Българите пишат среден 3.15, на пътищата у нас, като цяло, по познатата от училище шестобална система. Около една трета дават двойка, а под 1% са онези, които поставят шестица.

38% смятат, че пътищата у нас в последните няколко години стават по-лоши, 30% не намират промяна, 27% казват, че пътищата стават по-добри, а 5% не могат да преценят. 

Данните са от Политическия и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“ – независимо във финансирането си ежемесечно национално представително изследване, което от началото на 90-те години на двадесетия век изследва мненията всеки месец по метода „лице в лице“. Тази вълна на изследване е проведена между 3 и 10 август сред 822 души, т.е. две седмици преди последния трагичен инцидент край Своге. 

Отговорите са и партийно оцветени и привържениците на управляващите са по-благосклонни, а сред симпатизантите на опозицията и сред дистанцираните от политическия процес мненията са осезаемо по-критични. Но заедно с партийността, личат, разбира се, комплексни фактори, като разликите според типа населено място и свързаните с тях разлики във възрастта и материалния статус, например. Различните места в страната имат и различаващо се качество на пътната мрежа.

Както може да се очаква, хората с по-неблагоприятна социална перспектива (с по-ниски доходи и образование, в по-малки населени места и на по-висока възраст) са и по-критични – не само по темата с пътищата, но и въобще към политиките на институциите. Например, единствено в столицата еднакви дялове хора виждат позитивно и негативното развитие. На останалите места позитивните оценки са чувствително по-малко от негативните.