"Гласът на децата е важен и колкото повече слушаме децата, толкова по-прав ще бъде нашият път", с тези думи председателят на Държавната агенция за закрила на детето – д-р Елеонора Лилова откри Конференция на тема „Политиките за деца – проблеми, решения, чужд опит“, организирана от Българското училище за политика „Димитър Паница", по проект „Гласът на българските деца“, с подкрепата на Фондация ОУК. 

Социалните предизвикателства са изключително големи. Въпреки икономическия подем на България има неравномерно разпределение на доходите, подчерта д-р Лилова. 

Българите живеят повече във виртуалния свят. На първо място сме в Европа по използване на социалните мрежи, но децата днес се чувстват все по-самотни. Именно детската самота и социалните неравенства са в основата на стратегическия документ, разработен от експерти от 9 министерства (МТСП, МЗ, МОН, МП, МВР, МВнР, МК, ММС, МФ), АСП, НОИ, Националната комисия за борба с трафика на хора, Националния съвет по наркотичните вещества, Националния статистически институт, Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, Националното сдружение на общините в България и 12 НПО, членове на най-големия консултативен орган - Националния съвет за закрила на детето в България.

Според Конституцията – семейството, майчинството и детето са под закрила на държавата, но голяма част от обществото не познават нормативите в България и се опитват да наложат ново правило – а именно, да няма правила, допълни д-р Лилова.

Развитие на компетентностите на децата и родителите, развитие на потенциала на всяко дете, както и на потенциала на всички специалисти, които работят с деца са сред основните цели на стратегическия документ.

На Конференцията бе представен и Анализ на политиките за деца в четири области: Образование, Здравеопазване, Правосъдие и Социална закрила. Анализът е изготвен от експерта по работа с деца и семейства Ивайло Миланов, на базата на направени анализи за шестте административни региона на България.

Според него, общо 22,8% от децата в България или всяко четвърто-пето дете у нас расте без родител или без двама родители. Най-силно засегнатият от емиграцията регион е Северозападният. Там поне единият родител на 43,8% от децата е в чужбина. На второ място са два статистически региона –Североизточен и Югозападен. Там поне единият родител на около една четвърт от децата е зад граница. На следващо място са два региона – Северен централен и Южен централен.
Отчуждението между деца и родители води до противообществени прояви, употреба на алкохол и наркотици, агресия , затруднени междуличностни контакти, нарушена комуникация, трудности в процеса на социализация, липса на самоконтрол, склонност към импулсивност или изолация.

Според изследването, въпреки намаляващата безработица, огромната част от Северозападна България продължава да държи първенството по брой хора без работа. Безработица над 5% се наблюдава във всички Северозападни областни центрове както и в градовете Разград, Силистра и Търговище.

В образованието тенденцията в национален мащаб през последните две години е отпадащите деца да се увеличават. Заминаване в чужбина е най-честата посочвана причина за напускането на класните стаи на учениците от първи до четвърти клас(3504 деца) и от пети до осми клас (3328 деца). Следват семейните причини, които са в основата за отпадане от училище на 2251 деца от първи до четвърти клас и 2944 ученици от пети до осми клас.

Опитът на Европа с решаването на проблемите на децата сподели образователният експерт Марияна Георгиева, докторант по педагогическа и възрастова психология на Великотърновския университет и на университета „Стефан Цвайг” в Залцбург.

Ключов елемент за справяне с отпадането от училище е грамотността, каза Георгиева. В Германия, например, съществуват така наречените датс класове. В тях децата учат докато развият достатъчно езикови умения, за да влязат в подготовката по предмети. В Австрия пък има интернационални училища, в които учителите имат голяма свобода в избора на програма, докато ограмотят децата. За разлика от България в Германия не се гледа с лошо око на деца, които повтарят първи или втори клас. Дава се възможност по този начин да наваксат базови умения, вместо малчуганите да изостанат и да напуснат училище. За вече отпаднали ученици, хора над 18 г. без средно образование, има училища „Втори шанс”.

Д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България, акцентира върху възможностите за подкрепа на държавата и местните власти в реформите в системата за грижа за деца и деинституционализацията.

За политиките на децата на местно и национално ниво, предизвикателствата и решенията опит споделиха столичният омбудсман Лилия Христова и кметът на Враца Калин Каменов.