Стокхолмският галишки синдром

Николай Фенерски | 15 февруари 2017 в 09:4695250

Ех, що си немаме Арне Дал да напише една хубава кримка за село Галиче, да преразкаже действителността, въображение не му требе, стига само да поразпита тук–там и да подреди нещата по своя интригуващ начин. Други шведски неща като синдром от Стокхолм си имаме, но такъв писател още не ни достига.

Много пъти съм се чудил в кой жанр е сагата с оня, дето носи на врата си три килограма златни накити – сюрреализъм, магически реализъм или антиутопия?! Пичове, този човек е открил формулата на бъдещето. Формулата, която и светът почна да открива след 9/11 2001 – даваме ви цялата си свобода срещу нашата сигурност. Така че не го наричайте феодал, феодализмът е явление от далечната история, а той е прозрял преди доста години това, което тепърва предстои да въвеждат на държавно ниво на много места по света.

Не знам как да го наричам, признавам си, че изпитвам страх за близките си, които живеят все още там. Вие, които го гледате само в телевизора, не знаете на какво е способен, честно ви казвам. Може би си въобразявате, че има някакъв романтичен дух около него, някаква симпатична уестърнова аура, навярно ви става весело, когато го съзрете – уверявам ви, че няма място за такива чувства. Тук става дума за тежък психиатричен случай, за безскрупулност и жестокост, каквито обикновено се проявяват по време на война, крайни състояния на деградация.

Забелязвам, че около изборите през последните десетина години именно психопатите във врачанска област се активизират. Хора, за които иначе четеш по криминалните хроники, които не виждаш с години, понеже се крият зад високи зидове и затъмнени стъкла, хора, които като ученици се забавляваха да насилват момичетата, да отнемат от тях и от по-слабите момчета златните им украшения, да рекетират още тогава, помня ги, няма да ги забравя – ето тези излизат наяве преди избори. Мнозина от тях бяха избити още преди 2000 г., бяха изпозастреляни и утрепани с камъни. Но някои по-приспособими и хитри копелета оцеляха и до ден-днешен дебелеят и живеят, колят и бесят, станали са влиятелни, обаждат им се от политическите централи и се пазарят, гласовете се купуват на едро. Село Галиче ще бъде купено цялото. За пореден път.

То е купувано десетки пъти, откакто онзи с трите кила на врата е на власт. Почнах да работя като учител точно там през септември 2000. И още през първата седмица долових страхо-почитанието, което изпитват всички към него. Може би думата „почитание“ е напълно излишна, но забелязах у доста галичени и нещо повече от страх, едно преклонение, едно свещено отношение към митологичната фигура на онзи. Беше се превърнал в легенда още тогава. Преди цели 17 години. Ако се поразровите из нета, ще откриете много от историите, които изградиха цялата тази митичност. Ще прочетете и за един микробус, обстрелван с калашници, видях го с очите си, приличаше на цедка за макарони, и за много други палежи ще прочетете, за побоища най-различни, а може да попаднете и на информация, която съд и полиция пренебрегват с години, няма свидетели, няма доказателства, но не говорим за обикновени престъпници все пак нали, говорим за организация и хладнокръвност, за каквито сме гледали по филмите, че има само в Сицилия, Албания, Русия.

На мен ми върви в даскалската кариера. Първо бях даскал в Галиче, където кметът е несменяем от трийсетина години. После бях даскал в Попово, където кметът е несменяем от трийсетина години. Това са двамата кметове – рекордьори в България. Но за поповския ще ви разказвам някой друг път. Как така се случи, че видях отблизо и двамата, научих много за тях от проверени източници и разбрах всичко за властта в България... Няма случайности, ще трябва да ви разкажа колко мръсно може да бъде всичко.

И така, след няколко месеца арест пуснаха срещу десет хиляди лева човека да си иде у дома, че работа има да върши, избори има да подготвя. За мен десет хиляди са сериозна сума, много време се трепя, за да изкарам толкова. За оня тип обаче това са парите за закуска. Покрай изборите ще си ги изкара поне десеторно. В село Галиче отново ще има строени в индиански нишки баби и дядовци, които съвсем доброволно ще си пуснат правилната бюлетина. Това вече не е ирония. Това е парадокс. Онзи е приватизирал де що има да се приватизира в и около селото, взел е под аренда всички възможни землища, получава земеделски субсидии в огромни размери. И е забранил на циганите да крадат. И те не смеят, защото на някои от тях им се е случвало да висят по два-три дена на пилона завързани, да инкасират много бой, а за свестяване по някоя кофа студена вода. Правосъдие по галишки. И любов към похитителя по галишки.

Хората на село се страхуват за къщата си, за имота си, за дребните си ежедневни неща и когато някой успее да им гарантира спокойствие, когато няма никаква опасност през нощта гадовете да прескочат оградата им, да ги убият за пет лева, да вземат овцете им, те ще си изберат този гарант отново с чиста съвест и без да се замислят. Ето с тази любов народна няма да може да се пребори никой в Галиче. И онзи е пуснат, защото трябва да подсигури терена, да създаде организация и логистика преди важната дата 26 март. В този случай откупът му може и да не е в пари, той пари си има. Ако успее да свърши работата както трябва, съдът ще го оправдае, доказателства за нищо няма да се намерят, а ние ще се дзверим по коментари и форуми и всичката пара ще отиде в свирката. За пореден път.

В Уикипедия пише, че около 8 процента от жертвите на похищение развиват Стокхолмски синдром. Наричат го още „форма на травматично привързване, силна емоционална връзка между две лица, от които едното е периодично тормозено и заплашвано от другото“. Село Галиче е похитено вече много години. Не вярвам да се освободи от тази зависимост толкова лесно. По-скоро си мисля това, което казах в началото – сделката свобода срещу сигурност ще бъде сключена от всички и навсякъде. И в големите градове на България, а някой ден и в цял свят. И фигурата с трите кила злато на врата просто ще циментира статуквото си. Той е оцеляващ и приспособяващ се, той е бил смел и безразсъден, той си е пробил пътя сам и си е постлал не за ден или два, а през много години подред. И освен това, не забравяйте, той си има гръб. Това е положението.

Препоръчани материали