БХК: Състоянието на човешките права в България се влоши през 2018 г.

OFFNews | 23 април 2019 в 15:46 | 1897 |4

Според Българския хелзинкски комитет състоянието на правата на човека в България се е влошило през 2018 г. Като най-проблемни области организацията отбелязва насилието срещу жени, безконтролното подслушване и тайното следене на граждани, нехуманните условия в центровете за психична грижа и правата на ЛГБТИ хората.

Според годишния им анализ за 2018 г. в страната се наблюдава безпрецедентно нисък институционален капацитет за работа по подобряване състоянието на правата на човека, целенасочено развитие на политическия дискурс в националистическа и ксенофобска пропаганда, и липса на адекватен отпор от страна на съдебната власт на противоречащите на принципите на правовата държава действия от страна на институции, организации и отделни личности.

По думите на БХК това е логично развитие на тенденцията, формирана през предходните две години с включването на националистически формации в управлението на страната и цялостен завой в посока отричане на базисни човешки права от представителите на водещите политически формации.

Според тях благодарение на ангажимента на България като председател на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2018 г., в този период не са били реализирани сериозни негативни изменения в законодателството. През втората половина на годината обаче те отбелязват редица негативни тенденции.

Сред сферите, в които определени права бяха активно ограничени или уязвени през 2018 г. от законодателната и/или съдебната практика, са насилието срещу жени, безконтролното подслушване и тайното следене на граждани, както и правата на ЛГБТИ хората. Международни институции осъдиха остро състоянието на институциите за хора с психични разстройства; страната ни за пореден път получи предупреждение заради влошаващото се състояние на правата на малцинствата.

Ето и основните акценти от доклада:

Независимост на съдебната власт

Годината започна и завърши със законодателна дейност по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), който на практика създаде безотчетен орган с права да разследва хора с широк кръг повдигнати обвинения, без задължението това разследване да бъде обвързано с доказване на вина. Законово изменение в Закона за ДАНС създаде възможност за безконтролно тайно следене на граждани и организации. Поредица от спорни кадрови решения пък превърна Бюрото за контрол на СРС във фасадна институция, от която на практика не се очаква да защитава правата на гражданите, а да работи в услуга на репресивния апарат.  

Свобода на медиите

Годината беше белязана от поредица публични опити за сплашване на журналисти от национални медии и директна саморазправа с техни колеги от по-малки издания от страна на представители на институции и политически партии. На този фон през ноември почти без дебати беше приет Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги, станал известен като "медийния закон на Пеевски", а в началото на 2019 г. парламентът прие поправките в Закона за защита на личните данни. И двата нормативни акта създават свръхрегулация и възможност за ограничаване на свободното разпространение на информация и целенасочено преследване.

Права на жените 

През юли 2018 г. българският Конституционен съд създаде прецедент с решението си да обяви Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция) за противоконституционна, и с това да затрудни значително борбата с насилието срещу жени и домашното насилие. През годината беше отчетен и повишен брой убийства на жени, които могат да бъдат класифицирани като фемицид. В същото време предложените в края на годината промени в Наказателния кодекс с цел подобряване на защитата от домашно насилие са непълни и не се очаква да изпълнят поставените цели. Жените остават приоритетно засегнати от неравенства в заплащането, социално изключване, ограничен достъп на здравно неосигурените до здравеопазване и почти изцяло потърпевши от проблеми като трафика на хора и ранните бракове.

Права на хората с психични разстройства

Тежките условия за лечение, рехабилитация и социална подкрепа на хората с психични разстройства привлякоха вниманието  на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания, Комитета на Съвета на Европа за предотвратяване на изтезанията, Агенцията на ЕС за основни права, както и Европейската психиатрична асоциация. Бяха констатирани маргинализация на страдащите от психични разстройства, нехуманни битови условия и практики в домовете за възрастни и деца, липса на услуги в общността, липса на достатъчно леглова база, финансиране и специалисти. Като позитив се отбелязва приемането на стратегията за деинституционализация, със забележката, че даденият до 2034 г. срок е неприемливо дълъг.

Права на децата в институции

Всяко трето дете в институция е под тригодишна възраст, а всяко второ ново настаняване в дом и през 2018 г. е на новородено бебе. Социалното изключване на децата с тежки и с множество увреждания продължава и в новите услуги, като около 8 000 деца с увреждания изобщо не посещават училище. Не се променят нивата на детска смъртност в домовете за деца, като през 2018 г. смъртните случаи са 43. Позитивна стъпка е внесеният в парламента в края на 2018 г., законопроект за социални услуги. За първи път са заложени срокове за закриване на институциите за деца до 2021 г., а до 2035 г. – на всички домове за лица с увреждания.

Права на ЛГБТИ хората

През годината състоянието на правата на ЛГБТИ хората в България се влоши. Една от целите на мащабната кампания против Истанбулската конвенция бе изключването на защитата както от домашно насилие, така и от основано на пола насилие, която ратификацията на конвенцията би дала на нехетеросексуалните и трансджендър жените и мъжете. Страничен и неочакван ефект на това бе и произнасянето на Конституционния съд, че евентуален бъдещ закон, въвеждащ процедура за промяна на пола в личните документи на трансджендър лица, би бил противоконституционен – извод, който няма опора в Конституцията.

Свобода на съвестта и религията

През 2018 г. свободата на съвестта и религията бяха сериозно застрашени от внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, които предвиждаха рестриктивни и дискриминационни уредби по отношение на финансирането и възможността за свободно проповядване. В края на годината  - след натиск на редица местни и международни организации, рестриктивните изменения не бяха приети. През годината бяха извършени посегателства срещу молитвени домове и гробища на няколко вероизповедания. Речта на омраза, насочена срещу определени религиозни общности, продължи да се разпространява безнаказано.

Свобода на сдружаване

Влошаване беше отбелязано и по отношение на свободата на сдружаване в България. Основната причина за това бе хаосът и липсата на капацитет в Агенцията по вписванията да прилага новите изисквания на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които доведоха до възпрепятстване на дейността на някои организации. Бяха взети необосновани дискриминационни решения при регистрацията на няколко сдружения на македонците в България.

Принудителни евикции

И през 2018 г. не бяха предприети институционални мерки за въвеждане и прилагане на принципа за пропорционалност при премахване на незаконни жилища, които представляват единствен дом за обитателите си. Случаи на събаряне на единствени жилища, без да е осигурен алтернативен подслон на семействата, имаше в Арман махала в гр. Пловдив, кв. Орландовци в гр. София и др.

Условия в местата за лишаване от свобода

През 2018 г. материалните условия в местата за лишаване от свобода се подобриха, след общо намаляване броя на затворниците и реализирането на планирани ремонти. В арестите обаче те продължиха да бъдат в много случаи нечовешки и унизителни. Въведените през 2017 г. превантивно и компенсаторно средство за защита срещу изтезание, нечовешко и унизително отнасяне, показаха сериозни проблеми при своето функциониране.

Бежанци, търсещи закрила в страната

През 2018 г. броят на лицата, търсещи международна закрила, продължи да намалява. Данните сочат за 5% намаление спрямо 2017 г., както и за ниско общо ниво на миграционен натиск. Отблъскването, упражняването на физическо насилие,  грабежите и унизителните практики спрямо влизащи в страната мигранти продължиха да са широко прилагани, най-вече по границата с Турция. Остават и много от проблемите, свързани и с достъпа до процедура, задържането и интеграцията на признатите бежанци. Най-същественото подобрение в провеждането на бежанската процедура през 2018 г. бе в осигуряването на правна помощ на административна фаза спрямо уязвимите лица.

Представяне на доклада на БХК

Препоръчани материали
Бай Х

Рейтинг : 900

10.05 2019 в 16:51 4
+ 1
- 0
Що не се самозакриете бе? Да не говорим, че кънев направи бхк частно дружество нямащи нищо общо с другите хелзински комитети по света. Аз бих се хванал на бас, че, ако утре някоя крайно-дясна формация реши да им даде двойно повече пари ще обърнат палачинката и ще почнат да говорят как циганите по селата масово нарушават човешките права на етническото българско население и как трябва да се вземат мерки. Прости проституки сър.
d4fr5gth6yg

Рейтинг : -1400

23.04 2019 в 18:02 3
+ 1
- 0
Скимтенето на тези либерастични уроди е песен за моите уши.
Тиксо

Рейтинг : -1600

23.04 2019 в 17:48 2
+ 2
- 0
С кеф бих се изсрал в устата на всеки един от снимката.
El Commandante

Рейтинг : 66755

23.04 2019 в 16:19 1
+ 2
- 0
Тези петимата подчовеци на снимката ще изглеждат много по-добре гледани през оптика...