Българското население едно от най-възрастните в света

OFFNews
23 януари 2020 в 13:57 | 677 |0

Средната възраст на населението в България е сред най-високите не само в ЕС, но и в света, показват данни, цитирани в доклад към Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България (2012-2030 г.), приет от Министерския съвет днес.

Тя нараства от 40.4 г. през 2001 г. до 43.8 г. в края на 2018 г. През 2018 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 46 329 души. Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2016 – 2018 г., е 74.8 г. и спрямо предходния период (2015 – 2017 г.) остава непроменена.

Средната продължителност на живота при мъжете е 71.4 г., докато при жените е със 7 г. по-висока – 78.4 г. Средната продължителност на предстоящия живот е с 2.9 г. по-висока в градовете (75.7 г.), отколкото в селата (72.8 г.). 

Тревожна е тенденцията във възпроизводството на трудоспособното население. Съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и на излизащите от нея (60-64 г.) показва, че към 31.12.2018 г. всеки 100 излизащи от трудоспособна възраст са замествани от 66 влизащи в нея. През 2001 г. 100 пенсиониращи са били замествани от 124 млади хора.

Като положителни тенденции през 2018 г. могат да бъдат отбелязани намаляването на детската смъртност, намаляването на броят на починалите и коефициентът на обща смъртност, задържането на очакваната средна продължителност на живота, задържането на тоталния коефициент на плодовитост на ниво, близко до средното за страните-членки на ЕС, увеличаването на браковете, подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот.

През 2018 г. населението в България продължава да намалява. По данни на НСИ към 31 декември 2018 г. то е 7 000 093 души (1.4% от населението на ЕС). В сравнение с 2017 г. населението на страната намалява с 49 995 души, или с 0.7%.

През 2018 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 46 329 души.

Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който подобно на естествения прираст, също е отрицателен - минус 3 666 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната. 

Намалението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е -0.5‰. 

Подобно на предходната 2017 година намалението на населението през 2018 г. в България се дължи главно на отрицателен естествен прираст, а не на външна миграция – в резултат на отрицателния естествен прираст населението намалява с 42 596 души, а в резултат на механичния прираст (нетното салдо от външната миграция) – с още 3 666 души.

Очаква се до 2050 г. населението на България да намалее до 5.6 милиона по данни на Евростат и до 5.5 милиона според прогнозите на Отдела за населението на ООН.

През 2018 г. в страната са родени 62 576 деца, като от тях 62 197 (99.4%) са живородени. В сравнение с 2017 г. живородените намаляват с 1 758 (2.7%). 

Коефициентът на обща раждаемост през 2018 г. е 8.9‰, а през предходната 2017 г. - 9.0‰.

Най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12.0‰, София (столица) и Ямбол – по 9.8‰. В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян – 6.3‰, Габрово и Видин – по 6.8‰.

Половината (50.1%) от ражданията през 2018 г. са първи за майката, 37.1% – втори, а 12.6% – трети и от по-висока поредност. Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27.1 г. през 2017 г. на 27.2 г. през 2018 г. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 30.2 години за област София (столица) до 23.0 години за област Сливен.

През 2018 г. са починали 108 526 души, а коефициентът на обща смъртност е 15.4‰. Спрямо предходната година броят им намалява с 1 265, или с 1.2%, но нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.

Смъртността сред мъжете (16.5‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.4‰). През 2018 г. на 1 000 жени умират 1 081 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.8‰) отколкото в градовете (13.2‰).

Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2017 г. е 10.3‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки. С най-ниска смъртност са Ирландия – 6.3‰, Кипър – 7.0‰, и Люксембург – 7.1‰. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС-28 е стойността на този показател само в Латвия – 14.8‰, и Литва – 14.2‰.

С най-висока смъртност у нас са областите Видин – 23.2‰, Монтана – 21.7‰ и Кюстендил – 20.3‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) – 11.7‰.

През 2018 г. около ⅔ (65.0%) от смъртните случаи са причинени са болести на органите на кръвообращението. На второ място са новообразуванията (16.1%), следвани от болестите на дихателната система (4.5%) и на храносмилателната система (3.6%). 89% от умиранията в България се дължат на посочените четири групи причини.

