Социализмът гаден ваш

Венци Мицов | 12 юли 2015 в 09:50 | 5010 |16
Венци Мицов
Венци Мицов

...социализмът гаден ваш
ще го пометем със "Траш"..

"Траш" не идва от "транш".

Днес помитаме всичко, когато дойде поредния транш.

Впрочем я го пометем, я не, но това е друга, дълга и опасна тема която в неделя не би ви представлявала интерес.
Едно време, когато простатата не алармираше, помитахме всичко с Траш метъл.

Мислите, че се шегувам ли?

През далечната 1990, когато войната в Персийския залив беше тема, по-популярна в обществото от светещите очи на паметника на Самуил днес, братята Хамериканци му бяха хванали цаката - пускаха на врага песен на "Слеър" от последния албум на великата траш банда.

Така хем страхуваха подлите войски на Саддам.

Хем самите войници се надъхваха.

Хем и ние, младите и пъпчиви метъл и пънк фенове се кефехме, че музиката има такъв ефект и такова важно приложение в световната геополитика.

Днес траш метъл музиката отдавна е демоде.

На власт са едни други стилове, в които между всеки куплет, точно преди припева певицата подвика "Алелелейлейлейлей", а ако е певец, той пък изцвилва "Ръгъдъ - дъгъдъ - дъг - а, бе, не мо'а да се запра".

Тези стилове не биха стреснали войската на Саддам, поради факта, че съдържат в себе си доволно сериозно количество арабски ладове и така характерния за българската интонационна среда макам хиджас.

Това обаче не пречи всеки, който слуша Гергана, Ивана, Луна, Вуна, Пена и Кина да използва тази музика по начина, по който едно време генерал Колин Пауъл използваше "Слеър", за да страхува враговете си.

Направило ли ви е впечатление следното - никой, който слуша Бах в колата си няма да го надъни, да отвори всички прозорци на кръстовището, да усили уредбата на 17-годишната си "Алфа Ромео" и да резне "Hohe Messe in B moll".
Неее, напротив, онзи, който ще ви атакува ще пусне Фики Стораро, ама така, че да ви заболи всичко - от сърцето до дебелото черво.

Това ме кара да си мисля, че у нас има война.

Войната е на онези, които искат да ни уплашат с нещо.

С какво да ни уплашат обаче?

Ние всичко страшно сме виждали.

Виждали сме изпълнение на живо на Краси Аврамов.

Виждали сме полицейския балет на Веско Маринов.

Виждали сме сметка от Топлофикация.

Виждали сме участия на доктор Москов в сутрешните блокове.

Виждали сме Мишо Миков начело на парламента, Пеевски начело на ДАНС а Радан Кънев сме го виждали да разгражда модела КОЙ с голи ръце, хладен ум и горещо сърце.

Та, казвам, че сме виждали всичко най-страшно в тоя живот, че да ни уплашат с някаква си чалгия, па била тя и от Фики, който изял 23 кебапчета по време на рамазан (поне така четох в светските издания).

Та айде да не се плашим с чалгата.

Тя не е толкова страшна, колкото е досадна. Досадна, като изказване на Лютви Местан в парламента.

Досадна, като откриване на 127 сантиметра магистрала, "гарантирани от ГЕРБ".

Досадна, като пореден съдебен процес срещу Волен, досадна, като участие на Меглена Кунева в "Панорама".

Схванахте ли за какво изобщо пиша тоя текст?

Ако не сте, ще ви кажа.

Наскоро, ровейки се из архивите си, намерих едно стихче, писано от приятел по време на някоя пиянска сбирка в началото на 90-те години.

Ето го и самото стихче:

"Защо си ме мамо родила
със сърце мъжко, юнашко
защо си ме мамо пратИла
да свиря траш метъл във Влашко".

Смях се от сърце на стихчето, но после...

После се замислих за нещо много интересно.

Днес всички се бият в гърдите какви смели антикомунисти са били едно време.

Какви дисиденти, какво нещо е имало у нас.

Замислих се, че на 10 ноември 1989 година дисидентите всъщност бяха шепа поставени на това място ченгета, с едно - две изключения.

И тогава се сетих, че през 80-те години имаше едни млади момчета, без претенции за политически кариери, без идеи за бъдеще, нарамили по една китара от 60 лева и усилвател, правен от грамофон.

Тези момчета, пънкари, метъли, хипита, забранени от предишния строй, бяха първите и единствени хора, които у нас са изразявали несъгласие със социализма.

И то във времена, в които това не беше нито здравословно, нито безопасно.

Тези момчета пееха за радиацията в Чернобил, за цензурата, за уравниловката, за номенклатурата.

И правеха на пух и прах цялата соц идеология, за ужас на тълпите с тайни и явни ченгета, които лазеха подир тях, защото на тайните ченгета това им беше работата.

Да лазят.

Те лазят и до ден днешен.

Днес те са доволни - от оная контракултура на 80-те няма и помен.

Героите с китарите са кой в Канада, кой в Испания, кой е станал вносител на авточасти, кой бачка в квартална бакалийка.

А едни други пичове са се намърдали в кожите на дисиденти, на демократи, на опиниънмейкъри и инфлуенсъри.

Но всичко, което излиза от устите им може спокойно да бъде заменено от песен на Фики Стораро.

Днес няма траш.

Няма и Уудсток. Вместо Уудсток има турне на Планета Пайнер, а вместо "I Can't Get No Satisfaction" пеем "Води ме в някоя квартална кръчма и поръчвай".

