Български учени и техни колеги от Германия, Великобритания и САЩ успяха да проследят как действат 70 протеина, участващи в поправката на ДНК. Тяхното откритие предоставя метод за фундаментални изследвания на процеса и за оценка на действието на противораковите препарати, съобщава сайтът на БАН.

Международният екип включва изследователи от Института по молекулярна биология към БАН (ИМБ-БАН), СУ "Св. Климент Охридски", Обществото "Макс Планк" - Институт по молекулярна клетъчна биология и генетика (MPI-CBG), Биотехнологичния център и Медицинския факултет на Техническия Университет в Дрезден, Института по ракови изследвания в Лондон и Департамента по математика към Университета на Пенсилвания.

През целия живот на човека ДНК непрекъснато претърпява увреждания, заради всякакви външни и вътрешни фактори. Тези повреди в генома водят до мутации, геномна нестабилност и развитието на ракови заболявания. Самият човешки организъм има механизъм за ремонт на повредената ДНК. Това се извършва от множество протеини, които се организират в определени пътища за поправка, организирани в пространството и във времето.

^{„В една клетка над 10 000 повреди стават за 24 часа. Като имате предвид, че имате 1 милиард клетки, може да си представите, колко в момента стотици хиляди комплекси действат и се борят вашата ДНК да остане да е чиста от мутации", обяснява за БНТ доц. Стойно Стойнев от Института по молекулярна биология към БАН.}

Досега беше неясно как действат тези протеини по различните пътища за ремонт при сложни увреждания на ДНК. А това е важно, тъй като много противоракови лекарства или увреждат ДНК, или потискат функцията на определени протеини, участващи в поправката ѝ.

Екипът успя да измери, групира и моделира динамиката на действието на 70 ключови протеини, участващи във възстановяването на ДНК.

Проследяването на тези процеси бе постигнато с конструиран от изследователите лазерен микроскоп, като протеините, представляващи интерес, са белязани с флуоресцентни протеини на медуза.

Мишената са линия от "безсмъртни" ракови клетки, използвани в различни научни изследвания. Те се наричат ​​"безсмъртни", защото могат да се делят неограничен брой пъти, за разлика от обикновените клетки.

Учените откриват, че протеините, които поправят ДНК, се натрупват по различно време - протеините, които ремонтират без грешки ДНК, се натрупват в първите 30 секунди, а протеините, които правят същото, но с грешки, се натрупват минута по-късно.

Първо клетките се мъчат много прецизно да поправят ДНК и ако не успеят, тогава се включва авариен механизъм който е бърз, който ще спаси клетката, но на цената на това, че се натрупват нови мутации, заяви водещият автор на проучването доц. Стойно Стойнев пред БНТ.

Изследователите проверяват и действието на някои противоракови лекарства и откриват, че те пречат на работата на протеините, които правилно възстановяват повредената ДНК като ги забавят. 

Това важно проучване има значение не само за молекулярната биология. То ще намери много нови приложения в борбата с рака.

Изследването е публикувано в последния брой на престижното научно списание Molecular Cell.

Още информация за постижението на нашите учени може да намерите в статията на НаукаOFFNews.

Още по темата

20/03/2018

Здраве

Колоректален рак – бавен, но смъртоносен

11/12/2017

Здраве

Какво е рак на кожата?

29/03/2017

Здраве

Нов метод за диагностика на рак на простатата