Показателят на преждевременната смъртност (относителен дял на починалите хора на възраст под 65 г. от общия брой на умиранията) и се увеличава с 0.1 за последната година. През 2018 г. е 21.0% при 20.9% през 2017 г. В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Починалите жени на възраст под 65 г. са 13.8% от всички починали жени, а стойността на този показател при мъжете е 27.6%.

България остава страна с един от най-високите стандартизирани коефициенти за смъртност (1 601.81 %ооо) сред страните от ЕС, независимо от изразената тенденция за намаление. В повечето европейски страни стандартизираният коефициент за смъртност е по-нисък от средния за ЕС (1 002.25%ооо), например – Румъния (1 476.24%ооо), Франция (837.81%ооо), Австрия (939.62%ооо).

Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2016 - 2018 г., е 74.8 г. и спрямо предходния период (2015 - 2017 г.) остава непроменена. 

Средната продължителност на живота при мъжете е 71.4 г., докато при жените е със 7.0 г. по-висока – 78.4 години. Средната продължителност на предстоящия живот е с 2.9 години по-висока за населението в градовете (75.7 години) отколкото за населението в селата (72.8 години).

България заедно с Латвия (74.9 години) е сред страните с най-ниска средна продължителност на живота на населението в ЕС, а с най-висока са Испания (83.4) и Италия (83.1 години).

Продължава застаряване на населението. В края на 2018 г. хората на 65 и повече години са 1 493 119, или 21.3% от населението на страната. В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта. В регионален аспект делът на хората на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (29.6%), Габрово (28.6%) и Кюстендил (27.3%). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 17.5%, и Варна – 18.9%.

Общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 19.7%. Най-висок е този дял в Италия (22.6%), следвана от Гърция (21.8%) и Португалия (21.5%). Общо в осем страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%.

Към 31.12.2018 г. децата до 15 г. в страната са 1 004 845, или 14.4% от общия брой на населението. Спрямо 2017 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта. Най-много са децата в Сливен – 18.5%, и Бургас – 15.6% от населението на областта.

Делът на най-младото население в ЕС-28 в началото на 2018 г. е 15.6%, като най-нисък е в Италия (13.4%) и Германия (13.5%), а най-висок е в Ирландия (20.8%) и Франция (18.1%).

Към 31.12.2018 г. общият коефициент на възрастова зависимост в България е 55.5%, или на всеки човек в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от двама в активна възраст. За сравнение, през 2017 г. този коефициент е бил 54.5%.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства до 43.8 години в края на 2018 г.

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2018 г. е 4 201 хил. души, или 60.0% от населението на страната, като мъжете са 2 206 хил., а жените – 1 994 хиляди. През 2018 г. броят на трудоспособното население намалява с почти 48 хил. души, или с 1.1%, спрямо предходната година. Към края на 2018 г. над трудоспособна възраст са 1 732 хил. души, или 24.8%, а под трудоспособна възраст – 1 067 хил. души, или 15.2% от населението на страната.

От 2001 до 2018 г. включително липсва достатъчно достоверна информация за динамиката на общата заболяемост на населението, за нейната структура и за интензитета й по възрастови групи, поради липсата на адекватна система за контрол на медицинската информация след настъпилите през периода промени в структурата и организацията на системата на здравеопазване, се казва в доклада. Изключение от това представлява статистиката за заболеваемостта по обръщаемостта на населението към лечебните заведения по повод на заболявания, подлежащи на задължително съобщаване: инфекциозни болести, туберкулоза, злокачествени новообразувания и др.

През 2018 г. намалява заболяемостта от злокачествени новообразувания спрямо предходната година. Показателят е 406.7%ооо (на 100 000 души). Най-висока е заболяемостта – от рак на храносмилателните органи и от рак на млечната жлеза при жените (89.5%ооо) следвана от рак на мъжките полови органи (78.4%ооо). 

Статистическите данни за заболяемостта по хоспитализации за периода 2005-2018 г. показват, че броят на хоспитализираните случаи в стационарите на лечебните заведения нараства от 1 614 313 (20 857.0%ооо) до 2 401 759 (34 188.6%ооо) общо, както и основно във възрастовите групи над 18 г. Тези показатели се увеличават в сравнение с предходната година.

По данни от Информационната система за трайна неработоспособност на населението над 16 г. на НЦОЗА през 2018 г. има леко покачване и броят им достига 53 061 души. Най-честата причина за инвалидизация са болестите на органите на кръвообращението, които обхващат 33.4% от общия брой на новите случаи.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !