Децата за COVID-19: България е толкова малка, че е трудно да те стигне коронавирусът

Янка Петкова
30 юни 2020 в 12:57 | 2642 |0

България е толкова малка държава, че трудно може да те стигне коронавирусът, твърди дете, което участва във от видео клип на проекта  “От 6 до 16". Той е реализиран с подкрепата на Столична община, по инициативата „Солидарност в културата”.

Идеята е му да се чуе гласът на децата (от 6 до 16 годишни), като им се предостави възможност да изразят емоциите, които предизвиква глобалната криза, причинена от COVID-19.

"В условията на физическа изолация много семейства и деца са объркани и дезинформирани, любопитно ми беше да чуя детските мисли, страхове и притеснения. В медийното пространство липсва грижа относно информираността на децата, същевременно детските уши умеят да чуват всичко, но не винаги съумяват да го изтълкуват правилно" споделя кинорежисьора Христо Симеонов. Toй е творец, който докосва с искреност, смелост и честност не само във филмите си, но и в живота.

Какво знаят децата за новия вирус

Според тях той е малка точка, която може да се види с микроскоп. Освен това има две страни - добра и лоша. Лошата е болестта, а добрата, че по-малко се замърсява природата. Според друго мнение коровирусите са малки хора, които изяждат живота. Когато хората се разболеят могат да умрат, но могат и да не умрат - зависи.

Отговорите на въпроса "Страх ли ви беше да не се заразите", също са интересни: "малко ме беше страх, но вече не ме е"; "чувствам се леко стресиран".

Децата са повлияни и от конспиративните теории, но ги интерпретират по собствен начин:

"Имам чувството, че хората са го измислили, за да се възвърне светът и бам - втора вълна", казва едно момиченце.

Друго дете обаче е категорично: "България е толкова малка държава, че трудно може да те достигне коронавирусът."

Как се е отразила изолацията

Преди вируса бях по-притеснителна и не общувах толкова много.

Повече внимание ни обръщаха мама и тате, повече гледахме филми и четяхме повече.

Сега сме много скрити, все едно война има и сме се скрили в бърлога като зайци.

Как преценяват дистанционното обучение

Когато правя контролни и тестове се чувствам по-спокойно.

Онлайн обучението е по-трудно, връзката с учители е по-сложна.

Доста по-интересно ми е като цяло и бих се радвала да учим изцяло така.

Моят компютър се бъгва и се изключва видеочатът, и трябва да го рестартирам няколко минути.

Дигитален ад.

Оценка на медиите и отразяването на пандемията

Пропускат да кажат добрите новини, които се случват.

Успях да разбера, че хората малко не спазват дистанция.

Много бързо започна паниката.

Информацията беше достатъчно, но не беше поднесена за деца.

Какво искат да попитат Оперативния щаб

Защо толкова време трябва да си маска?

Как ще помогнат на по-бедните семейства, на хората със странични заболявания?

Ще ги питам дали наистина ли има такъв вирус. Питам се защо се вярва на всичко това. Може да не е истина, не всичко по новините е истина.

Колко време могат да издържат, без да излизат

Ще стоя колкото се налага.

Максимум още един месец.

И един час няма да издържа.

Все едно нямаме свобода.

 

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !