41.5 процента от българите не биха подали сигнал за корупция. Това показва изследване на "Алфа рисърч", направено по поръчка на Асоциация "Прозрачност без граници". 

Очаквано изследването показва, че доверието в институциите, отговорни за противодействие на корупцията, е ниско. Най-голямо е доверието в медиите, което се обяснява с влиянието им и възможността да провокират активност в институциите. Изследването показва, че гражданите имат "крехко доверие" в новата антикорупционна агенция. Нейното място по доверие е между това в МВР и прокуратурата. 20% от анкетираните са готови да подадат сигнал до полицията, 13.5% за антикорупционната агенция и едва 10% до прокуратурата.

Програмният директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ Ваня Кашукеева-Нушева коментира, че най-голям е процентът на хората, които биха подали сигнал за корупция, работещи в администрацията. Най-нисък процент на заинтересованите да съобщят за проява на корупция - между 4-6%, е сред безработните и хората в малките населени места.

Изследването показва, че има връзка между готовността за подаване на сигнал и населеното място. Най-висок процент на готовност да подадат сигнал се констатира в София и областните градове – между 17 и 19 %, а най-ниска е готовността в селата - 8 процента.  

Според 36% от анкетираните да откажат подкуп е най-ефективната опция за противопоставяне на корупцията. Почти същият процент от запитаните пък смятат, че нищо не зависи от тях. В първата група попадат най-вече младите и образовани българи. Във втората категория са хората над 65 години. 

За 17.6% от анкетираните негласуването за корумпирани политици също е опция за противопоставяне на корупцията. 11% са декларирали участие в протести и едва 8.4% бойкот на корупмипран бизнес.

"Хората са уморени от въпроса за това как може да се противодейства на корупцията и като цяло 36% считат, че като обикновени граждани не могат да направят много, но същевременно е налице потенциал за активна гражданска съпротива сред гражданите и това е ¼ от нетренираните лица", коментира Нушева. 

Според политолога Антоний Гълъбов корупцията се приема като обяснение на всички проблеми, а не като проблем. По думите му изследването потвърждава убеждението на хората, че корупцията е инструмент на властването. "Това е доминиращото отношение към властта", обясни той.

По думите му основният мотив за отказ да се подава сигнал, освен недоверието в институциите, е страхът и начина, по който властта "функционира през корупционния механизъм". 

Гълъбов заключи, че има промяна в отношението на младите хора и готовността им да участват в протест или подписка.
"Основният проблем пред ефективното гражданско участие, е социалната изолирания. Групите, които се намират в социална изолация, дезинтегрираните, които срещат трудности в пълноценното си участие в дневния ред на обществото, са най-застрашени и имат най-отчетливо изразена безпомощност за противодействие на корупцията. Това са и групите, в които прокорупционната нагласа е възможна. Изолираните групи в малките населени места, самотните възрастни хора – това е основната среда, в която властта продължава да се мисли като единствено възможна през инструментариума на корупцията", обясни политологът.