Украйна и краят на музея на комунизма

Юрий Йорданов
19 февруари 2014 в 13:19 | 8791 |5
Украйна, Киев, нощта на 18 срещу 19 февруари
Украйна, Киев, нощта на 18 срещу 19 февруари

Ставащото в Украйна сега и краят на режима на Виктор Янукович, един от посткомунистическите и “демократични” диктатори, живеещи в XXI век е началото на истинския край на музея на комунизма, които представляява днес един пояс от страни около Русия.

Русия продължава да бъде страна, в която манталитетите на жителите на страната и управниците възпроизвеждат отношенията на поданиците и властниците от една комунистическа страна. Днешна Русия е истинската опора на поредица от режими от Източна Европа. Един от които е и този на “демократично” избрания президент на Украйна – Виктор Янукович.

Кървавата картина на раздялата на днешна проевропейска Украйна с поддръжниците на проруската Украйна само дават видимост на дълбочината на процесите и силата на противостоянието и ни показват какви са в историческата си дълбочина последиците от Октомврийската революция в Съветска Русия, станала като един преврат в империята през 1917 г. Революция, която унищожи десетки милиони животи, налагайки през кръв и насилие един идеал за насилствено оживяване на една илюзия за човешката природа.

Това, което става сега в Киев и Украйна се случва непланирано за властта и “спонсора” й Путин. В дните на Олимпиадата в Сочи Путин и неговият послушник в Киев Янукович не искаха да стане видимо за света това, което днес виждаме. Усещайки риска от ново, задълбочаващо се противопоставяне, Путин отпусна нови, допълнителни средства в подкрепа на Янукович в размер на 2 милиарда долара. Но и това не успя да угаси конфликта, който само помрачава допълнително и без това най-скъпата и най-разхитителна олимпиада в човешката история, платена от същия руски народ, който едва ли е искал да домакинства зимна олимпиада в субтропичен курорт. Прищявка, за която самият Путин си призна отново в едно свое изявление малко преди началото на Олимпиадата.

Украинската драма и поведението на всички видими и невидими участници в конфликта отразяват като в една огромна картина Източна Европа и Европа – като цяло. И разбира се – директно засяга и нас, които сме на един хвърлей от “театъра на кървавата украинската драма”. В събитията в Украйна са участващи Москва, Брюксел и Вашингтон. Съотношението на силите и различния тип инструменти, пред които тези три страни влияят на процесите в този геополитически акт е поредното потвърждение на променящия се свят , в който живеем и в който от 1989 г. Съветска Русия е в процес на отстъпление. От ерата на Горбачов до днес светът се промени радикално. Днешните събития в Украйна са исторически поредната драматична раздяла на комунизма с неговата представа за световно господство.

От гледна точка на разпределението на силите вътре в Украйна ние трябва да виждаме една голяма група от “играчи” – Украинските граждани, които са Украинци по произход, руските украинци, забогателите от украинския “преход” олигарси, получили доста от ресурсите на страната си по познатия от нашата история начин, разнородната парламентарна опозиция, представлявана от тримата й лидери – Арсений Яценюк – партията “Баткившчина”, Виталий Кличко – партията “Украинския демократичен алианс за реформи” (УДАР) и Олег Тягнибок от националистическото Общоукраинско обединение “Свобода”.
От другата страна е властта,предствлявана от ВикторЯнукович и неговата Партия на регионите. Фактор в политиката на сегашна Украйна е и намиращата се в колония-затвор ЮлияТимошенко, която говори много често в последно време през интервюта и писма.

Русия, както и всеки друг голям завоевател, никога не си е тръгвала доброволно от завоюваната си територия. В Украйна Русия е използвала винаги “енергийната” карта. Началото на края на енергийната карта на Русия може да бъде свързана със ставащото в Украйна. Гледано в исторически план, днешната драма в Украйна винаги трябва да бъде свързвана с Оранжевата революция през 2004 – 2005 година и разбира се – най-голямата рана и трагичен исторически период от живота на украинския народ – Гладомора – 1933-1934 година, когато режимът на Сталин и Съветска Русия избива с глад между 4 и 10 милиона украинци според различните източници.

