Ставаме ли отново 'ферма на животните' по Оруел?

Иво Алексиев
29 февруари 2020 в 18:37 | 5072 |3

Залата препълнена – публиката на крака. В "Tеатър 199" Десислава Шпатова поставя "Фермата на животните" по Оруел толкова живо и проникновено, че асоциациите с овластени оруелови прасета на нашето съвремие, сами си идват.

По време на възпоменателната реч на президента Радев пред паметника на Левски, почетох Апостола по свой начин. Гледах в "Театър 199" адаптацията на "Фермата на животните" по Оруел. Представлението ми припомни, че свободата не е даденост, нито дар. Отвоюва се ежедневно. "Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия", горчиво констатира Левски. Така обаче пълноценни свобода и човешко достойнство едва ли някога ще притежаваме. Както и средноевропейски стандарт на живот…

Оруел публикува знаменитата си новела през 1945 г. Чрез нея, бидейки социалист-демократ, се опълчва срещу тоталитарния режим на Сталин. През 40-те години вече е станало ясно, че в Съветска Русия червен терор е заместил социалистическите идеали за свобода, равенство, братство. Те изискват край на несправедливостта в човешкото общество, край на потисничеството на човек от човека. В реалния живот обаче, нелепи маргинали като Сталин, нашия Живков и аналозите им в социалистическия лагер зад фасадата на идеалите, установяват точно обратното: лицемерна, престъпна, човеконенавистна диктатура.

Оруел изследва пътя към диктатурата с алегорично повествование. Животните в една ферма осъзнават човека като свой експлоататор и насилник. Вдигат се на бунт и успяват да прогонят хората от фермата. Три по-образовани прасета формулират седем правила за новия съвместен живот. В тях са залегнали идеите за равенство, братство и ненасилие между животните, както и ненавистта към човека-потисник. Фермата е прекръстена във „Фермата на животните“. Дотук добре. Всички са радостни и изпълнени с надежда за щастливо бъдеще. Много скоро обаче хитрите прасета, които предвождат бунта, започват да си гласуват привилегии. С времето стават все по-нагли в налагането на нови и нови несправедливости. Наполеон, най-безскрупулното прасе в управленския триумвират, в един момент решава да прогони прасето Объл, което му е конкурент за висшия ръководен пост. Успява чрез груба сила - глутница кучета. Остава единствен управник на фермата. С помощта на глутницата заставя останалите животни да се примирят с произвола и лицемерието на управляващата върхушка. Едно след друго всички седем правила за нов живот са изопачени. Променени са така, че да обслужват пошлите интереси на Наполеон и помощниците му. Когато и последната съпротива на животните е съкрушена, във фермата се установява неприкрита диктатура.

Никъде в новелата няма данни за времето на събитията. Оруел подсказва, че алгоритъмът за налагане на диктатура, който описва, е бил, е и ще бъде възможен във всеки момент от човешката история. В подтекста на постановката разчетох за себе си следните въпроси:

Иде ли нова диктатура?

Ако има пълзящ процес по налагането ѝ, докъде е стигнал и обратим ли е?

Ще завърши ли с диктатура преходът, който започна с победа над диктатура - тази на „зрелия социализъм“?

Каква тирания този път може да ни поднесе историята? Някакъв вид патриотарски авторитаризъм, основаващ се на клиентелистки олигархо-капитализъм?

Добре е по такива въпроси да се мисли по-отрано. Особено важно е това на фона на антилиберални политически идеологии, които напоследък изпъплиха от бунището на историята и в САЩ, и във Великобритания, и в Унгария, и в Полша, а дават признаци за активност и в други държави, включително у нас.

