Имало едно време една страна.

Тя била основана поради мижав интерес. Прабългарите имали мижав интерес да стоят в Азия и тръгнали към Източна Европа.

И така била основана България.

Тя била хубава, зелена, имала планини, гори, реки, езера и дори си имала море.

Единственото, което тази страна нямала, било интерес.

В страната всичко било прекрасно, всичко било изобилно и великолепно. Но интерес към него нямало.

И понеже интересът бил мижав, в тази страна се случвали различни неща. Но никой не го интересувало, че те се случват.

Например в тази страна нахлули византийците. Обаче интересът на местното население към този варварски акт бил толкова мижав, че самите византийци поседяли 2 века, погледали тъпо, па хапнали по едно дзадзики и едно сувлаки и си се върнали във Византия, където, макар и да не било толкова яко, колкото тук, поне имало повече интерес.

А после дошли османлиите. Обаче отново не предизвикали никакъв интерес у нас и се настанили тук за няколко века.

Сега, към днешна дата, у нас има две групи с мижави интереси – мижави либерали и още по-мижави консерватори, които твърдят различни неща. Едните казват, че това било мижаво османско робство. А другите казват, че това било мижаво османско присъствие. 

Но и двете групи са толкова мижави и всъщност имат толкова мижав интерес към историята, че веднага след поглъщане на слайс кетохляб и смути от пасифлора и пихтая преминават на друга мижава тема. 

Та страната някак оцелявала сама, защото никой не го интересувало какво точно се случва с нея. Първо отнякъде докарали някакъв цар, който бил мижав, но то и интересът към него също бил мижав. Та рекъл той да се включи в тоя и оня военен съюз. Но, уви, уцелил точно мижавите съюзи. И така страната загубила войните, към които се прикачила, но населението и без това имало толкова мижав интерес към това, че въобще не му обърнало внимание.

После дошла Втората световна война и следващите управляващи нахендрили същата тази страна при чичко Ади Хитлер. В съюз с него нашата страна отново загубила, но на кого ли му пука. Освен на 15 партизани и на Георги Димитров, който свикал въстание, към което имало мижав интерес, но неговият бил толкова мижав, че както свикал въстанието, така избягал при Йосиф Висарионович Сталин, че онзи пък имал по-голям интерес...

А бе като цяло след това дошли някакви хора с каскетчета и селски мутри, дошли и руснаците и окупирали същата тази територия, която проявила толкова мижав интерес към новите господари, че чак те се стреснали.

Толкова се стреснали, че когато през 60-те години нашата китна страница се самопредложила за република от състава на СССР, самият СССР се дръпнал и си рекъл – „а бе по-добре тия да не ги вземаме, там хората имат мижав интерес“.

И така минали още 45 години. Интересът бил мижав. Е, чат-пат по някой, дето се интересувал повече, свършвал с отровна сачма, изстреляна от чадър, но като цяло никой от нищо не се интересувал.

И дошъл мигът, в който поради мижав интерес комунизмът паднал, а нашата родина се изправила на първи демократични избори.

И точно тогава, когато всички си викали – „Най-после свободни!!!“, се оказало, че има мижав интерес към демокрацията и народът си избрал пак комунистите.

А те поуправлявали малко, но се оказало, че имат мижав интерес към България и я зарязали.

И тогава започнал преходът. Той можел да се случи бързо. Но не се случил поради мижав интерес.

Сменяли се управления. Появявали се и изчезвали партии. И винаги ситуацията била една и съща – идват на власт с много гласове. А само няколко месеца по-късно многото гласове се сривали, защото интересът отново ставал мижав.

В този период България била напусната от 3 милиона души. Това се случило поради...познайте какво...

Поради мижав интерес, разбира се.

Междувременно страната станала част от ЕС и НАТО, които имали мижав интерес към нея, но си рекли, че е по-добре да имат и по някой мижав съюзник, че да има как да си помпят самочувствието.

И така страната достигнала до момента, в който поредното правителство паднало поради мижав интерес. То загубило интереса на част от коалиционните си партньори и си отишло така, както и дошло – мижаво някак...

И в този миг...

В мига, в който всички били отчаяни...

В този миг се случило нещо, което преобърнало събитията в тази малка и красива, но населена с мижав интерес страна.

В този миг на отчаяние се появили Панайот Панайотов и Кичка Будурова и се скарали заради мижав интерес към свой общ концерт.

И така народът ни разбрал, че може да проспи столетия в робство, може да проспи десетилетия в тоталитаризъм и национални катастрофи, но е време да се събуди. 

И народът се събудил...

...и изкупил всички билети за концертите на Панайот и Кичка...

И с това приказката свършва.

И без това едва ли ще я прочетете, поради мижав интерес.

Но в самия ѝ край искам да ви кажа, че надежда има.

И че тя се крие в естрадната музика.

Благодаря ви и ви желая ден с мижави проблеми и прекрасни емоциЙЙЙЙЙ...