Ставащото в Украйна днес е наистина кърваво и нецивилизовано (от гледна точка на мирния XXI век), но е част от низ исторически събития, които са кървави и жестоки. Неспособността на Янукович и подкрепящият го Кремъл да прозрат и приемат новите исторически реалности логично роди противопоставяне, което може да изглежда само така. Кървава раздяла на един музей на комунизма с един свой важен “експонат”. “Експонат”, който е ключов за още един проект на Москва – Евразийския съюз.

Краят на Янукович и режима му е краят на Евразийския проект. Само с Лукашенко в Белорус и още двама или трима диктатори от бившите Съветски републики, Евразийският съюз няма да се случи.

Естествено нищо историческо и в мащаба на една голяма страна като Украйна няма да стане лесно или бързо. Но е явно, че историческото време започна да тече по друг начин и с друга скорост. Това май не го разбират в България днешните ни управници. Те, днешните проевропейски бивши комунисти и техните многобройни сателитчета и сателити все още не го разбират, но го усещат през инстинктите си.

Мълчанието и общите им, формални думи за ставащото в Украйна ни показва какво ни чака нас, българите, в пътя ни към истинската, а не формалната раздяла с комунизма и неговия “променил” се, но всъщност само гримиран демократично комунистически “елит”, който ни управлява днес през децата на училите и формирали в Москва “държавници”, които все още не са разбрали, че светът никога повече няма да бъде същият!

Украйна е урок за всички по света. Украйна е един страшен урок за нас, българите – в момент на остър конфликт – “демократичните” дрехи и грим се свличат мигновено и под тях се озъбва истинският, живият комунизъм, за който човешкият живот и ценности са статистика и поза.

Ставащото в Украйна сега е една истинска революция, както и обичат да го наричат сами протестиращите, но това е преди всичко една историческа сцена, в която отново виждаме, че историята не може да бъде спряна. Насилствено забавена, Историята си го “връща” през събития като днешните.

Урокът Украйна днес е поредният епизод от краят на комунизма, в който ние, днешните Българи имаме “щастието” да живеем и да страдаме от резултатите му и днес. Страдания, които май няма да свършат скоро заради дълбочината на деформациите и дългия исторически период, обхващащ живота на повече от 3 поколения българи.

POST 23.02 2014 в 06:36 5
+ 3
- 2
Това което става в Украйна е генерална репетиция на това което предстои да се случи в Русия. Чак след новата Руска революция, която още е в зародиш, на тукашните червенотиквеничковчета ще им пресъхне корена.
Сит Лорд 21.02 2014 в 12:32 4
+ 11
- 5
Янче, избърши си муцунката - имаш лайна по нея хахаха
стига с тая демокрация мда.
айде лечка полечка обратно на майка ти в путката, а?
jana 21.02 2014 в 12:22 3
+ 3
- 17
Стига с тази "демокрация" и с този прехвален "Запад"...
Всеки строй си има положителни ,но и отрицателни страни!
Няма панацея...Силата на една държавност и народ е в негова-
та духовност и защитата на собствените му национални ценнос-
ти!Ако народ като нашия,с древна история и култура,не съумее
да намери сили и "сам да си помогне"е обречен завинаги да е
роб на някого...без значение от "изток","запад","север" или
"юг"ще е той!
OFFman 21.02 2014 в 09:48 2
+ 11
- 3
Не съм сигурен, че Русия може да се отърси от комунистическия си манталитет толкова лесно. И чисто икономически, и като обществени ценности, не са готови за запада. Но барем да не пречат...
Гост 19.02 2014 в 15:32 1
+ 48
- 6
Дано Русия намери някой свестен демократичен лидер, достатъчно комунисти и диктатори, Путин доказа че е диктатор, който смазва опозицията и дори забранява протестите. Диктатурата няма място в съвременния свят, а тези които все още се опитват да властват по този начин, да знаят че не са вечни.