Революция за напреднали

Буни камик | 21 април 2018 в 12:11 | 54760 |0

Тази поредица от текстове не зове за насилие или закононарушения. Революцията, за която пиша, е вътрешно преживяване. Ще ми се да има дискусия за преодоляване на задушаващия ни хиперматериализъм. Той причини криза на ценностите. Все по-малко хора успяват да се радват на живота. Описвам мое виждане, не ангажиращо никого.

Част 1: Осъзнай неволната си проституция!

Ако имаш усещане, че не живееш собствен живот.

Ако осъзнаваш, че хиперматериализъм със страхове и консуматорски предписания е заглушил вътрешния ти глас.

Ако ти се проясни, че това, което си считал за свободната си воля, всъщност е продукт на този хиперматериализъм.

Ако логическото ти мислене се бунтува срещу умопомраченията на масите.

Ако усещаш, че си станал управляем.

Ако от ходатайство и подкупи ти се гади.

Ако подмазвачеството никога не ти е било присъщо.

Ако ти е противно да общуваш с приятели като с търговски партньори.

Ако не разбираш нуждата от брачните договори нито пък …от брака.

Ако дерзанието за слава осъзнаваш като безполезно изтощение.

Ако си наясно, че лакомията не носи друго освен крепостничество.

Ако презираш кариериста, който пропилява живота си в гонене на моркова.

Ако си осъзнал, че с ламтеж и послушание масата сама отглежда потисниците си.

Ако не считаш нито разграбването на държавата, нито твоето собствено за естествено явление.

Ако свободата за теб не е просто патос.

Ако копнееш да бъдеш искрен, въпреки че е считано за наивност.

Ако си се убедил, че трайното щастие идва отвътре.

Ако си осъзнал центъра на тежестта в себе си и вече не гравитираш около светското мнение.

Тогава спри неволната си проституция – обяви революция!

Не, не поглеждай към калашника – нямам предвид това! Кървища и кошмари създават - не решават проблеми! А и нали помниш репликата на Дантон при Бюхнер: „Революцията (извършена с насилие) изяжда собствените си деца“. Революцията, която описвам, ще се случи вътре в теб. Ще разпознаеш заробващите илюзии и суети на хиперматериализма на нашето време. Превъзмогвайки ги, отново ще извоюваш свободата си. Преподреждайки житейските си приоритети и ценности, ще си върнеш властта над самия себе си. Когато достатъчно много постигнат това, ще живеем различно. Не е ли това достойно да се нарече РЕВОЛЮЦИЯ?

Един от лозунгите по време на бунта на младежта в Западния свят, избухнал през 1968 г. срещу наследените репресии, бе „Разрушавай това, което те разрушава!“. Ако въобще е преносим към революцията, за която пиша, този лозунг в нея не значи поход срещу хора и вещи, а самопомощ за избавление от задушаващи илюзии и суети. С тях хиперматериализъм-сутеньор те държи в подчинение!

Ако този анализ ти напомня на Маркс, знай, че не съм марксист. Дори не съм материалист във философския смисъл на думата. Не се интересувам от революцията на пролетариата – тая нелепа попара вече я сърбахме. Не съм и потомствен номенклатурчик с нестандартни опорни точки за заграбване на властта. Не съм религиозен фанатик, нито нихилист. Не съм анархист.

Близка до еманципацията, за която пиша, е революцията на Ганди. Той учеше: “You must be the change you want to see in the world.” (Бъди промяната, която искаш да видиш в света!)

Следва на стр. 2

Страница на статията : 0102
Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !