Лято е. Време за питиета, музика и запознанства на фона на драматични залези. Време да забравите нещо. Време да започнете друго. А както казва един иначе мълчалив мъж на име Джеймс Джойс – едно много приятно начало е леката музика от изливащо се в чашата уиски. Когато това е казано точно от ирландец и е казано така добре, кои сме ние, че да спорим с него? И как иначе да започнем тази история за флирта между музиката и „Царя на всички питиета, все едно дали се казва Talisker, Isla или Glenlivet“? Последното определение принадлежи на друг голям ценител и писател – Робърт Луи Стивънсън. В крайна сметка независимо дали пиете ирландско, скоч или бърбън, малцово или зърнено уиски, винаги ще се окажете в компанията на светли умове и талантливи личности. Франк Синатра, Кит Ричардс, Джон Бон Джоуви, Лейди Гага са само няколко имена от един списък, по-дълъг и от махмурлук.

За някои уискито може да е бич божи и дяволска отрова, която детронира разума и осквернява невинността, но за други то е балсамът, който омекотява всеки разговор, внася в него философски привкус и уплътнява усещанията. И ако е вярно, че жените са като увеличително стъкло - правят хубавото в живота още по-хубаво, а лошото – още по-лошо, то същото може да се каже и за уискито. Защото никъде тези крайности на блаженство и страдание не звучат така убедително, както в блуса, изплакан между две питиета.

Уиски и блус вървят заедно, както юнакът и златната ябълка, Васко и кръпката, булката и горчивото. Никой не би могъл да изброи точно всички споделени с бармани балади за невярни жени, самотни нощи, празни джобове и сърце, пълно с мъка. Сред класиката остават парчетата на Willie Dixon (If The Sea Was Whiskey) и Muddy Waters (Whiskey Blues). Малко след тях Buddy Guy предлага една силна тройна коалиция срещу всички земни нерадости - Whiskey, Beer And Wine, а сред по-младите гласове се откроява с оптимизма си Sean Chambers (Trouble And Whiskey), който пее за това как жената го спасява от алкохола, а не както логично бихме очаквали обратното – алкохола от жената.

И ако блусът е музиката с цвят на африкански залез и тъмен шоколад, то кънтрито е храна за душата на белите момчета на кон от едно време на Запад. Първоначалният консерватизъм и силно християнско звучене на този музикален жанр много бързо потъват в барелите с бърбън. В крайна сметка в битката за душата на каубоя Исус губи безславно срещу Джак Даниелс. Едни от най-популярните рефери в този „двубой“ са Tom T Hall (Everything From Jesus To Jack Daniels) и Chase Rice (Jack Daniels And Jesus). Но голямото име в храма на кънтрито е Hank Williams. То всъщност е светата троица в жанра, защото се носи от три поколения кънтри певци - Hank Williams, Hank Williams Jr. и Hank Williams III. И тримата знаят да правят най-добре едно нещо – да пеят и пият. Който се съмнява може да чуе Whiskey, Weed, & Women или Five Shots Of Whiskey. Мъжете от това семейство се превръщат приживе в истинска легенда и съвсем естествено певци песни за тях пеят, като нашият избор в случая е Alan Jackson (Jim And Jack And Hank)

И все пак алфата и омегата на кънтрито, неговият първи и последен шот си остава Willie Nelson с Whiskey river – песента, която ще ви простреля право в сърцето. В последните години болката си, голяма почти колкото периферията на шапките им, изливат и музиканти като Travis Tritt (The Whiskey Ain‘t Working), Brad Paisley и Alison Krauss (Whiskey Lullaby) и Chris Stapleton, чието парче Whiskey And You печели Grammy за 2015 г. Няма как човек да не спомене и Rich McCready, който определено е максималист и смело комбинира бира, уиски, жени, вино и трева (Beer, Whiskey, Women, Wine Аnd Weed).

Навремето Хемингуей казва, че човек никога не трябва да се колебае да целуне красива жена и да отвори бутилка с уиски. Ако някой със сигурност е последвал добросъвестно съвета му, то това са рок-музикантите от последните няколко десетилетия. Трудно е да се намери някой от тях, който да не е възпял добрия дух на алкохола, а много от култовите парчета имат своя собствена жизнена история. Например, песента Whiskey In The Jar става особена популярна в изпълнението първо на Thin Lizzy и след това на Metallica, но всъщност е стара ирландска балада, посветена на местен Робин Худ, който бил предаден от любовницата си, съден за убийство и екзекутиран през 1650 г.

Съвсем различна е биографията на Alabama song / WhiskeyBar, която всички свързват с митичния Jim Morrison и групата The Doors. Всъщност текстът е на немския поет и драматург Бертолд Брехт, който го пише за приятеля си – композитора Курт Вайл като част от либрето на малка опера, чиято премиера е през 1927 г. По-късно стихотворението е преведено на английски, а през 1966 г. влиза в репертoара на The Doors и се превръща в познатия ни днес химн на старателното обхождане на баровете (bar crawl). През същата година други великани The Who издават песента си Whiskey Man, написана от басиста им и разказваща за близкото му приятелство с вълшебен призрак, който се появява единствено, когато напълни чашата си. Малко по-късно Jimi Hendrix ще възпее по подобен начин дружбата си с бърбъна в песента My Friend.

Lynyrd Skynyrd добавят своята лепта с композицията Whiskey Rock-A-Roller, която обяснява защо бутилката е първото, което трябва да вземете, когато си стягате багажа за дълъг път. По думите на вокалиста им Ronnie Van Zant, някакъв „задръстен журналист“ го попитал с какво се занимава, на което той отговорил – „С уиски и рок“, откъдето идва и заглавието на песента. Alice Cooper нарича третия си студиен албум с дантеленото заглавие Lace and Whiskey и веднага след приключване на турнето по представянето му влиза в клиника за лечение на алкохолици в Ню Йорк.

Няма как да пропуснем и ACDC (Whiskey On The Rocks), ZZ Тop (Wiskey’n Mama) и хеви метъла и глем рока на Van Halen (Take Your Whiskey Home). От по-новите групи интересни са Godsmack (Whiskey Hangover) с алтернативната си представа, че махмурлукът не е чак толкова лошо нещо - концепция, присъща може би единствено на алтернативния рок.

Темата за уискито и рока е категорично безкрайна, но идва този момент, когато Brian Setzer ти налива чашата и заповядва – пий там и си затваряй устата. (Drink Whiskey and Shut Up), а кои сме ние, че да спорим с него?

По принцип, когато става дума за блус, кънтри или рок, уискито поема функциите на aптечка или корпус за бързо реагиране. То притъпява болката и дезинфекцира раните на лирическия герой, който като правило е сам, неразбран, надрусан, изоставен не само от любимата, но и от кучето си. Бутилката „течна слънчева светлина“ е единствената му утеха. Но има много други музикални жанрове, където уиски означава единствено щастлива приказка без край. Такива са повечето традиционни ирландски песни. Според ирландците, господ е създал уискито само, за да отвлече вниманието им и така да им попречи да завладеят света. И ако земята днес не е под диктата на келтския ботуш, то е и заради евъргрини като Streams Of Whiskey, Whiskey You're The Devil, Cigarettes, Whiskey And Wild, Wild Women или микса от фолк и джаз на John Martyn (He Got All The Whiskey).

Палавото буги-вуги и суингът също не подминават темата. Нашият адреналин може и да удря тавана при първите тактове на ръченица, копаница и Комбайнеро-интелигентската, но отвъд океана това става с парчета като Whiskey Do Your Stuff на Louis Jordan или Let's Drink Some Whiskey на Al Jackson. Ненадминат чаровник, си остава Wynonie Harris, който забърква страхотни музикални коктейли с уиски, много смях и обилна доза неприлични подмятания - Quiet Whiskey, Don't Take My Whiskey Away From Me, Who Threw The Whiskey In The Well. До него припяват в ритъм и блус Fats Domino (Whiskey Heaven) и Amos Milburn (Bad, Bad Whiskey).

