20% от часовете след IV клас може да са електронни и първата смяна да започва в 8:30, а не в 7:30 ч

4-годишните задължително на градина от 2023/2024 г., предвижда проект на МОН. Той връща даряваните някога земи на училища в настоятелствата и задължава парите да отиват само за подпомагането на училищата

Александра Маркарян
15 юни 2020 в 14:23 | 8634 |2

Как ще бъде провеждано обучение в електронна среда оттук нататък? Откога 4-годишните ще бъдат включени в задължителното предучилищно обучение? На тези въпроси отговори днес министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на пресконференция, на която анонсира внесени в парламента от МОН промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Те ще позволят също земите, дарявани някога на училища, да се върнат под управлението на настоятелствата им, а парите от рента да отиват единствено и само за подпомагане на учебното заведение, без да бъдат отклонявани например за възнаграждения в настоятелството.

Обучение в е-среда

До 20% от учебните часове след IV клас ще могат да се вземат в електронна среда. Това няма да е задължително, нито ще обхваща всички училища, а само тези с одобрен проект за иновации. Училищата ще трябва да докажат, че този подход води до подобряване на резултатите на учениците; че няма изключени от електронното обучение; че са налице всички технически средства за целта. Ако - противно на очакването - образователните резултати не се повишат, електронните часове ще бъдат заменени с присъствени.

Има деца от уязвими групи, за които е много важно да бъдат в класната стая, при тях няма да се допуска замяна на присъственото с електронното обучение, но пък има и училища, където това е ефективно - каза Вълчев. Според него все пак присъственото обучение е най-добрата форма заради възможността за пряко взаимодействие между учителя и децата.

"Децата учат и ще учат много повече с електронни устройства, чрез електронни ресурси и не можем да пренебрегнем това. Образователните системи трябва да намерят баланса между прякото и електронното обучение. Целта е да се мотивира в по-голяма степен интересът за учене на децата, да се повишат резултатите им. Не можем да вървим против течението, да бъдем наивни и да мислим, че ще учат така, както сме учили ние – на хартия. Те четат много повече на екран, което обаче вреди на нервно-психическо развитие в ранна детска възраст", коментира министърът.

За да се постигне баланс, от министерството предлагат следните основни изменения в закона по отношение на електронното обучение:

1. То да се включва в учебния процес веднага, щом възникнат извънредни обстоятелства, когато е невъзможно учениците да присъстват в клас, например при дървени и грипни ваканции.

"След като го направихме за 3 дни, значи системата е подготвена да превключи при всякакви ситуации", заключи министърът и посочи, че сега, без е-обучение, учениците губят средно по 10% от учебното си време заради извънредните ваканции, без в това време да се включват официалните празнични дни. Измерено в дни, тези 10% се равняват на три до четири седмици.

2. Да се преминава към е-обучение във виртуална класна стая, когато се налага ученик да отсъства по болест, която не му позволява да присъства, но е в добро ментално състояние и може да учи от вкъщи - например ако счупи крак и не може да се придвижи до училището.

В този случай се предвижда комбиниране на двата подхода - присъствено и виртуално обучение, при което класът учи на място, а ученикът се включва към тях чрез виртуална класна стая.

Подобна е ситуацията, когато например на семейството се налага извънредно пътуване, например заради болен роднина. Тогава също ученикът може да учи по този начин.

3. Първият час да не се провежда от 7:30 ч., както е сега за първата смяна, а например училището да започва в 9 ч., като невзетият присъствено час се провежда електронно по друго време. 

"Един от основните демотиватори, особено при двусменния режим, е ранното ставане - посочи министър Вълчев. - Има изследвания, които показват, че толкова рано мозъкът им не функционира толкова добре."

Тази промяна няма да бъде въведена централно от министерството и няма да е задължителна за всички. Всяко училище ще избере дали да подходи по този начин и как да организира учебното време.

"Това няма да бъде наложено решение, а решение на педагогическите колективи - подчерта Вълчев. - То не отменя присъственото обучение, а го допълва. Обучението в електронна среда не е алтернатива. То може да е само аварийна, компенсаторна алтернатива и да допълва присъственото обучение по ефективен начин, самоподготовката, да подпомага децата при преодоляването на образователни трудности, тоест да разширим присъственото обучение."

Министерството планира още до учебната 2027/2028 г. да има пълна база данни с безплатно образователно съдържание. То ще бъде разработвано от учителите, за което те ще получават заплащане.

Ще има и единна идентификация. Всеки ученик от първи до 12-и клас ще има свой акаунт - сега над 40% вече имат. Той няма да е на "Майкрософт", а на сървъри на МОН.

Задължително предучилищно обучение за всички 4-годишни

Отлагане с година се предлага в проектозакона за крайният срок за въвеждане на задължителното предучилищно обучение за всички деца от годината, в която навършват 4 години. Първоначалният вариант предвиждаше това да се случи във всички общини до 2022/2023 г., актуалният - до 2023/2024 г.

Очаквам само Столична община да се включи по-късно - прогнозира министърът и обясни това с недостига на места в градините.

А защо е важно децата да бъдат обхванати от 4-годишни? "Това е възрастта, която е най-важна за когнитивното, социалното, емоционалното и най-вече за езиковото развитие на децата - отговори Вълчев. - Лишаването им от образование в този период е пагубно, особено за децата от семейства, в които говоримият език не е български. Международните сравнителни изследвания, като PISA и PIRLS, показват ясно разликата между обхванатите и необхванатите в предучилищно обучение. Всяка допълнителна година е от значение. Нашите анализи показват, че учителите не успяват да компенсират образователните им дефицити, избутват ги до прогимназиалния етап и там отпадат."

