Военновъздушните сили (ВВС) на Българската армия в най-скоро време няма да могат да охраняват въздушното пространство. Това е един от изводите на Доклада за състоянието на отбраната за 2019 г., който бе одобрен вчера от правителството.

“Радиолокационните комплекси работят с частични неизправности, заради което са занижени техните основни технически параметри. Поради тази причина в краткосрочен план съществува реален риск от невъзможност за осигуряване с необходимата информация на системата за командване и управление на ВВС. Това би довело до невъзможност за изпълнение на задачите по контрола и охраната на въздушното пространство в национален и съюзен аспект, както и до застрашаване безопасността на полетите”, пише в доклада.

Заради задълбочаващите се проблеми с поддръжката на авиационната техника и ограниченото ресурсно осигуряване продължава тенденцията за неизпълнение на планирания годишен брой летателни часове на летателния състав, който е далеч под изискванията в стандартите на НАТО. “Това създава реална заплаха за нивото на безопасност на полетите, способностите за изпълнение на поетите съюзнически ангажименти и ограничава възможностите за приучаване на млад летателен състав по типове авиационна техника и за изпълнение на дежурството по „Air Policing”, пише още в доклада.

Инцидентите във ВВС се удвоиха

През 2019 г. са допуснати 37 авиационни инцидента и един сериозен инцидент с участието на военно въздухоплавателно средство. Общият им брой е с 2 повече спрямо 2018 г. Около 60% от авиационните произшествия са вследствие на откази на авиационната техника, по-голяма част от която е съветско производство (58%), произведена през 80-те години на миналия век и намираща се на предела на назначения технически ресурс по време.

Първите шест изтребителя  F-16 за Българските военновъздушни сили трябва да са готови през 2023 г., а останалите – през 2024-та.

Зенитно-ракетните комплекси са в незадоволително състояние. Налице е технологична изостаналост на зенитно-ракетната техника и ниско ниво на оперативна съвместимост със съюзните държави от НАТО.

Състоянието на Военноморските сили не е по-добро.

При стандарт на НАТО от 108 дни на море, декларираните кораби имат средно по 35, което е около 30% от необходимите, пише в доклада.

За разлика от предишни години за 2019-та година в доклада липсва формулировката, че дейността на армията се изпълнява в условията на свити разходи. С плащането наведнъж на самолетите F-16, бюджетът за отбрана през 2019 г. е надхвърлил 3% от БВП, е отбелязано в документа.

В Сухопътните войски също имат затруднения с техниката.

„В Сухопътни войски голяма част от наличните автобуси и леки автомобили се спират от движение поради физическа амортизация, корозия и недостиг на резервни части. Част от медицинските пунктове във формированията на Сухопътните войски разполагат с медицинска апаратура за реанимация. Няма линейки, отговарящи на стандартите на НАТО за евакуация на пациенти“.

Министерството отчита като успешна кампанията за набиране на военни, но в същото време в доклада пише, че нивото на “недокомплект” се е запазило на нивото на миналата година. Оптимизма е, че спряна негативната тенденция на намаляванет на военнослужещите.

До декември 2019-а недостигът на военни в трите вида въоръжени сили е между 15 и 20%. Недостиг от близо 73% има при доброволния резерв.

През 2019-та 110 души са минали курсове по начална военна подготовка. 47 от тях са останали за специалното военно обучение. Анализът на военните за нуждата от хора показва, че отделни региони от страната се изчерпват откъм кандидати, желаещи и способни да постъпят във въоръжените сили и да изпълняват професията „войник”. А в регионите със силна икономика и предлагане на по-високо заплащане има дори напускане на военни.