„Още на първата си крачка в полето до аеропорта президентът грабна тухла итонг и я остави до шосето, за да бъде прибрана от камионите. След това поетапно събра няколко чувала с боклуци… Успя да спаси и охлюв, който се беше подслонил в изхвърлена подметка.”

Репортаж в „Стандарт“ за участието на Плевнелиев в

кампанията „Да почистим България за един ден” през 2012 г.

Навремето много се смях на този изтъкан от рустикален наивизъм и пубертетен инфантилизъм репортаж. Но днес вече си мисля, че той се е оказал пророчески за цялостната дейност и поведение на президента и човека Росен Плевнелиев. Така е подходящо и така трябва да се пише за него.

Много често, когато се извади един човек от властта, когато му се отнемат престижа и авторитета, които постът носи, виждаме един несъстоятелен човек… Както биха казали класиците, съблеченият от власт Плевнелиев удивително не прилича на облечения във власт Плевнелиев. Мантията на властта прикриваше до голяма степен несъстоятелния човек. Но и като президент Плевнелиев не внушаваше особен респект. Индуктираше престиж от институцията и не и даваше нищо в замяна. Отдалече се виждаше, че се „занимава с политика по невнимание“.

Но с падането на политическата маскировка се показа отново продавачът на хороскопи, човекът от „паркинзите“. Всеки път като го видя, имам усещане, че не всичко му е наред с Y-хромозома. В преносен смисъл. Иначе се говореше, че от главата надолу всичко си му било наред… Но в главата… Пък и тоя магарешки инат да бъде себе си! Ама промени се малко, бе, човек! Няма как да стане по-зле. Като го погледнех в позата на държавна глава и ме напушваше институционален смях, ако мога така да се изразя. Неговото президентстване беше едно блестящо доказателство за правотата на думите на Клемансо за двата ненужни органа – простатата и президентът на републиката…

Както и да е. Бяхме го позабравили. В качеството си на влюбения Шекспир престана да е сюжет в политическите разкази и трайно премина в светската хроника. Но вчера отново напомни за себе си. По начин, който показа, че дори и такъв изключителен привърженик „на себе си“ може да си изневери. Яростният русофоб, убеденият противник на АЕЦ „Белене“ изненадващо обърна шумката: „АЕЦ “Белене” е нужен, ако функционира на пазарен принцип и не е изцяло руски… Като че ли попътен вятър за този проект има. Дори и стратегическото партньорство на България със САЩ го потвърждава, Европейската комисия също. Защо? Защото… България има да затваря няколко хиляди мегавата мощности…”

„Преди няколко години той имаше по-различна позиция по въпроса“, деликатно отбелязва „Дневник“ салто моралето на близкия до сърцето на боса им бивш президент.

А истината е, че той доскоро имаше не малко, а много различна позиция.

Март 2012. „Приветствам и подкрепям решението на правителството за спиране на проекта АЕЦ “Белене” и преместване на доставеното оборудване с нов, диверсифициран проект на площадката като седми реактор на АЕЦ “Козлодуй”.

Август 2012: „Вместо България да налива 10 млрд. евро в един проект с два остарели реактора, които ще произвеждат поне три пъти по-скъп ток от АЕЦ “Козлодуй”, бих инвестирал три пъти по-малко в национална програма за енергийна ефективност, която ще има по-голям ефект за българските граждани, за икономиката и за градовете.”

Декември 2012 г: „На референдума ще гласувам категорично против изграждането на АЕЦ “Белене.”

Май 2013 г.: „С 1 млрд. евро в енергийна ефективност спестяваме 10 млрд. евро за АЕЦ “Белене”.

Март 2014: „Когато инвестираме в АЕЦ “Белене”, сметките на хората няма да паднат и с един процент. Когато инвестираме в АЕЦ “Белене”, ние инвестираме във високотехнологичността на една друга държава.”

И т.н. и т.н. А днес изведнъж АЕЦ „Белене“ стана и възможен, и финансово приемлив и от запад дори се появи попътен вятър за него. Стана икономически ефективен, ако че до вчера Плевнелиев определяше икономическата му ефективност под 3%.

Защо? Защото предстояло да затваряме хиляди мегавати мощности от тецовете. А защо пък се налага да се стига до това закриване, което Красен Станчев определи като „едно от най-монументалните стопански нещастия за страната“? Отговорът е: „В интерес на малцина деятели, които с голямо желание прокарват проекти на държавни компании от Руската федерация.“

За да се даде път на “Белене” на гърба на сегашния излишък трябва да се създаде недостиг на ток. Защото, както е отбелязвал неведнъж и самият Плевнелиев, ние имаме повече от достатъчни мощности: „Имаме мощности за 13 000 MW електроенергия, а вчера ползвахме само 2000 хиляди… поддържаме 13 000 MW, а ползваме от 2000 до 4000. Имаме ли смисъл от инвестиции в нови мощности…“

А като се затворят ТЕЦ-овете, ще се появи остра нужда от ток. Само трите ТЕЦ-а на “Марица-изток” осигуряват 25-35% от електроенергията на България.

Обикновен дилаф. Борисов умело го използва да вади въглените от огъня. Като например „включването“ на Плевнелиев по темата F-16: „Заставам с името си зад F-16. На източния фланг на НАТО има само F-16 и няма “Грипен.”

За едното красно име живеем…

Едва ли ще се стигне до затваряне на ТЕЦ-овете. Не и през 2025 г. Тепърва ще се договаря кога и как ще стане това. Но за момента е важно да се каже „Бау“ на хората, да се легендира необходимостта от втора атомна мощност, да се възобнови строителството на централата и пак да потекат милиардите и съответните корупционни отчисления… Пък като дойде 2025 година, други ще са на власт, те да му мислят как ще затворят ТЕЦ-овете и ще оставят десетки хиляди българи без работа. Само в мините и ТЕЦ-овете на Комплекс „Марица-изток“ работят около 12000 души. Трите основни ТЕЦ-а осигуряват 25-35% от електроенергията на България. А енергията от ТЕЦ на въглища е около 45% от цялото производство.

Но, както е прието по тези ширини, за утре ще мислим други ден. Днес е важно да приберем едни пари.

P.S. През 1895 г. в Перник светва първата електрическа крушка в България. Пак там през 1899 г. е построена първата електроцентрала в България.