Днес ние сме принудени да оцеляваме във войната с онези, които, подобно на американците в Ирак през 1990, ни пускат с всичка сила я новата тава на Амед, я новата реч на Бойко Борисов, я някой и друг измислен скандал, я някоя и друга, изсмукана от пръстите брилянтна идея за бъдещото ни съществуване.

Та така...

Едно време, някъде около 1990, на една стена близо до градинката на Кристал някой беше написал:

"Социализмът гаден ваш
ще го пометем със траш".

Велик графит.

Къде ли е сега авторът му?

Залагам 50 лева, че отдавна не е в родината си.

Е, давам 240 от 240 в парламента (да ме прощават хората, които в момента търсят 160 от 240 за съдебна реформа).

Давам всичките 240, за да върна този човек обратно тук.

И да му пусна "Слеър" 88, па да отворим бутилка ракия и макар и само за миг да забравим, че нещата са се променили и че днес да си различен и несъгласен не е куул...

...а и "Слеър" загубиха китариста си...Вече не са същата банда...

Препоръчани материали
Кмета 27.07 2015 в 10:32 16
+ 0
- 0
Мешка - а ти си идиот!
Bozadjia 14.07 2015 в 16:21 15
+ 5
- 0
Много точно! Поздрави и на другите избори целия офис пак ше сме за вас.
Север-Изток 13.07 2015 в 11:58 14
+ 15
- 1
Яка статия, Венци! :) Хубави времена бяха.
Но за едно не си прав, сега траш отново има и е в небивал възход! Вярно,че е ъндърграунд, но той винаги си е бил такъв.
мешката 13.07 2015 в 10:27 13
+ 4
- 13
На кой метъл, на кое хипи, или на кой пънкар е бил забранен концерта? Потърпевшите в онези години бяха "Тоника", заради концерт във Виетнам и "Сигнал", заради ритник по милиционер пред зала Универсиада! Виж, qwerty, прилагателното убива съществителното, сигурно го знаеш. Значи аз съм помияр. Други сте платените! Хрема, бременност и писане по поръчка трудно се прикриват. По тънък лед се тича бързо, а не с тежки неделни проповеди от типа "добре, че съм аз, да ви светна"! Явно държавните пари са като дрогата - веднъж взел, искаш постоянни плащания на траншове и малко те вълнува траша от близкото минало!
Изгнанник 13.07 2015 в 02:52 12
+ 16
- 2
Ееее….Имаше ….имаше много неща и много хора….Имаше и едно място с много имена в една кал, до едно вечно строящо се метро. И в него имаше разни хора. Аз там като млад пъпчив тинейджър, за пръв път видях момиче с рокля и игриво показващите се от време на време жартиери под нея. Там видях и пънкари и художници…..Хора с пари и с име, както и зависими тинейджъри без дом и бъдеще. Там видях един човек с сини кожени панталони, който можеше да бъде срещнат понякога минаващ на Попа с каишка на врата и гаджето му да го води като куче. На това място и сред тези хора, аз видях много неща. Видях как за купон не е необходим платен ди джей, а просто един квадратен метър под стълбите. Видях как бият куките просто защото си различен, дори и без да пречиш на никого. Видях, че парите не са от значение за качеството на един човек. Видях нагледно поговорката "не съди книгата по корицата й"….Видях свободата и надежда за бъдещето…..И се оказа, че нищо не съм видял още. Местото се промени, мотрото се построи, а момчето със сините гащи и каишка на врата, бил станал нещо като българския Гордън Рамзи. На мен не ми хареса на къде отиват нещата още 1995а г. и аз напуснах. Отне ми около десет години да осъзная уроците научени в Дупката. Сега, 20 години по-късно, чета текстове като тази писаница и се питам, какво ли щеше да стане, ако не бях заминал. Какво щеше да стане ако половината ми поколение не се беше изнесло?
Това е кръст, който тежи, но ще трябва да си го носим до края.
qwerty 13.07 2015 в 00:18 11
+ 18
- 0
//...И това през 80-те години на миналия век?//
Да, имаше прекратени концерти от милицията, имаше гонене на хората, всичко това го имаше точно както го е описал автора.И все още има хора, които помним много от тези неща, както и №02 е споменал....Яно истината не е особено приятна за платените помияри.......
мешката 12.07 2015 в 22:15 10
+ 9
- 18
....Тези момчета, пънкари, метъли, хипита, забранени от предишния строй, бяха първите и единствени хора, които у нас са изразявали несъгласие със социализма......И това през 80-те години на миналия век? За подобно изречение би трябвало да се носи наказателна отговорност. В тези времена имаше "Ален мак" в Благоевград. На "ангажираните" песньовки там властта гледаше благосклонно и им викаше "социални отдушници". Имаше диско и "Шарено котле", а и Карел Гот. Вярно е, че дебелината не е аргумент, но визията е като размера - винаги има значение! Тук лъжите са S3D!.......П.П Днешните рапъри и хип-хоп изпълнители са деца и вече внуци на ония от "Ален мак" - пей, за да не бачкаш. В това изобщо не се съмнявайте.
1395 12.07 2015 в 13:48 9
+ 4
- 11
Сега станахме антиутописти!
прпр 12.07 2015 в 13:33 8
+ 33
- 2
съгласен със статията. така беше и така е
Пенчо 12.07 2015 в 13:03 7
+ 13
- 20
Да ме прощава Венци, но позьори всякакви има, включително надуващи джаз и Бах. Това между другото.