Казват, че появата на уискито е акт на сътрудничество между благословията на природата и мъдростта на човека. Затова няма нищо чудно, че оди на възхвала за него се пишат и в хип-хоп стил - Whisky Е Margarita или под формата на рап речитативи - Whiskey In My Soul. Дори кралят на тангото Astor Piazzola му посвещава своя композиция (Whiskey).

Всичко, казано до тук, обаче, би било блудкаво и непълно, ако не се споменат великолепните женски гласове, които пеят за тъмната магия на кехлибарената напитка. Желанието на Ава Гарднър е да живее до 150 години, а последния си ден да прекара с цигара в едната ръка и чаша с уиски в другата. Мнението й подкрепя напълно друга бляскава дива от сцената - Billie Holliday (Riffin’ Тhe Scotch). Плътно зад тях застават дами с най-различни музикални пристрастия, но със споделено топло чувство към питието с лед –Merline Johnson с нейния блус (Bad Whiskey Blues), хеви-метълът на Kittie (Wiskey Love Song), блуграс парчето на Gillian Welch (Whiskey Girl) и безброй знайни и незнайни кънтри певици като Gretchen Wilson (Wasting Whiskey), Patty Loveless (Cheap Whiskey) и Charlene Marie (Cinnamon Whiskey). Радост едновременно за ухото и очите са Devil Doll с тяхната рокабили песен Bourbon In Your Eyes.

Някои поетични души по всяка вероятност биха възкликнали - Какво е едно име? Туй, което, зовем ний „уиски“, ще ухае сладко под всяко друго име! Истината обаче е, че истинските ценители дори, когато смесват различни питиета, скрупульозно уточняват техния вид. Любим пример в това отношение е John Lee Hooker с One Bourbon, Оne Scotch, One Beer. The Punch Brothers пеят конкретно за ръжено уиски (Rye Whiskey), Tom Russel за канадско (Canadian Whiskey), а George Jones – за Tennessee Whiskey. С особена нежност в периода на сухия режим бардовете се отнасят към нелегално дестилирания алкохол, който е известен като „планинска роса“ (Mountain Dew, The Stanley Brothers) или „лунна светлина“, защото се произвеждал само нощем, за да не се вижда дима от преваряването. (Moonshine whiskey, Van Morrison).

Най-верните фенове държат да уточнят и конкретната марка. Johnny Walker е приятелят на Lynyrd Skynyrd, ZZ Top, Lady Gaga и Falco. Jim Beam е фаворит на Nickelback, ACDC и Eminem. Но най-голяма тълпа на бара се събира около Jack Daniels – начело с Lemmy от Motorhead, Eric Church, Frank Zappa, Blondie, Sex Slaves, Jerry Lee Lewis и The Devil Makes Three.

Bushmill's е питието на Tom Waits, певецът с „глас, който сякаш е киснал в цистерна с бърбън, след това е бил опушван в продължение на месеци и накрая е изнесен на пътя и прегазен от кола.“ Guy Clark и Muse изрично споменават в текстовете си Wild Turkey. Joe Bonamassa и 50 Cent възпяват канадското Crown Royal, а Rihanna вдига тост за Jameson. Beyonce пее за Yamazaki, което си е съвсем в реда на нещата, като се има предвид, че Япония произвежда качествено уиски в продължение на десетилетия, но едва през последните години най-добрите й продукти влезнаха във „висшата лига“.

Шотландският историк и литературен критик Дейвид Дейчис казва, че „умението да се пие уиски не е въпрос на каприз. То е тост за бъдещето на цивилизацията, израз на уважение към приемствеността в културата, манифест на решимостта на човека да използва природните ресурси, за да освежи ума и тялото си и да се наслади пълноценно на всяко едно от сетивата, с които е надарен.“

Шотландският боец казва абсолютно същото, но малко по-лаконично – има две неща, които обича без излишни добавки, а ла натюр (да не кажем – голи) – и второто е малцово уиски.

В заключение не ни остава нищо друго освен да добавим последните думи на Хъмфри Богарт: „Никога не трябваше да сменям скоча с мартини“. А кои сме ние, че да спорим с него?