Анкета на МОН сред 5 600 начални учители потвърждава този извод. 92% от тях посочват, че има значителна разлика между обхванатите от предучилищния етап и останалите.

"Възпитателите в детските градини правят чудеса. Учат ги на елементарни навици - да си мият ръцете, зъбите, да говорят български. Учат ги да са българи. Ако те не го направят, няма кой да го направи. Много е вероятно след това системата на училищното образование да не успее да ги интегрира", коментира министърът.

Сега предучилищното обучение е задължително от 5-годишна възраст и данните показват, че са обхванати 91-92% от децата. При четиригодишните процентът е 78. Липсват деца предимно от семейства, в които говоримият език не е български.

"Да, терминът "задължително" никога не среща положителни реакции, но водещ е общественият интерес - каза Вълчев. - Считаме, че той трябва да бъде водещ, защото всички искаме да живеем в хармонично общество с по-малко изключени от него."

Детските градини, дори в София, са декларирали, че могат да осигурят приемането на всички 4-годишни, чиято задължителна подготовка ще е само в градините, не и в училищата. Недостигът на места няма да изчезне, но ще се прехвърли към 3-годишните, каза министърът и посочи, че именно за да се увеличат местата, е подготвена програма за пристрояване, надстрояване и строеж на нови детски градини и училища. Тя е три годишна, с общ бюджет 210 млн. лева, 70 млн. от които ще бъдат отпуснати през настоящата 2020 г.

Тази и следващата година ще бъдат предоставени 140 милиона лева. След 2021 г. това ще зависи от друго правителство, но не мисля, че което и да е правителство ще се откаже от такава промяна, коментира министърът. Малко по-голямата част от сумата ще отиде за детски градина, останалата - за училища. Планира се да бъдат изградени 15 нови училища и 20 да бъдат надградени. При училищата целта е преминаване от двусменен на едносменен режим, което няма да се случи навсякъде, но за тези 15 учебни заведения това е заложено в програмата. По отношение на детските градини разчетите са за 50 новопостроени градини и 50 разширени.

Настоятелства

Третата голяма промяна в проектозакона касае настоятелствата и възстановяването на земеделски земи, дарявани някога на училищата. Те, по думите на министъра, са в много големи размери, става въпрос за стотици хиляди декари.

При закриването на училища земите отиват в поземлени фондове, а не в приемащите училища. Именно това се коригира със закона. Регламентира се правото на упражняване на контрол върху тях от страна на училищните настоятелства. Регламентира се също приходите от ренти да отиват изцяло за подпомагане на училището. Това се прави, защото от МОН се натъкнали на случай, в който парите били разпределяни за възнаграждения в самото настоятелство - практика, която от образователното министерство категорично искат да прекратят.

Обучение в пандемия

Министърът даде оценка и на провежданото електронно обучение по време на извънредното положение, въведено на 13 март заради пандемията от коронавирус. Според него взетото решение за преминаването на този режим "беше единственото разумно и днес ситуацията го показва".

По повод оставащите дни до края на учебната година той заяви, че трябва да се организират така, че да има равен достъп до образование. Според него връщането в клас е по-скоро неразумна мярка, недостатъци има и частично присъственото обучение.

"Училищното образование не е пожелателно – или всички учат виртуално, или всички в клас. Не можем да кажем: "Който иска, учи". Това не са дискотеки и търговски обекти. Трябва да организираме обучението така, че да осигурим равен достъп."

Според него частично присъственото обучение има повече недостатъци, отколкото ползи - например учителите работят много повече, не може да се направи ефективна организация на учебния процес.

"Днес няма разнопосочни мнения в системата трябва ли, или не трябва да се връщат децата. Има доминираща предпазливост у учителите, опасността не е отминала. Имаме две детски градини служители с положителни проби. Това е доказателство, че опасността не е отминала. Най-доброто обучение е присъственото, но водещ е принципът на предпазливост. Здравето е над всичко останало", подчерта министърът и напомни, че след изпита в сряда по математика на седмокласниците остават само 7 учебни дни до края на годината. Според него "не си заслужава" учениците да бъдат връщани в клас за толкова кратък период.

И все пак - обърна се той към ученици и учители - "те могат да се видят присъствено за консултации, за оформянето на оценки". Това се случи и при завършването на учениците от първи до трети клас, които получиха лично удостоверенията си. Центровете за подкрепа на личностното развитие също са отворени, не можем да кажем, че образователните институции са напълно затворени - каза министърът.

Препоръчани материали
JustSoYouKnow

Рейтинг : 4041

15.06 2020 в 16:12 2
+ 0
- 0
Дай да слеем още повече трафика за училище с този за работа, че задръстванията не стигат до никъде. Супер сме.
Децата задължително на детска градина, ама то места няма, ами айде ще ги взимаме от 4 годишна възраст до тогава в гората.
Мозъка им спял в 7:30... по-тъпи неща не съм чувал. Познавам деца мозъка им "спи" 1 час, че даже 2 след като станат, дали е в 7, дали е в 9, няма значение. Познавам и на иначе будят се и са адекватни, това трябва родителите да си го съобразяват.


Няма ли кой да го събуди този Вълчев.... гледаш го отворил очите говори пък мозъка му в "кома".
No matter what

Рейтинг : 2015

15.06 2020 в 15:19 1
+ 0
- 0
Това с ранния час е напълно разумно и обяснимо за децата! Както и в останалите учебни заведения в другите страни.