В търсене на косми

Никола Крумов | 19 април 2017 в 09:36105414

За OFFNews е чест да представи разказвача Никола Крумов в рубриката "Нашите автори". Мнозина от вас вероятно познават добре неговите "истории от панелните блокове" - пропити със солидна доза махмурлук, властния поглед на благоверната Нора, благото присъствие на котката Ивелина и завладяващ хумор.

Никола Крумов е автор на два сборника с разкази, а страницата му има завидните 52 000+ почитатели. За себе си споделя: "Аз съм Никола Крумов – на трийсет и няколко години от северозападните села. Приятелите се обръщат към мен с „Кольо“, а любимата с „ще те убия“. На нашата улица в село съм четвъртият най-умен човек (ако броим животните съм шести). Много хора са ми казвали, че външно приличам на Джордж Клуни, но без лицето и тялото. Вътрешно приличам на елен. Обичам да се забавлявам на маса с моите хора, а после вкъщи да ми се карат. Гордея се с това, че отдавна разбрах жените (за съжаление не разбирам разбраното)."

От днес можете да четете разказите му всяка сряда на страницата на OFFNews. Първото заглавие е "В търсене на косми".

....

Тая заран се събудих с лошо предчувствие. Малко се въртя из леглото, а после посягам на любимата с цел блудство – влечугото само изсумтява, махайки ръката ми от тайното си място. Е, бях длъжен да опитам. Ставаме. Нора си прави кафе, аз отварям бира. Разговаряме (цяло чудо че не ми е сърдита за нещо) – разправям как в предучилищна възраст ме ухапа един рапан на морето. Смее се и влиза да се изкъпе (аз лъжа, че ще го направя по-късно – за един мъж е глупаво да се къпе, щом няма да участва в секс). Излиза от банята и смирено ми дава да я помачкам малко – какво феноменално тяло... само кокали тапицирани с фина кожа от петите на делфин. Сетне се облича и отива на пазар. Решавам да си измия зъбите. В банята взимам котката Ивелина, цигарите, пепелника, запалката, джобното радио, бирата, телефона, малко снакс и парче суджук. Почвам... колко досадно. Изведнъж се стъписвам... Не може да бъде... Шок! Катастрофа – на темето си имам малък празен участък. Исусе. Както съм с четка и суджук в устата, се втурвам да диря още едно огледало. Намирам. Въртя се като глисти пред двете огледала – жестоката истина е потвърдена, имам неплодороден парцел отзад. Паникьосвам се и бързо ровя в шкафа над мивката. Намирам един бронхостоп и го изфъсквам целия по главата си. Какво ще правя? Всичко се срутва пред очите ми. Аз властелинът на женските сърца, аз красивият зъл дух от селата, аз върховният повелител на юргана – олисял. Някой да е виждал плешив демон? Защо Бог не премести тая плешивост на чатала ми?! Срам. Веднага си обувам джапанките, ключовете, асансьора, скачам в колата и към първата аптека. Купувам най-скъпия шампоан против косопад и с въртене на гуми се прибирам. Вкъщи хубаво го втривам, удряйки две хубави глътки за по-силен ефект. Седя половин час препариран на тоалетната чиния. Изплаквам. Чудя се какво друго би помогнало. Отварям интернет. Аха – разбрах. Вземам една тенджера и се изпикавам вътре. Нямам много, но нали любимата ще се прибере (ако не се съгласи, ще взема урина назаем от комшиите). Добавям свинска мас от село, люти чушки и чесън. Нора се връща. Стои в кухнята замръзнала с торбите. Очите и стават като на сърна стръвница. Вижда бъркотията, усеща миризмата. Ще крещи както никога досега, но... нещо в погледа ми я спира. Приближавам към нея, а тя плахо отстъпва – сега ще я направя донор на урина. Грабвам тенджерата от масата, а Нора побягва. Настигам я с два скока като мечка, гонеща сакато врабче. Тикам тенекиения съд под дупето ѝ, но годеницата ми твърдо отказва ролята на уринодарител (дори когато заявявам, че това ще спаси пандите в Китай). Няма как, отказвам се. Доразбърквам сместа. Липсва ми само още една съставка – виме от прилеп, но няма къде да го търся сега. Взимам три филии хляб, лъжица и сядам на масата. Нора ме гледа налудничаво, а краят на горната ѝ устна потреперва. „Спри, глупако. Сигурна съм, че тая рецепта е за мазане, а не за ядене. Дай тука." Повежда ме към банята и там изсипва блажната каша връз главата ми (предложих първо да изпробваме на Ивето, но срещнах неразбиране). Седя така един час. Това чудо обаче няма измиване и косата ми все стои мазна – веро, сапун... нищо не помага. Накрая Норката чупи две капсули Ариел, които някак разтварят маста от свиня. Седя изпран и омърлушен в хола. Чувал съм, че сурова леща помага – изяждам 1/3 пакет. Ближа лепилото под бирения етикет (все ще е полезно за нещо), натърквам глезените си с котешка храна (да добия козина), а под всяка мишница слагам парче пушена скумрия за красота. Внезапно през стаята прелитат едни гащи. Поглеждам към вратата – любимата чисто гола като животно. „Кольо, ела оттатък да ти покажа, че нищо не си изгубил." Не ми трябва втора покана – точно както Фред Флинтстоун боксувам с джапанките, но ми се отваря трета чакра и намирам сцепление. Търча към спалнята с бойни викове на дрогирано кенгуру... Жените са най-добрите лекарства.

Разказите на Никола Крумов можете да следите и на неговата страница.

Препоръчани материали
Комита

Рейтинг : 1022

22.04 2017 в 11:41 4
+ 2
- 10
Браво, баце Никола! Фен съм ти още от gol.bg, когато пишеше истории в коментарите под ника Никола666. Дълъг път извървя от тогава, дано и занапред се развиваш все така стремително.

Да живеят Улвърхамптън и челядта на таралежа Тихомир!
SC

Рейтинг : 5117

20.04 2017 в 12:27 3
+ 1
- 10
Хаирлия да ви е!
Лопе де Вега

Рейтинг : 18035

20.04 2017 в 08:31 2
+ 10
- 0
Още един писател! Не, мерси.

Поздрав!
Izalina

Рейтинг : 15778

19.04 2017 в 15:42 1
+ 1
- 10
Ха. Ай лайк :)

Абсолютният ми фаворит сред, от и след "пощенската кутия"

Всяка сряда е добре, докато му навикнат на стила незапознатите, мхих ;)

Успех!