''В'' като Виена, Витгенщайн и визьор

Роси Михова
04 декември 2019 в 15:41 | 4967 |0

На 3-ти декември привечер един малък дух броди щастливо из центъра на Виена. Той е от български произход и не готви вендета, но е решен да премери сили с могъщия дух на греяното вино, ваниловите сладки и предколедния шопинг, който вече е завладял града. Противно на някои очаквания българският дух не извива право хоро на Карлсплац, нито завърта чеверме под готическите кули на кметството. Той се насочва към Дом Витгенщайн – сграда, издигната преди близо век по ексцентричните архитектурни планове на философа Лудвиг Витгенщайн. Днес там се намира Българският културен институт, който в тази декемврийска вечер отваря врати за една необикновена фото изложба – „Австрия в моя обектив“.

Снимка: Емил Йотинов

Духът, за който става дума, е роден от ентусиазма на група българи, които са водени от крилатото мото – „Пари няма, действайте“. Обединени от информационния сайт „Меланж булгарен“ – блогът на българите в Австрия, те решават да направят нещо много симпатично – нещо едновременно красиво, забавно и добро.

Красивата част от идеята е да се организира фотографски конкурс, който да събере и представи пред публика най-привлекателните и интригуващи детайли в портрета на Австрия - такава, каквато я виждат и харесват българите.
Забавният елемент в това начинание е, че могат да участват както професионални фотографи, така и редови фотолюбители, енергични Инстаграм активисти и възторжени начинаещи.

Доброто, което предвижда инициативата, е благотворителна акция в подкрепа на кампанията „Локомат за България“, която събира средства за закупуването на робот за лечение и рехабилитация на пациенти с цялостна или частична загуба на двигателни функции - хора, болни от множествена склероза или детска церебрална парализа, пациенти, прекарали инсулт или претърпели мозъчна травма, както и засегнати от болестта на Паркинсон.

Конкурсът „Фотомеланж 3х3“ започва още през м. януари т. г. и преминава в три кръга. Всеки един от тях е посветен на конкретна тема – „Едно виенско кафе, моля“, „Всичко е музика“ и „Австрия – земя на планини, земя на реки“. В своеобразната надпревара се включват 105 човека, които изпращат 235 свои авторови снимки. 56 от тях са одобрени за участие в заключителната благотворителна изложба, която „Меланж булгарен“ подготвя със съдействието на БКИ „Дом Витгенщайн“ и Общината на Виена.

Но какво би бил един уважаващ себе си конкурс, ако около него не витаят съмнения за задкулисни договорки?! За да обезглавят червейчето на съмнението, организаторите на изложбата решават половината от представените фотографии да бъдат селектирани от читателската аудитория на „Меланж булгарен“, а останалата част – от професионално жури. То включва фотографите Елена Масларова и Роси Недялкова, както и работещия във Виена графичен дизайнер – Георги Зюмбюлев.

Снимка: Станка Александрова

На 3-ти декември вечерта изложбата е официално открита. „Дом Витгенщайн“ посреща онази талантлива, весела и милостива част от българския дух, която някак на инат продължава да е все така жива.

Както е редно в такива случаи, чуват се думи на приветствие и благодарност от домакините – проф. Румяна Конева, директор на Българския културен институт във Виена и г-жа Елица Ценова, редактор на „Меланж булгарен“. Хубаво е, че гостите са много, но още по-хубаво е, че не са отбрани. Публиката е пъстра и приказлива. Тук са авторите на снимки, техните близки и австрийските им приятели. Има запалени любители фотографи, има и просто ценители. Има официални представители на Кметството в 7-ми район на Виена и хора от медиите. Има възрастни двойки и ученици. Има и просто любопитни, които искат да проверят какъв е този шум, смях и музика.

А музика има доволно много, защото на сцената са братята Александър и Константин Владигерови, които импровизират с фронтмена на австрийската рок група Wurstfabrik Мартин Хофбауер и аржентинката Паула Барембуем. С тях на перкусиите е Мария Петрова. Има също и момент на притаен дъх и пълно затишие, когато мимът Мариана Де Мео разказва любовна приказка без думи. Има, разбира се, и хляб и вино Le Photographe.

Това, което няма обаче, е обичайната малка група мърморещи посетители. В тази декемврийска вечер българският дух е щастлив и щедър – разтваря кесията, отпуска сърцето си и през цялото време снима ли снима.

На тръгване дочувам на стълбите как някакво дете кандърдисва баща си:
- Тате, искам за Коледа визьор.
Бащата го поглежда учудено и пита:
- Какво, дребен? Какво искаш?
- Ами такова, визьор, като на фотографите - всичко се виждало много хубаво.

Бащата се засмива и любвеобилно го плясва по врата.
Аз вървя след тях и си мисля – Умник! Още не може да си върже връзките на обувките и да си ъпдейтне софтуеара на телефона, а как ги разбира нещата.
Защото е писано и се знае – ако упорито се опитваш да видиш хубавото и доброто, рано или късно ще се случи - ще се превърнеш в него.

Снимка: Мартина Шопова-Янев

Изложбата „Австрия в моя обектив“ ще бъде отворена за посетители до 24 Януари 2020 г. в БКИ"Дом Витгенщайн", Parkgasse 18, 1030 Wien. Всяка от изложените фотографии може да бъде закупена, като всички събрани средства ще са в подкрепа на кампанията „Локомат за България“.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !