Преди дни излезе новината, че Google асоциира нашата страна с бедност. Просто когато напишеш в търсачката „Защо България е толкова…” се допълва автоматично думата „бедна”. Предполагам, че това е въпрос, който изисква многотомен отговор. И аз не се наемам с такъв. Важното е обаче, че този толкова очевиден факт изисква поне някаква нравствена реакция. Защото едно е обясняваш дадена ситуация, друго е да търсиш изход от нея, а трето да съчувстваш. И изблик на съчувствие наистина имаше. И то от място, откъдето съвсем не сме очаквали…

Вие си мислете, че политиците са безчувствени? Край с това. Новите попълнения „слязоха” при народа и видяха неговата трагедия. Дълбоко разтърсен от бедността на „обикновения” човек, бъдещият премиер за два мандата Николай Бареков разкри душата си: „Когато пътувам в страната и виждам бедните хора, аз плача”. Не може човек да не се трогне от такава лична драма. 25 години чакаме такъв политик, който вижда бедните, но не отвръща поглед, а им съчувства и сълзите му се стичат по бузите и като големи зрели гроздове капят върху стъклото на часовника за няколко хиляди лева. Но с това драмата далеч не свършва. Към това Бареков добавя: „Имам богати приятели, те ме помолиха да кажа: „И ние плачем, когато виждаме бедните”. (Да ти се скъса сърцето.) Чудя се как тази малка като човешка длан страна побира толкова големи и бушуващи в нея чувства…

И все пак, не знам дали сред тези богати хора в Българската Стопанска Камара има и от приятелите на Бареков, но като четох техните „28 мерки за намаляване на административната тежест и увеличаване на заетостта” неочаквано и за мен самата се сетих за крокодилите. Сигурно знаете, че докато те изяждат жертвите си – плачат. Не че не вярвам, че богатите също плачат. Дори съм сигурна в това, защото не съм си и помисляла, че Бареков може да лъже (прилича на човек, който никога не го е правил). Но се питам, дали сълзите на българския бизнес, родили тези 28 мерки, не са крокодилски.

Усещането за грижа за бедния, за работещия е пропито в мотивите, придружаващи всяка една от мерките. Всички предлагани от БСК промени лъхат на такъв алтруизъм, че някак неволно се пренесох в миналото, когато имаше лозунги като: „Всичко за човека. Всичко в името на човека”. От спомените ми за „доброто старо време” ме извади онзи глупав виц, в който Иванчо казва на учителката си: „Другарко, ама аз даже го знам кой е човека”. Та, така и тук… Аз не съм специалист по трудово право, но 90% от хората, които постъпват на работа, също не са, нито викат адвокат, когато си подписват договорите. Така и това, което пиша в момента, може да се сравни с погледа на този огромен брой хора, които се трудят, за да изкарат насъщния. И заради които Google допълва, че България е бедна…

Според последната статистика на КНСБ в страната 80% от домакинствата живеят с по-малко средства от нужните доходи. Тоест, 80 на сто от хората, работещи или не, могат да бъдат квалифицирани като бедни. А знаете ли какъв човек е бедният? Това е най-старата история на света, описана в безброй книги. Много често в очите на богатия той е човек без лице. Не е личност. Не е някой. Той е просто източник на доход. И то съмнителен. Защото винаги остава подозрението дали не те лъже, дали не те краде, дали не кръшка, дали не е мързелив. Бедните почти винаги са такива. Спомнете си за началниците, които сте имали. И ако те не са гледали така подозрително на вас, вие сте били едни от най-сполучилите хора.

Но да си дойдем на думата за 28-те мерки. От БСК предлагат работодателят да може по електронен път да те уволнява, например. Мотивът – въвеждане на електронно управление. Тоест, модернизираме се. Но въпросът дори не е в това колко от работниците имат компютърна грамотност и дали няма да им се наложи детето им да им чете пощата и да ги уведоми, че са уволнени. Ако въобще имат компютър вкъщи. На мен това ми прилича на обикновено премахване на главоболията очи в очи да кажеш на работника си, че го съкращаваш. Вас уволнявали ли са ви по Скайп? Мен са ме уволнявали! Просто на човека му беше по-лесно така, защото не искаше да говори с мен. Не конкретно заради конфузната ситуация, че иска да ме уволни. Той почти не говореше с нито един от подчинените си лично. Или по-точно „говореше” с тях по Скайп. Представете си, стоеше в съседната остъклена стая, на 5 метра от бюрата ни, ако искахме, можехме да му помахаме, но ако трябваше да го питаме нещо, ние, простосмъртните трябваше да го направим по Скайп. Просто така ставаше ясно кои сме ние и кой е той. Както и всеки да си знае мястото. Работниците освен мързеливи, могат да бъдат и толкова досадни.

Сега това електронно общуване може да придобие и законова форма. И то за наше добро – да не се зариваме в бумаги и да не хабим с лицето си от времето, което за успелите е пари.

Една от мерките на БСК, които ме впечатлиха най-много, е тази: „Регламентиране на правото на работодателите да сключват договори помежду си за временно или постоянно предоставяне на висококвалифицирани специалисти от едно предприятие на друго, срещу съответно възмездяване на „предоставящия” кадрите работодател”. И това се правело с цел „адаптиране” в условията на криза и безработица?! Туй малко заприличва на футболен водевил. Днес не ми трябваш и те давам под наем в друг отбор. Но след време мога да те прибера обратно. А ако реша, мога и трансферче да врътна. Всичко на този свят се продава – стоки, услуги, предмети, имоти. Е, вече ни се предлага и продажба или отдаване под наем на работници, човешки същества. А щом има такава възможност за продажба или наемане, няма как да не се търси печалба от това. Само си представете една бъдеща реклама по телевизията: „Фирма еди коя си отдава под наем висококвалифицирани шивачки, които не са вземали заплати две години. Евтино.” Или „Продавам запазен и в отлична форма IT специалист. Изгодно. Възмездяване – по договаряне”. А стоката-работник трябва даже да е благодарен на бизнеса, че не го е съкратил и пратил на борсата, а му е намерил друга работа. За достойнство няма какво да говорим. В условията на криза сиромасите не могат да си го позволят.

Няма да се спирам подробно да премахването на ограничената отговорност на работника при виновно поведение, довело до повреда на оборудването. То е ясно, че щом се счупи нещо, този, който е работил на него, е виновен. А и децата знаят, че който чупи – купи. Работодателят е взел това оборудване, за да печели от него, а не за да се чупи. В повечето случаи ти казват, че неправилно си боравил с него.

Спомням си как на едно от първите ми работни места се счупи един стол. А се счупи, много ясно, защото някой неправилно беше седнал на него. И понеже никой не си призна, на всички ни удържаха от заплатите стойността на целия стол. А не както е по досегашния Кодекс на труда. Просто досегашният недостатък трябва да бъде оправен.

За мерките, касаещи гъвкавото работно време и извънредния труд няма какво да се говори. То вече отдавна е толкова „гъвкаво” и толкова „извънредно”, че всеки знае за какво става дума. Интересно обаче е предложението за „отмяна на определянето по административен път или чрез браншово договаряне на прагове на минимален осигурителен доход по професии и квалификационни групи”. Тук единственото, което мога да кажа е, че съм работила на много места, на които са ме осигурявали на минимална заплата и откакто затегнаха контрола около този класификатор, взеха да ме осигуряват на повече пари. Сега спокойно можем да се върнем в миналото. Сигурна съм, че моите пенсионни и здравни осигуровки са били ненужно тежко бреме за работодателите ми. Просто защото моята пенсия и здраве не са им приоритет. (Нали така казват, когато не ти пука за нещо – че не ти е приоритет.) Разбирам и че бизнесът не му се иска да ми плаща и 70% от първите 3 дни на болничния, защото той няма ресурса да провери дали не ми е фалшив. Тоест, работникът никога не е предпоставен като такъв, който може да се разболее, а като кръшкач. Можем спокойно да си залепим и лозунги в стаята: „Работникът никога не боледува – той скатава”. (Държа да уточня, че това е шега – не слагайте такива бележки на работните си места – мен вече са ме глобявали за подобно нещо.)

Отпадането пък на допълнителното трудово възнаграждение за стаж и опит е мотивирано от бизнеса като избягване на дискриминацията на младите работници при полагане на еднакъв труд. Това на мен ми звучи като: „За да не се сърдят младите, че някой дядка взема повече от тях за същата работа, да се направи така, че и двамата да вземат малко”. Така може и да не е много справедливо, но поне няма да си завиждат. А и в крайна сметка какво го интересува работодателят колко време си работил.

Бизнесът ни обяснява също така, че докато жените са две години в майчинство те се „деквалифицират” и затова като се върнат, по-добре да им дадат някой лев отгоре (обезщетение), отколкото да имат право на още 20 дни отпуск, защото те и без това са си гледали детето за сметка на фирмата. Ей тука като жена не мога да не реагирам емоционално – извинете ме. Вярно е, че робовладелецът губи от това, че някоя от робините ражда. Но имайте визия за бъдещето. При тая демографска криза скоро няма да останат българчета, които да работят. Така че, тия 20 дни са важни за жената, за да може да се погрижи за появилия се на бял свят бъдещ роб. Макар че, при тая бежанска вълна все ще се намери кой да робува. Голяма работа, че няма да са българи. Те бежанците нали това казват: „Тук поне не убиват”. Значи – разбрахме се. Вземайте каквото искате – то и без това никой не ни пита за нищо.

Та като стана дума за деца, друга мярка е „облекчаване на разрешителния режим за работа на лица от 16 до 18 години и намаляване на прага на възраст на наетите лица от 16 на 15 години”. Един от мотивите е създаване на „трудова заетост на ранно отпаднали от образователната система и интеграция на значителни контингенти от неравностойни групи на пазара на труда (нискообразовани и неквалифицирани младежи от ромската общност и др.)”. Дето се казва, така и така тия деца няма какво да правят, защо не дойдат да поработят малко. Хем ще изкарат някоя паричка, хем са евтина работна ръка. Всички са доволни. Или може би все пак не всички. Тук-таме все още се срещат хора, които смятат, че мястото на децата е в училището и държавата трябва да измисли механизъм да ги върне там, а не да ги „осъжда” на доживотен нискоквалифициран труд.

Разбира се, не всичко, което предлагат от БСК е лошо. Проблемът обаче не е в законите, стига да не са писани на крак и да не обслужват нечие лоби или лични интереси. Проблемът е в тяхното прилагане, и че въпреки тях цари беззаконие. И това няма да се промени с 28 мерки. Трябва да се промени начинът, по който гледаме един на друг.

Тук е мястото да кажа какво предполагат учените защо плачат крокодилите. Те не могат да дъвчат, затова разкъсват жертвата си на големи парчета и я гълтат. Слъзните им канали са близо до гърлото и всяко поглъщане на храна провокира сълзи. А не че плачат от угризения. Та, така и със сълзите на богатите приятели… Може би те наистина плачат… преглъщайки ни… Ех, защо ли България е толкова бедна?