Част от Системата съм и не мога много да говоря. Не мога да напиша всичко, което знам, което съм чул и видял. Не че някаква лоялност специална към колегите си изпитвам, не фигурира като изискване в трудовите ми характеристики. От свян и срам просто не мога да съобщя всичко в прав текст. Налага се по-иносказателно да подходя. А като родител на две деца съм се сблъсквал със суеверието на техни учители не един път. Според една такава набедена да бъде учителка женица всички достижения на човека в науката не са плод на човешкия разум, а са ни донесени тайно от малките зелени човечета от планетата Невъзможен Тъпанар от съзвездието Бетелгейзе.

Знам, че звучи като виц, но си е чистата истина това, което ще ви разкажа. Случи се на мой близък човек, не на мен. В едно селско училище преди около 17 години за първи път са докарали компютри и ще обзавеждат цял кабинет с тях. Разтоварват ги, внасят ги и ги заключват в една от стаите. На излизане от училището моята близка поглежда в тази стая – леличките завиват компютрите с одеяла. Защо ги завивате, пита тя. Заповед на директора. Да не хващат вируси.

А други едни даскали бяха почнали да си развъждат една гъба във вода. Против лоши енергии. Пихтията растеше от ден на ден и даже мисля, че пиеха от тая гнусна кафява течност около гъбата, за да се лекуват от уроки и подобни заклинания. Звездите им го говорят. Има много учители, които са в пряк контакт с Кораба-майка. Най-напред при постъпване на работа трябва да си показват ръцете, дали има вързан червен конец на тях. Видите ли такива, бягайте надалече. И не оставяйте децата си да ги обучават подобни типове.

При суеверие от такъв мащаб онзи човек тръгнал да се възмущава от обучението в „критично мислене“. Става дума не за гимназия, а за начално училище. Срещу себе си имаме едни ококорени очички. На тях трябва по детски да им се разкаже за небесните тела. Едва ли точно на тая възраст имат нужда да знаят кой е Стенли Кубрик. Ние всички знаем кой беше последният му филм и кога точно той си замина от този свят. Можем да гадаем, колкото си желаем извън двора на училището. То е институция свещена и вътре в него няма място за цялата плява, в която всички ние плуваме. Най-трудно е да газиш в калта и да не се изцапаш. Децата имат възрастови особености и всеки педагог би трябвало да знае кога какво може да се каже и бива да се казва. Ако в трети клас още вярваш в Дядо Коледа, какво пречи да вярваш и на всичко от учебника? Човек сам достига до съмненията. Ако е търсещ и озадачен. А ако е самодоволен и целеустремен бизнесмен, тези въпроси хич изобщо няма да го вълнуват, ще живее в по-различни измерения, по-материални, ясни и очертаеми.

Какво ще разберат децата след целия този скандал? Възрастните се карат, защото и те самите не са убедени във версията на телевизора. Има хора, за които телевизорът е божество. Казва ти го – така е. Има и други, които винаги проследяват източника на информацията, проверяват я през втори източник, изпитват я емпирично и когато се убеждават със сетивата си в нейната истинност, заявяват – да, така е. На човека са му нужни здрави устои. По-здрави от научните няма. Училището е място за наука. Не за версии, догадки и постановки. Преди да почне да рисува кубични бикове и кози, Пикасо се е учил да рисува физическата действителност, каквато я виждат човешките ни очи. Преди да почнат да мислят кое е истина и кое е възможна измама, децата трябва да мислят за явленията около нас – че земята не е плоска и не може да бъде, защо не може да бъде, какви са формулите, по които се изчисляват движенията на телата, какво е гравитация, какво е електричество. От тези първи знания сме успели да достигнем до високите технологии. До компютрите, които хващат грипни вируси. Не са ни донесени от оная далечна планета. Сътворил ги е Човекът. Мислещият Човек.

Мислещият Човек, който днес трябва да се сражава на няколко фронта – и с невежото човече, и с лъжливото човече.