Стадо и глутница

Николай Фенерски
13 януари 2020 в 12:00 | 5890 |0

Homo homini lupus est. Човек за човека е вълк, казали още древните хора, а Ромул и Рем били откърмени от вълчица според легендата и статуята, но може да е била проститутка, lupa, или жрица на богинята на вълците, а баща им бил самият Марс, преобразил се също на вълк, който изнасилил майка им Рея.

Двамата братя какви били един за друг, чудя се – братя или вълци? Понеже от легендата не става много ясно. Рем просто бил умрял след едно пререкание с Ромул. И не можем да обвиним Ромул в братоубийство. Често ще възникват такива съмнения, такава е материята. Такъв е материалът. Рим се разраснал бързо, понеже дал убежище на престъпници от всякакъв ранг. А престъпниците са хора с хищнически характер, не с овчи. Този град, изпълнен с най-пъстра сган, станал столица на империята, в която се родил и Христос. Човек за човека е брат, казал Той, но съм виждал неведнъж хищници и в Църквата. Тези, дето си обличат овчите кожи, за да влязат в храма, са най-коварните. Другите поне не се крият.

За да откриваш хищниците, трябва да разбираш престъпното мислене. В най-дивите години, малко след изгубването на Студената война, познавах мнозина престъпници, с някои даже бяхме в една компания. Някои са си престъпници до ден-днешен. Не мога да кажа, че сме приятели, защото те имат единствено интереси, не и нормални емоции. Наясно съм с функционирането на мозъка им. Те са лишени от един основен модул и това често им дава предимство. Нямат морал, съвест и не разбират какво е това. Обаче схващат света и неговите принципи много по-трезво, по-цинично и рационално, което им помага да израстват в политиката и бизнеса. Нали си спомняте мутренския надпис „добрите момчета отиват в рая, лошите – където си поискат“. Твърдението, разбира се, е погрешно, но онагледява принципа на лукавия, дявола, беса, звяра, хищника, както искате го назовете – за злото няма „ограничения“, макар това разбиране да се превръща в една жестока и непреодолима граница само по себе си. Дяволът може да използва всички инструменти за целите си, а Бог само един – любовта.

В първи сезон на сериала „Фарго“ главният антагонист пита един полицай защо човешкото око разпознава много повече нюанси на зеленото отколкото на останалите цветове. Отговорът е, че когато човекът още е живял в първобитното общество, в природата, е трябвало постоянно да бъде нащрек, да внимава заради заплахата от хищници, затова зрението се е развило по такъв начин, че да различава всяко помръдване сред листата и тревите. Полицаят накрая избра да не бъде жертва. Хищник се раждаш. Затова родените нехищници не разбират хищниците, няма го заложено в умовете им. Затова трябваше да разяснявам на жена ми и последния разказ за схемичките, в нейното съзнание такъв сюжет е невъзможен. Поради това и безинтересен. Докато в съзнанието на хищниците си е съвсем реалистичен. Това са два отделни самостоятелни свята. Опитвам се да обясня на нехищниците, че светът на хищниците съществува, че живеем в него, има си определени закони и ако искаме да оцелеем, трябва да ги познаваме. Не призовавам да станем хищници. Това и не е възможно. Само ми се иска да спрем да бъдем жертви. Да спрем да бъдем тяхна храна. Има варианти. Не сме обречени.

Божият човек върши всичко в живота си от любов. Той е милосърден, трудолюбив, готов да се пожертва. Няма значение дали е вярващ или невярващ. Няма значение дали ходи на църква в неделя и „изтърпява“ Литургията докрай. Вярата и молитвата доближават човека до Създателя, но същият Създател го е създал свободен и му е вменил едно основно задължение – да не лицемерничи. Може на думи да си много вярващ, но да те движи единствено интересът. И това е нивото на мотивацията – кое те кара да живееш на този свят – интересът или любовта. (Думата „любов“ да се разбира единствено в библейския смисъл.) Хората, задвижвани единствено от интерес или страст, са наричани психопати – с болни души. Но малко или много всички боледуваме душевно. Колкото повече сме на страната на вълците, толкова по-болни сме.

В момента с деветокласниците учим Балзак. Той нарича героя си дядо Горио „здраво животно“. Ако не е бил „животно“, едва ли е щял да забогатее в годините след Революцията. А друг герой на писателя, чичо Гранде, се облагодетелства с евтини имоти по същото това време „по законен път, макар и не съвсем законно“. Хищници и жертви. Глутници и стада. Днешните гербаджийски схемички са измислени много отдавна и са описани в литературата. Това е едно от предимствата на изкуството – можеш да усетиш истинския дух на времето. Човекът, движен от мании, страсти и интереси, е само животно и в един момент престава съвсем да бъде човек. Загубва цялото си богоподобие. А как се появява и запазва човещината казва друг един французин, пилот, участвал в голямото зверство на хората – опитомяването (тоест преминаването от звяр към човек) е въпрос на саможертва. Да действаш безкористно.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !