За буквите, равнодушието и мантрите

Милена Дойчева
23 май 2015 в 17:46 | 13070 |26

Искам да ви призная нещо. Официалното празнуване на 24 май ме отегчава от малка. Само като си представя, че пак наближава тази дата и ме обхващат песимистични чувства. Не бързайте да ме съдите. Просто така и не ми стана ясно знаят ли държавните ни мъже и жени, които ще се изтупат с новите си костюми пред паметника на светите братя Кирил и Методий, (както беше и едно време пред мавзолея) какво точно се празнува. Ако изслушате докрай скучните им речи, ще разберете, че идея си нямат. Едно време повтаряха като папагали, че „и ние сме дали нещо на света – на вси славяни книга да четат“. Сега речите са малко попреправени (реиновирани), в стил „имаме съществен принос в развитието на европейската общност“. Навремето това беше „решителна крачка към дружбата със СССР“, а сега е „решителна крачка за равнопоставеност в ЕС“.

Някак измежду другото, ей така, сякаш случайно, става дума и за равноапостолните Кирил и Методий, най-вече в качеството им на „покровители на Европа“, което за българските политици изглежда доста важно, все едно папата ги е назначил за духовни евродепутати. Но истинският им лик и дело и преди, и сега остават като някаква срамна тайна, която трябва да бъде премълчана на такъв хубав празник. И затова сме го превърнали в тържество на буквите. Или пък на ченгелчетата и луличките. Или пък на думите. На кои думи? Ако се водим по политиците – на нищо незначещата словесна алабалалогия. Или пък на книгата. На коя книга ли? Не и на тази, заради която е съставен нашият писмен език. На коя и да е книга, но не и на Евангелието. Защото ние сме светска държава. Бяхме светска държава и преди. И в социалистическото общество не можеше да се говори за разни ми ти там попски работи. Защото отдавна беше известно от съветските другари, че всички попове са тунеядци. В либералното общество е същото. Само посмей да кажеш нещо за духовност и веднага ще бъдеш обвинен, че връщаш децата в средновековието, че не си толерантен и че не е политически коректно да се говорят такива неща. Затова и цяла редица от образователни министри ни обясняваха, че българското образование е светско, (разбирай атеистично) и в него и дума не може да става за това, че човекът има душа. Сегашният не направи изключение. Дори се разходи до Светия Синод, за да го каже лично.

Но тази година в навечерието на 24 май традицията беше променена. (Какво да се прави – всичко подлежи на преоценка – учеността на Жолио-Кюри, постиженията на Ломоносов и Асен Златаров и т.н.) Та, най-после се заговори за духовност. И то не къде да е, а по време на матурите. И то не как да е, а съвсем открито, направо рекламно. Все едно казахме на децата си: „Честит празник! Да поразсъждаваме върху духовността. Ето ви два текста за йога с 12 въпроса към тях. Няма не искам, няма недей – ще разсъждаваш по темата, защото това е матура! Задължителна! Най-важният изпит!“ Някой ще каже: „Ама нали не можеше да се говори за религия в училище? Нали майките ни трябваше да ни учат на това в какво да вярваме? Нали вероучението било само за неделните училища?“ И най-важното е, че това не направи впечатление на почти никого (с изключение на малка група студенти-богослови). Изчезнаха истеричните лелки, които щом чуят за религия в училище си късат дрехите и казват, че никога няма да позволят „децата им да бъдат осакатени“. И атеистите мълчат. Странно...

И за да не изтече тази новина, без да сме я анализирали, ето някои детайли, от текстовете, върху които учениците трябваше да разсъждават.

„Съгласно йогата главната цел на човека е освобождаването от материалното съществуване. Като условия за постигането на тази цел се посочват, първо, равнодушието, безстрастието, основано върху убеждението, че изпълненият със злини и страдания светски живот е безплоден, и второ, съзерцанието, изградено върху идеята,че е необходимо да се познае висшата истина...“

Може да се каже, че поне що се отнася до първото изискване на йогата – равнодушието – българският политически елит напълно се е справил. Но остава загадка защо и децата трябва да бъдат привличани към този светоглед.

Във втория текст вече внушението е направо все едно гледаш онзи мустакат чичка от безкрайно дългите реклами на рендета и ножове.

„...– Чувал съм изказвания, че йогата е мистична дисциплина, което я прави достъпна само за избрани.
– Това са старомодни разбирания. В наши дни йогата се пренася от пещерите в научните лаборатории. Йогата е за всички; тя подобрява качеството ни на живот независимо от възрастта и от социалното положение...“

Бях разочарована, че накрая няма етикет с цена, която е зачертана и под нея има промоционална оферта, че ако станеш йога сега, ще ти я донесе лично някой индийски гуру с безплатна доставка.

Следват 12 въпроса за осмисляне и възпроизвеждане на религиозното учение. (Текстовете са доста дълги, цитирах само по няколко изречения от тях, че нямам намерение и аз да им правя реклама.) Точно преди празника на светите наши първоучители едно става ясно - че в българското училище може да се говори за йога, но не и за Бога. Даже не само да се говори, ами и да се изпитва. Ако бях по-мнителна, щях да си помисля, че някой може да е взел пари, за да рекламира чужди духовни практики на най-важните училищни изпити. Но аз не съм мнителна. Както и да е.

Христос е персона нон грата в школото ни и то не от вчера. Въпреки че, именно Той е бил целта на нашето просвещение. Светите Кирил и Методий не са искали да ни въведат нито в Съветския съюз, нито в Европейския съюз, а да ни направят достойни членове на Църквата Христова. Не са ни дали да четем просто книга, а са ни дали да служим на Бога на разбираем за нас език. Целта на мисията им, както и на техните ученици, е ние да познаваме Православната вяра и да я изповядваме, защото тя е нашия билет за Царството Божие, а не за земни царства. И както някога изглеждаше нелепо хората, които твърдяха, че религията е „опиум за масите“, да носят портрети на солунските духовници, защото по собствените им речи тези светци би трябвало да не са нищо повече от международни наркобосове, така и сега е нелепо да си слагаш икона на Христос над главата си и едновременно с това да не го пускаш в училище. И заедно с това да даваш на децата учения, обратни на това, което Той ни е открил. Нелепо е да го наричаш свойски „Началника“ и да повтаряш, че „Началникът вижда“, а да не знаеш, че Той освен, че вижда и говори. Например това, че не трябва да съблазняваме нито едного от тия малките.

Ето защо на 24 май няма да отида на честванията пред Народната библиотека в София. Няма да слушам речите, които ще се кажат там. Няма дори да гледам репортажите по телевизията. Всяка година се повтарят едни и същи мантри. Наслушах се на политически гурута. И слава Богу, че вече не е задължително да се ходи на манифестации и събрания. Само дето ми е мъчно, задето казваха, че комунизмът си е отишъл. Пък той само се е преоблякъл в йогистки дрехи. Даже чух, че президентът договорил да имаме будистки храм в столицата, защото източните книги били много популярни в Европа.

На този ден ще отида на църква, за да продължа логиката на светите равноапостолни Кирил и Методий. Там, на езика, който те са ни оставили, ще беседвам с Бога, с Когото те са искали да ни сближат и ще бъда участник на мистичната Тайна Вечеря. И така ще им засвидетелствам любовта и признателността си!

Написах този текст с цялото ми уважение към българските учители, които преподават на нашите деца четмо и писмо срещу мизерно възнаграждение и цялата ми болка, че не им позволяват да обвържат това знание с духовността, с която то е неразривно свързано.

Препоръчани материали
редник от запаса 27.06 2015 в 23:25 26
+ 0
- 0
Не мога да разбера какво пречеше да се подберат по-неутрални текстове за матура.Защо например нашите братя мюсюлмани трябват да бъдат насилвани да четат за едно учение, което е в явно противоречие с религията им?А, бързичко кандисахте, че не може, нали? Ха сега се замислете защо туй което е обидно за един мюсюлманин, да не е за един християнин. А! Изненадахте ли се? Ратници на йогата, Ходете сега на гей парада, там ще ви изненадат още повече!
ju.li.e.tq? 28.05 2015 в 03:18 25
+ 1
- 11
Вярата и духовността не трябва да бъдат толкова страстно свързвани и използвани като синоними с и на религията :) Бог може да е за един Вселената, за друг да е Аллах, за трети нещо друго. Различни имена на едно и също нещо. Но е странно всичко това да се обвързва с Кирил и Методии, денят на писмеността, матурите, църквата и политиците :) става манджа с грозде и се губи центърът. :) бъдете мили един към друг.
ju.li.e.tq? 28.05 2015 в 03:01 24
+ 1
- 11
Вярата и духовността не трябва да бъдат толкова страстно свързвани и използвани като синоними с и на религията :) Бог може да е за един Вселената, за друг да е Аллах, за трети нещо друго. Различни имена на едно и също нещо. Но е странно всичко това да се обвързва с Кирил и Методии, денят на писмеността, матурите, църквата и политиците :) става манджа с грозде и се губи центърът. :) бъдете мили един към друг.
Иван Бърдаров 26.05 2015 в 20:27 23
+ 6
- 25
Нито йога, нито каквато и да е религия имат място в училище. Има си достатъчно предмети за учене.
Мила Многознайкова 26.05 2015 в 13:38 22
+ 11
- 29
Абе върнах се към статията, защото ми стана гузно че изписах толкова за някакъв безсмислен спор, вместо да коментирам самата статия. Забелязвам обаче че нещо анализчето ми не се е харесало на аудиторията. Защо така бе, хора? Ако имам грешка в мисленето някъде - посочете я, така хем останалите може би ще научат нещо ново, хем аз самата ще си подобря уменията в логиката, анализа и размислите :)

Статията. Мисля че е много важно да се преподава и да се знае кои са били Кирил и Метоидий, какво е Глаголицата, какво е Кирилицата и защо са били значими тогава и сега. Мисля че е много важно децата на България да знаят какво означава да са деца на България. Откъде идва народът ни, каква култура е имал, как се е развил, какво е постигнал, с какво е допринесъл. Аз лично съм леко разочарована че българите не ми показаха откъде идва Българският, но за сметка на това испанците ме научиха на Старогръцки и Латински и ми обясниха откъде идва Испанския (за средно образование говоря, не за висше, знам че произхода на Българския се изучава в някои филоложки специалности, но смятам че е важно да го има и за по-малките. Нека е избирателен, но да го има).

Относно вероучението - предполагам става въпрос за православно вероучение? Щото има и католическо, но едва ли авторката има предвид него. Да, нека го има, защо не? Стига обаче да е избирателно и да не го налагат. Мисля, че училището би трябвало да е място за образование, култура, развиване на потенциала... не за индоктринация. Аз щях да се изкефя на избирателен предмет от сорта на "Компаративна митология и религии", по който да изучавам главните вярвания на народите от миналото и настоящето, и да ги сравнявам, да виждам влиянията, приликите и разликите. Християнството би било на малко по-голяма почит (защото все пак е една от трите главни религии в света и се намираме в християнска държава) и биха се разгледали Библията, основните и учения и идеи, произхода им и така нататък. Хем учиш морал, хем учиш малко история, култура и традиции, хем си стимулираш критическото мислене и проследяваш кое откъде идва. И след това сам решаваш какво е вярно и какво не, какво ти е полезно и какво не, и ако имаш интерес - се задълбочаваш. Не знам, на мен това ми е хоби и смятам че ми помага по-добре да осмисля света и историята му, може би би било полезно и на учениците.

Относно йогата - авторката е подбрала най-странно и страшно звучащите части. http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2015/05/20/2536805_koi_sa_vuprosite_i_otgovorite_ot_maturata_po_bulgarski/ Тук можете да намерите целите текстове. Ще забележите, че в нито един от двата не се обсъжда как всъщност се практикува йога, нито как се медитира, и се говори главно за произхода, основни идеи, и въздействието и върху тялото. Доста обективно погледнато и образователно. Ако текстовете бяха за традициите и практиките в старата Скандинавска религия, дали щеше да е такъв проблем? Намирисва ми тук на една определена теория (конспирация), може би студентите-богослови и авторката са се сетили точно за нея, и за това Християните се шашкат.
Мила Многознайкова 26.05 2015 в 08:07 21
+ 11
- 32
До GuiltySnowflake: Не мисля. Ще пробвам да направя анализ на нещата, възможно е да сбъркам някъде, ако не си съгласен с нещо - кажи :)

Това на първия ред и цялата първа част на коментара и не бих казала, че е ад хоминем, въпреки грубия език. Пояснявам: ад хоминем не е просто да атакуваш личността/характера/качествата на даден човек, а да твърдиш че аргументът му не е истинен заради тях. "Всички знаят, че си пияница" е констатация. "Как да ти вярвам, като всички знаят че си пияница" е аргумент(ум ад хоминем). Това става ясно и от дефиницията, която е копирал, но ако Пончо беше добавил и първото изречение от раздел "Същност" от страницата в Уикипедия, щеше да е още по-очевидно. Обаче щеше и да се затапи сам. Иска ми се да разгледам коментара на Пончо набързо. На мен ми звучи като "Виждам че обичаш да спориш. Недей спори, иди си на мястото, което книгата, която толкова харесваш, ти е определила". Цитатът, който е предоставил, се отнася до семейството, не до позицията на жената в обществото, както изглежда той се опитва да го изкара. Всъщност по-скоро това бих определила като ад хоминем, тъй като използва пола и, в отговор на предишни нейни разсъжнения относно еволюцията, които не искам да коментирам или анализирам, защото усещам задаваща се мигрена. Ако просто и беше пратил линк към някой документален филм или статия... Както и да е. Първата част на коментара и, който обсъждаме с теб – от началото до "напъни" – според мен щеше да е ад хоминем, ако беше казала например "Не си прав, защото нямаш интелекта и характера да вникнеш в Библията, за разлика от...". Тя директно си му казва, че не може да вникне в Библията без да коментира аргумента му, а след това предоставя цитати, с които доказва, че твърдението на Пончо че според Библията "мястото" на жената е някъде там под мъжете, е грешно. Или зле защитено, ако трябва да съм конкретна. Ако иска да говори за това как жените трябва да са в позиция на пълно подчинение и зависимост от мъжете според Библията, да се насочи към Петокнижието или направо целия Танах (Стар Завет). Той се е забил в Новия Завет, където нещата не стоят така.

"Не е ли ад хоминем да кажем, те могат, защото еди какво си ... а ти не можеш, защото не си тях." – не, това ми изглежда като леко странен ад верекундиам. В случай че някой от читателите не знае за какво говоря: става въпрос за така наречения аргумент към авторитета, т.е. позоваване на чужд авторитет. Например ако някой каже "Аз съм прав, защото Петкан мисли по същия начин, а той е експерт", е ад верекундиам. Ако някой каже "Ти не си прав, защото не мислиш като Петкан, а той е експерт", също е ад верекундиам. В случая, казаното е горе-долу "Не се мъчи да разсъждаваш, защото не си еди кои си хора, а те са експерти". Есенцията не е че е просто натурално тъп, съответно не може да разбере Библията. Есенцията е че има експерти, които са я изучили и проумяли, а той не е сред тях, съответно не я разбира и не трябва да пробва. "Не се захващай, защото не си...". Това не коментира казаното от Пончо, а е просто увод. Ако се замислиш, в цялата първа част авторката не коментира аргумента, а просто го храни. Не е ад хоминем, защото не се опитва да потвърди или отхвърли мнението му, просто го напада. Обръща се към същността на коментара му чак във втората част чрез цитати. Но логическата грешка в първата част е че използва чужд авторитет, за да отнеме неговия. Ако беше казала "Не си еди кои си хора", щеше да е просто констатация. Само че тя прави аргумент. Нейното е по-скоро "Не се захващай с Библията/не спори на тема Библията, защото не си еди кои си хора".

Вижда се по-ясно, ако вникнеш в смисъла на самия израз "argumentum ad verecundiam". Verecundia значи срам, скромност. Argumentum ad verecundiam преведено буквално значи нещо от сорта на "аргумент към срама/скромността". Т.е., вместо да изкараш контрааргумент, приканваш човека към засвамване или скромност, защото мнението му не съвпада с мнението на "авторитетите" по дадена тема. Затова е познат като "аргумент към (чуждия) авторитет". Verecundia има и малко по-дълбоко значение в контекста на римското общество: човек да си знае мястото. Сега се задълбочавам много, от което реално няма нужда, но е интересно. Поне на мен ми е интересно, де. Погледни думата verecundia. Vere идва от verus, значи истински, реален, подходящ. Cundia е от -cundus, което е наставка и носи значението вид или инклинация. Събираш ги и става нещо от порядъка на "истинския вид", т.е. да си знаеш произхода, т.е. да си знаеш мястото. Тук вече ще вкарам малко творчество, обаче знаейки какво значат термините, ако ги приложим към коментара на Антоанета става: Пончо не си знае мястото (Далеч си от Библията,т.е. не си в позиция да коментираш/спориш/тълкуваш Библията) и трябва да се засрами че изобщо си е отворил устата (и си лапнал голям залък), защото няма авторитета на изброените личности (защото не си...). Логическа грешка е, да, защото авторитетът на изброените няма общо с умуванията на Пончо, и още по-малко с правото му да умува. Пончо ако изобщо трябва да се засрамва, може би е защото умишлено вади нещата извън контекста им, за да подкрепи собственото си мнение че жените си имат конкретно "място", посочено в Библията, което е под мъжете, и че съответно Антоанета няма право да спори. След като му изкарва цитати (единият от които е продължение и пояснение на предложения от него), които ясно му показват че не пише баш тва в Библията, почва да копира дефиниции и да обяснява какво било "ад хоминем".

Та така. Малко дълго стана, съжалявам. Между другото, какво е "хронизъм"? Потърсих в Гугъл, не виждам нищо свързано с логиката. Може би имаш предвид, че не споменава съвременни автори? Това какво значение има, тя не говори за последни попълнения и течения в теологията и философията, а за основни фигури. И какво означава авторитаризъм в настоящия контекст? Надявам се този роман да не е бил прекалено завъртян и да ми виждаш идеята.
psn 25.05 2015 в 14:15 20
+ 8
- 41
Не виждам капчица смисъл в този текст. Не споря, че Глаголицата не е създадена с цел църковните песнопения да не са на гръцки, а на славянски език. Но това е било през IX век. Към днешна дата обществото ни е различно и религията не е водеща. Азбуката отдавна е надхвърлила първоначалното си предназначение.

Относно вероучението - за добро или за лошо обществото ни е светско и в училищата ни не се изучава религия. За сметка на това религия може да се изучава в неделни училища, мисля, че към Семинарията има средно училище и, разбира се, Семинарията. Въпрос на личен избор.

За йогата - в България повечето хора я практикуват основно като спорт, а не като духовна практика.

И последно - на 24 май светската държава празнува създаването на азбуката. На 11 май - църкавата чества Светите братя Кирил и Методий.
GuiltySnowflake 25.05 2015 в 12:52 19
+ 6
- 43
Ад хоминем в аргумента има, още на първия ред, след обръщението и твърдението, че Библията е голям залък за Пончо. Привеждането на имена от средновековието също попада в няколко категории на логически грешки - хронизъм, авторитаризъм и т.н. Не е ли ад хоминем да кажем, те могат, защото еди какво си ( без смислен аргумент, просто, как беше, повтаряне на "лозунги" ), а ти не можеш, защото не си тях.
Тъй като авторът твърди, че Библията е голям залък, то тогава тя трябва да се въздържа от правенето на научни тълкования особено когато те не са подкрепени от доказателства.
Чакай малко, доказателства и Библия???
Мила Многознайкова 25.05 2015 в 07:46 18
+ 32
- 17
Пончо, в коментара на Антоанета няма ad hominem, има ad verecundiam. Няма да ти обяснявам какво. Като си решил да се правиш на голям философ из нета, поне се прави като хората – потърси, прочети, прецени. Виждам копирал си дефиницията директно от Уикипедия без да цитираш източник, браво на теб! Да се опиташ да кажеш на жена в днешно време в свободна държава "къде и е мястото", намеквайки че е под теб и всички други мъже, е жалко. А да се "аргументираш", изкарвайки цитат изцяло извън контекста му, е глупаво и нечестно.

Антоанета е права, Библията ти идва май доста трудна за осмисляне. Така като гледам, елементарната логика и основните правила за разумен спор – също.



poncho 24.05 2015 в 15:24 17
+ 10
- 65
Антоанета Георгиева, "argumentum ad hominem" (аргумент към човека) или лична нападка се нарича аргумент в логиката, реториката и критичното мислене, който е насочен към личността на опонента, а не към неговия аргумент.Обичайно се класифицира като неформална логическа грешка и по-точно — като ирелевантност, която отклонява вниманието на опонента и аудиторията от темата на диспута, и ги насочва към личните качества на атакувания.
:-р