Саксиените деца

Николай Фенерски | 15 септември 2019 в 10:12 | 23358 |1

Кога точно, през коя година и месец министърът на образованието ще проумее една голяма истина – че няколко поколения наред бяха отчувани в саксии, че не знаят нищо за нищо, не разбират света, живота и природата? 

Те не владеят такива прости неща като палене на огън, ориентиране в непозната градска среда или в гората без технически средства, те не знаят как да си завържат обувките така, че да не се развързват през пет минути. Ботевият поход е едно от последните места, където децата научават за шест дни повече отколкото за цялата учебна година. Родителите нямат време, защото работят. Учителите се страхуват да ги водят на подобни приключения, понеже медиите раздуват всякакви простотии. Затова най-много да идат на екскурзия до някой град, където да се настанят в хотел, в който има топла вода, телевизия и интернет и бъдещето наше може спокойно да продължи да си размазва екрана на смЪртфона. 

Ама как ще ги лишаваме от тези достижения на човешкия гений! И ние сме рахат, че много не ни занимават, докато зяпат тъпотии. Наскоро във влака дочух една тъповата майка да твърди съвсем сериозно, че какво щели сме да правим с децата, ако ги нямало тези съвременни занимавки, добре, че ги имало. Детето е такова, каквото го възпитаме.

А детството не е просто един етап от живота. То е най-важното за всеки един от нас. То ни определя като личности, залага кода ни за всички останали години, травмите от детството ни са несравними с останалите рани, влюбванията ни от младостта имат по-различна стойност. Кажи ми какво детство си имал и аз ще знам за теб много, ще знам най-същественото. В детството един ден минава много бавно. Една година е цяла вечност. От началото на ваканцията до края ѝ е една епоха. Обаче на министъра му дреме на шлифера за това. Той не желае да бъде съден от някого, затова въвежда все повече рестрикции, санкции, ограничения, забрани, изисквания и бумащина. Пипи и без това вече я отрекоха в някои страни като расистка и политически некоректна хулиганка, за онзи пройдоха Емил от Льонеберя да не говорим. Новото човечество ще бъде просто ферма за отглеждане на биороботи. Никакви такива опасни занимания навън, където дебнат кърлежи, паяци, комари, жаби, таралежи, където вали дъжд и може да ни намокри, защото водата има мокрещи свойства, където няма интернет и не знаем под какъв ъгъл си е снимала задницата Кардашиян тази сутрин.

Да, да, всичко се променя. Но ако не останем близо до Земята, ще се сдобием с всеобща масова шизофрения и първите симптоми вече са налични. Не ми се спори за диагнозата, може да е обикновена форма на кретенизъм, дебилизъм, може да е просто фрагментиране и атомизиране. Мозъчните синапси вече са обвити в найлон. Щото найлонът е повсеместен и китовете го поглъщат с планктона. Поглъщат го всички животни и растения, найлонените молекули са се разтворили и във въздуха. Прониква найлонът и в нашето ДНК. Децата няма да знаят защо не се яде жълт сняг и защо не се проверява има ли бензин в резервоара със запалка. Няма да могат да направят връзката, понеже единият неврон няма да може да се свърже със съседния поради найлона, който е добра изолация. И това не е прост резултат от мърлячеството ни, а съвсем умишлено и целенасочено преформатиране на Човека, за да стане нещо друго, качествено ново, невиждано досега в световната история, да бъде изолиран, откъснат от произхода си, от Родината си, от другите и от здравия разум.

И тук си представям налудничавия поглед на една съвременна майка, активистка от форума на майките, която ми се озъбва – ами ако му се случи нещо на детето навън, кой носи отговорност, ако настине, ако се спъне и падне, ако кърлеж и лаймска такова, ако падне метеорит и ви уцели, ако залее цунами или стане земетресение, ако дойдат извънземните, ако нападнат русоамериканците. А аз знам отговора само на едно „ако“ – ако имам тази власт, ще ви спра телевизията. Тесни обувки и дълъг път за всички изперкали родители. И само Милко Калайджиев, за настроение.

Или задължително препрочитане на „Деца играят вън“. Там, навън играят. Под небето.

Препоръчани материали
Стефан

Рейтинг : 15126

15.09 2019 в 14:11 1
+ 4
- 0
Мда. Много хубаво написано. А ужасът е в това, че тези за които се отнася, по принцип няма да го разберат.