Режисьорът Деси Шпатова поднася злободневните теми забавно и с чувство за хумор. Това не само не замъглява посланието, а му добавя сатирична острота. Сюжетът е представен в стил кабаре – може би намек за повърхностното шоу, в което се превръща животът напоследък. Сценографията е спартанска. Умишленият минимализъм тук не е синоним на бедност или аскетизъм. Действа по-скоро като лупа. Фокусира вниманието на зрителя върху сценичното присъствие на актьорите. Виждаме една виртуозна Снежина Петрова, ловко партнираща си с четирима по-млади колеги. Ролята или по-скоро ролите, които изпълнява, разкриват очарователни нюанси на актьорския ѝ талант. Още от първия момент, в който се появява на сцената, изкусно въвлича зрителя в оруеловата фабула. Умело рисува герои, ситуации, чувства и мисли. Без да изпусне вниманието на хората в залата минава през какви ли не метаморфози. Забавлява, разсмива, потопява в размисъл. Накрая публиката благодари на нея, колегите ѝ и целия екип на проекта с овации на крака.

ЦИТАТИ ОТ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ДЖОРДЖ ОРУЕЛ

"Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите".

"Ако спазваш малките правила, можеш да нарушаваш големите".

"Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото".

"Нуждаете се от образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице – това е вечно".

"Във всяко общество обикновените хора трябва да живеят, съпротивлявайки се на съществуващия ред на нещата".

"Всеки писател, който застава под партийните знамена, рано или късно се оказва пред избор – или да се подчини, или да млъкне".

"Във времената на повсеместна лъжа, да казваш истината – това е екстремизъм".

"Абсолютно бялото и абсолютно черното изглеждат като някакъв дефект на зрението".

"Нямаш нищо свое освен няколко кубически сантиметра в черепа".

"За да видите това, което се случва пред носа ви, трябва отчаяна борба".

"Ние, представителите на средната класа, освен правилното си произношение, няма какво да губим".

"Хората могат да са щастливи само ако не поставят щастието като цел на живота си".

Victimized

Рейтинг : 14760

01.03 2020 в 12:51 3
+ 0
- 0
"In Shaw’s eyes, the pinnacle of civilization had been reached by the Soviet Union. During his 1931 “pilgrimage” to Stalin’s wonderland, Shaw was given a glimpse of what he referred to as a “land of hope.” He denied that the regime had imprisoned significant numbers of political dissidents, describing the gulags as popular vacation destinations. “From what I gather, they can stay there as long they like,” he said."

Истината е, че дори и ранните западни социалисти си падат фашисти, понеже изхождат от среда на елит.
Адмирирам опита за представяне на социализма в добър вид, и разграничението със СССР още в началото на статията е умен ход също, но не върши работа.
Социализма който е работил обикновено работи на много ниско ниво, малки държави, комунални общности и така на татък. Ако искаш да го разгънеш на цяла Европа ще ти трябва централизирана власт, което в голяма държава директно предполага авторитаризъм.
Victimized

Рейтинг : 14760

01.03 2020 в 12:47 2
+ 0
- 0
Като Шоу е подкрепял eugenics движението,
To say the least, citing Shaw is an odd choice if one is advocating for greater freedom and independence. An apologist for the world’s most brutal and oppressive dictators, Shaw had a passionate hatred for liberty, writing,

Mussolini, Kemal, Pilsudski, Hitler and the rest can all depend on me to judge them by their ability to deliver the goods and not by ... comfortable notions of freedom.

For Shaw, “the goods” could only be delivered if the people were bound in universal slavery to the state. This enslavement was necessary for the people’s welfare; most of the population were brutes who, when left to their own devices, could not fend for themselves and thus required the state to “reorganize” their lives for them.

Victimized

Рейтинг : 14760

01.03 2020 в 12:45 1
+ 0
- 0
Въпреки, че може би е имал предвид съветския социализъм, основното отвращение от елитисткия социализъм при Оруел идва от собствената му страна и така нареченото Fabian Society, което съществува от 1884. Първо, той няма много добра представа каква е обстановката в Русия след революцията, но има много добра представа какви са социалистите в Англия, които са си част от елита и както той твърди, направо презират обикновения работник. Неговите впечатления за редовия човек, който няма как да разбира социализма както го разбират елита който се опитва да им го наложи е събрано в това изречение.

“To the ordinary working man, the sort you would meet in any pub on Saturday night, Socialism does not mean much more than better wages and shorter hours and nobody bossing you about.”

За сметка на това, ранните членове на Fabian Society са :
George Bernard Shaw, H. G. Wells, Annie Besant, Graham Wallas, Charles Marson, Sydney Olivier, Oliver Lodge,