Запознайте се с Надя. Тя е психолог и терапевт и от години оказва психологическа подкрепа на хора, станали жертви на насилие или на трафик.

Надя Кожухарова е един от героите на кампанията на Европейската комисия #EUProtects – „ЕС: По-защитени заедно“. Чрез своята работа в Асоциация „Анимус“ тя координира дейности и проекти, които благодарение на финансовата подкрепа на ЕС подпомагат жертвите на трафик на хора да преодолеят психичната травма, да се адаптират към нормалното ежедневие и да възстановят контрола над живота си.

Асоциация „Анимус“ започва работа в далечната 1994 г., а първият ѝ проект за насилието и неговите жертви е финансиран от ЕС. Днес името на Асоциацията е символ на разбиране, помощ и надежда не само в България, но и по света. Мрежата от сродни на „Анимус“ организации в чужбина, най-често в държави от Европейския съюз, помага на жертвите да тръгнат по обратния път на трафика - към спасението, обяснява специалистът Надя Кожухарова.

„Най-основното, най-ценното и най-важното за мен е работата с хората“, споделя тя в интервю за БНР. „При нас идват и хора с много, много тежки проблеми, които са преживели насилие.“

Трафикът на хора е непрекъснато развиваща се, тежка форма на престъпност. България е сред водещите пет държави членки на ЕС според гражданство на регистрираните жертви, според данни от Втория доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка в борбата с трафика на хора (2018 г.), съгласно изискванията в член 20 от Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него.

За срещата си с една млада жена след завръщането й у нас, по обратния път на трафика, и за взаимопомощта и сътрудничеството в подкрепа на жертвите на трафик, разказва психологът от „Анимус“. Младата жена се съгласява да сподели своята история, но името ѝ по обясними причини не е назовано.

„Имало едно време едно момиче, което от малко си мечтаело да лети. И един ден, малко преди да се научи да лети, хвръкнало от гнездото си.... И отидохме там, където отидохме - близо до Албания, Кафана... Голи тела, мъже, които идват да гледат... пият... Тъмно... Мирише на цигари, алкохол. Червени сепарета, стъклени маси. Усмихнат барман. Много е трудно на подобно място човек да не загуби разсъдъка си…“

Помощта на мрежата професионалисти от „Анимус“ помага на нея - завърналата се от Албания жена - да разбере себе си.

"...Най-вече да простя на себе си. Защото се мразех заради нещата, които са ми се случвали, обвинявах себе си, че съм го допуснала. Много често, когато някой е претърпял насилие, той живее във вина.“

Как стига дотам? „Бях дете, което слуша всичко, което мама и тате му казваха. Много усърдно в училище, много прилежно. Но още от малка си мечтаех да не играя по правилата. (...) Бях завършила втори курс и малко преди началото на годината с моя приятелка решихме, че трябва да направим нещо авантюристично. Казахме си: хайде да ходим някъде да работим и в същото време да пътуваме... ей така, тръпка да има. И първата обява в интернет – „Търсим танцьорки“. Видяхме се на кафе с жената, която се водеше импресарио. Всичко звучеше прекрасно. Трябваше да участваме в артистично-музикална дейност.“

Но не става така…

„Ние, психотерапевтите, лекуваме наранявания, които по някой път се нуждаят от повече време – казва Надя Кожухарова. - Общо взето, това са истории на жени, които не са изгубили надежда. Които, според мен, са много силни жени. Защото са намерили начин да оцеляват и да запазват себе си в една ситуация, която ние не можем да си представим - например на домашно насилие или пък жертвите на трафик, разказва психотерапевтът. - Освен това са намерили куража да дойдат и да разкажат за това въпреки техния срам и всички опасности (а те понякога са животозастрашаващи) и да продължат нататък.“ И допълва: „Специално жертвите на трафик на хора никога не се обръщат към нас самостоятелно. Те по принцип не вярват на никой и на нищо в България, на българските институции. Не правят разлика между правителствена и неправителствена организация, не вярват и на нас. Свързват се по препоръка и с помощта на някоя организация в чужбина, която е като нас. Когато се натъкнат на такава жена или момиче, те си имат ясни процедури и ги насочват към център за подкрепа и там се започва работа по случая.“

Как завършва историята на младата жена? Надя и колегите ѝ посрещат момичето, настаняват го в кризисен център и започват работа. По думите ѝ, не всяко момиче, което проституира, желае да се откаже от това дори след завръщането си, особено ако няма образование и други умения. „Ние не изпадаме в морализаторска позиция. Разбира се, ако тя желае да се откаже от проституирането, я подкрепяме всячески. Но ако не желае, нашата цел е да я научим, че всеки човек има стойност и че никой няма право да я експлоатира. Тази промяна в нейната нагласа е малка, но е все пак промяна“, добавя психотерапевтът.

От какво се нуждаят тези жени? „От някого, който да им каже: Не си сама, не си виновна, не си сбъркала, не се е случило заради теб“, убедено казва Надя Кожухарова – един „обикновен герой“, посветен на нелеката задача да оказва психолоическа подкрепа на жертвите на трафик.

Още истории за героите сред нас можете да прочетете на страницата на кампанията #EUProtects – „ЕС: По-защитени заедно“ и на сайта на OFFNews.