Има риск България да загуби европейско финансиране по две оперативни програми - "Околна среда" и "Транспорт и транспортна инфраструктура", предупреждава Сметната палата в доклад след одит, имащ за цел да установи доколко програмирането и договарянето на помощта от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд допринасят за постигането на целите на националната програма "България 2020".

Одиторите отговарят положително на основния въпрос - програмите са в пълно съответствие с "България 2020", но съвсем не са толкова безкритични, когато става въпрос за изпълнението им. Не всички приоритетни оси са проблемни, но по четири от тях има сериозно забавяне за периода на проверката - 1 януари 2014 г. до 31 декември 2016 г.

ОП "Околна среда"

Слабите места на оперативната програма са втората и петата ос - "Отпадъци" и "Подобряване качеството на атмосферния въздух". По "Отпадъци" (с общо финансиране 287 784 390 евро) 3 г. след старта на оперативната програма няма договорени, верифицирани и изплатени средства, поради липса на одобрени проектни предложения.

"Поради липса на проектна готовност, Столична община не е подала интегрирания проект за управление на битовите отпадъци на град София. За този проект планираната дата на подаване на проектното предложение към ЕК е променена от четвъртото тримесечие на 2015 г. на първо тримесечие на 2017 г. Планираното начало на изпълнението на проекта е променено от четвърто тримесечие на 2016 г. на трето тримесечие на 2017 г. и планираната дата на приключване на проекта е променена от четвърто тримесечие на 2019 г. на четвърто тримесечие на 2021 г.", припомнят одиторите.

Необходими са анализ и актуализация на стратегическите планове по отношение на процедурите, по които не са постъпили проектни предложения, тъй като така те не изпълняват своята роля за планиране на оперативната програма, е препоръката им.

Страната ни може да загуби 16.5 млн. евро, предвидени за 2015 г., защото управляващият орган на програмата иска от ЕК прехвърлянето на средствата за 2017-2019 г. едва през есента на 2015-а. Еврокомисията не успява да приключи процедурата по одобрение заради липса на време. "Така отпада възможността усвояването на тези пари да се прехвърли за периода 2017-2019 г. Това създава риск за отписване на средства от бюджета на програмата", посочват от СП.

През 2016 г. са направени корекции във финансовия план на големите проекти по искане на ЕК. Прехвърлени са средства от 2016-а в 2017 г., 2018 г. и 2019 г., а това отново се налага предвид закъснелия старт на програмата. Това поражда реален риск за усвояването на средства към 2018 г. и 2019 г., пишат от СП.

"Подобряване качеството на атмосферния въздух" е ос, обособена в програмата късно - едва след препоръка на Европейската комисия, въпреки че проблемите ни са очевидни - 29 общини у нас са с нарушено качество на въздуха по показатели фини прахови частици (ФПЧ10) и азотни оксиди (NOx), а и е задействана наказателна процедура срещу България.

Включена в последния момент, оста получава малко финансиране. Същото, впрочем, се случва и при четвъртата ос - за превенция от наводнения и свлачища. За двете оси са отделени едва 7,8% от парите, съответно 78 528 323 евро и 58 823 530 евро.

Резултатът от спешното преработване и закъснялото одобрение на "Околна среда" е липсата на проекти и през 2015-а, и през 2016 г., припомнят одиторите.

По оста за подобряване качеството на въздуха те посочват още един проблем: индикаторите за резултат не са количествено определени. Базовата и целевата стойност на индикаторите за резултат трябва да бъдат установени до края на 2016 г., но това не се случва и срокът е удължен до април 2017. Това "поражда риск за тяхното изпълнение и постигането на целите по оста".

Одиторите критикуват и критериите към ОПОС. Критериите за административна допустимост и допустимост на проектните предложения са ясно и точно дефинирани, но тези за оценка на качеството се нуждаят от прецезиране, за да не се допусне субективност, пишат от Сметната палата. 

Проверки

При проверката на процедурите за подбор и оценка по ОПОС одиторите установили, че при три процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са сключени договори/заповеди за безвъзмездна финансова помощ с бенефициентите извън регламентирания срок.

Сигналите за нередности по ОПОС са 22 към 31 декември 2016 г. и те са свързани основно с нарушения при провеждането на обществените поръчки. Единадесет сигнала са активни към тази дата. От приключените единадесет сигнала, девет са с установени нередности от УО на ОПОС 2014 - 2016 г., пишат от СП без подробности.

В числа

Към края на 2016 г. по ОПОС са договорени 552 536 000 лв. при общ бюджет 3 462 564 946 лв., т.е. 15,97%. За сравнение по програмата за 2007-2013 г. към края на 2009 г. бяха договорени 25,52%.

Верифицираните суми са 31 419 528 лв. или 5,6% от договорените, а сертифицираните са 5 661 911 лв., или 1,01%.

Изплатените средства от управляващия орган на бенефициентите са 69 579 558 лв. или 12,59% от общо договорените.

Възстановените суми от ЕС към 31.12.2016 г. са 4 331 362 лв. (съответно 2 901 269 лв. от ЕФРР и 1 430 093 лв. от КФ), което е 1,49% от предвидения общ бюджет на средствата от ЕС по програмата.

Отговорността за състоянието на програмата пада върху четирима министри: Искра Михайлова (2013-2014 г.), Станислав Атанасов (юни-август 2014 г.), Светлана Жекова (август-ноември 2014 г.) и Ивелина Василева (2014-2016 г.).

ОП "Транспорт"

Подборът на проекти по оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 е ефективен, смятат от Сметната палата. Критериите за подбор и оценка са недискриминационни и прозрачни. Прилагането им гарантира, че одобрените проекти допринасят за постигането на конкретните цели и резултати по съответните приоритети, пишат одиторите.

Въпреки това има и проблемни проекти.

Автомагистрала "Струма", заради която през последните дни трима български министри договаряха средства и отсрочки с еврокомисарите Кармену Вела и Корина Крецу, е един от тях.

Сагата започва преди близо две години. На 24 септември 2015 г. е сключен първият договор за изпълнението на проекта - с Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ (НКСИП). Той е на стойност 739 245 318,00 лв. Започват процедурите - подаване на формуляр, проверка за конфликт на интереси, от назначената комисия. Месец по-късно комисията връща формуляра за ревизиране, заедно с въпроси и бележки към НКСИП. Краен срок за отговор на въпросите и отстраняване на неточностите обаче няма. 6 месеца след подаването на формуляра дейността на НКСИП е прекратена с изменение на Закона за пътищата. Изпълнението на договора се прехвърля на правоприемника - Агенция "Пътна инфраструктура". До 31 януари 2017 г. обаче те не подават ревизиран проект, както се иска с първоначалните бележки на комисията. Това се очаква през второ тримесечие на 2017 г., а в края на годината да бъде подаден формуляр за кандидатстване за Лот 3.2 на магистралата през Кресненското дефиле, пишат от СП и предупреждават:

"Предвид гореизложените факти има реална опасност от неспазване на индикативния график за изпълнение на проекта - второто тримесечие на 2020 г., за Лот 3.1, Лот 3.3 и тунел Железница и третото тримесечие на 2023 г. за Лот 3.2. на АМ „Струма“, което създава риск от загуба на средства, ще се наложи започнатите отсечки да се построят за сметка на държавния бюджет, а също така да бъде възстановена предоставената БФП (безвъзмездна финансова помощ - бел. ред.) за изграждане на „Автомагистрала „Струма“, лотове 1, 2 и 4“ и подготовката на Лот 3, финансирани от ОПТ 2007-2013 г."

Освен проблемите със "Струма" (ос 2), има сериозно изоставане при договарянето на средствата по ос 1 и ос 4, констатират от Сметната палата.

Средствата по ос 1 - „Развитие на железопътната инфраструктура по „основната“ Трансевропейска транспортна мрежа“ - са насочени основно към подобряване и модернизация на ж.п. линията София – Бургас. За програмния период трябва да завърши модернизацията на ж.п. участък Пловдив – Бургас (фаза II) и на ж.п. участъка Елин Пелин – Ихтиман и Ихтиман - Септември. С изменението на програмата са прехвърлени дейности, които е трябвало да бъдат изпълнени по време на фаза 1 на проекта за модернизация на ж.п. участък Пловдив – Бургас през програмен период 2007 – 2013 г. и ще се изпълняват като отделен проект.

По 4 „Иновации в управлението и услугите – внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта“ има 68 170 108 евро. Те са за развитие на системите за управление на железопътното движение, за развитие на информационни системи за управление на автомобилния трафик по републиканската пътна мрежа, на информационни системи за управление на трафика в корабоплаването (приоритетен проект в ОГПТ), закупуване на мултифункционални плавателни съдове, системи за третиране на отпадъци в пристанищата, за повишаване на качеството на аеронавигационните данни и изграждане на GSM-R мрежа. Предвидените средства за изграждане на GSM-R мрежа са над 50 на сто от предвидените по оста средства, поради изключително голямата важност на системите за управление на влаковете, които спомагат за подобряване на безопасността на ж.п. транспорта.

Проблемите в двете оси са очертани от Сметната палата по следния начин:

"Като основно предизвикателство може да се приеме относително малкия брой на стартиралите и реално изпълнявани към 16.11.2016 г. проекти, тъй като натрупването на твърде големи закъснения при подготовката на по-мащабните проекти по програмата създава рискове за завършване на изпълнението им в рамките на установените за ОПТТИ 2014 – 2020 г. крайни срокове. Изпълняваните към 16.11.2016 г. проекти по ОПТТИ 2014 – 2020 г. са общо 12. Това са проектите, за които има искания за финансиране и/или е докладван напредък в техническо изпълнение в ИСУН 2020, съгласно установените задължителни правила за оперативни програми. Като затруднение може да се отбележи по-късното въвеждане в експлоатация на ИСУН 2020 и срещнатите първоначални трудности при работа със системата от страна на ползвателите ѝ (най-вече бенефициентите), както и прекратяването през 2016 г. на НКСИП, която е бенефициент по няколко от големите проекти по ОПТТИ 2014 – 2020 г."

Проверки

Проверката на процедурите по програма "Транспорт" е установила, че при 4 случая с непълноти или неточности в проектите не е посочен срок за отстраняването им, а при два проекта не е спазен срокът за сключване на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, определен в решението на ръководителя на управляващия орган по програмата.

От 2014 до 2016 г. са регистрирани 12 сигнала за нередности. От тях са установени нередности, свързани с нарушение на правилата по Закона за обществените поръчки по проекта за разширение на метрото в София: Линия 3, етап I – участък бул. „Владимир Вазов“ – ЦГЧ – ул. „Житница“ и „Автомагистрала „Струма“ - Лот 3.1, Лот 3.3 и тунел Железница“.

В числа

Договорените средства към 30 декември 2016 г. са 1 599 541 851 лв. при общ бюджет 3 691 799 790,73 лв., което е 43,33% от общия бюджет на програмата.

Верифицираните суми са 225 979 680 лв., което е 14,13% от договореното, а сертифицираните суми са 159 965 533 лв., което е 10% от договорените средства.

Изплатените средства са в размер на 315 924 912,47 лв., което представлява 19,75 на сто от договорените средства.

Размерът на договорените средства за първите три години от изпълнението на ОПТТИ 2014 – 2020 г. е близо четири пъти по-голям спрямо същия период от изпълнението на ОПТ 2007 – 2013 г., в резултат на научените уроци благодарение на стартиралата навреме и финансирана от ОПТ 2007 – 2013 г. комплексна подготовка, констатират от Палатата.

Мониторинг

Въведен е адекватен механизъм за мониторинг, оценка и докладване при изпълнението на ОПТТИ 2014-2020 г. и ОПОС 2014-2020 г. Създадени са условия за събиране, обобщаване и анализ на информация за постигнатите резултати и за предприемане на корективни действия при установени слабости, пишат одиторите. Това е предпоставка за изпълнение на оперативните програми и за преодоляване на закъснението при договарянето, смятат одиторите.

Препоръки

Към министъра на транспорта има една препоръка - да се предприемат конкретни действия от Управляващия орган на оперативната програма заедно с бенефициентите по ос 1 и ос 4 за преодоляване изоставането на договарянето на средства за безвъзмездна финансова помощ и избягване на риска от загуба на средства по оперативната програма.

Към колегата му в екологията обаче те са четири:

1. Да се създаде необходимата организация от страна на Управляващия орган на ОПОС 2014 – 2020 г. относно ускоряване на процеса по обявяването на процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с цел избягване на риска от загуба на средства по оперативната програма.

2. Да се прецени необходимостта от извършването на допълнителни анализи от страна на УО на ОПОС 2014 – 2020 г относно готовността на бенефициентите да предоставят качествени проектни предложения по съответните процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативната програма.

3. Да се финализират действията за определяне на базовата и целева стойност на индикаторите за резултат по приоритетна ос 5 на ОПОС за специфична цел „Намаляване замърсяването на атмосферния въздух чрез понижаване количествата на ФПЧ10/NOx“.

4. Да се актуализират стратегическите планове с оглед изпълнение на основното им предназначение за планиране на изпълнението на ОПОС.

Министрите трябва да предприемат мерки за изпълнение на препоръките в тримесечен срок от получаването на доклада и да уведомят за това председателя на Сметната палата.