Скулптура на мумия се издигна днес за няколко часа на мястото на разрушения мавзолей на комунистическия лидер Георги Димитров в центъра на София. Инсталацията е на скулптора Андрей Врабчев. Мумията трябва да напомни, че "комунизмът не умря, не беше разложен, а беше мумифициран в нас – нито жив, нито умрял, нито способен да ни промени“

Денят не е избран случайно, тъй като днес се навършват 30 г. от първия неорганизиран от БКП митинг за последните 45 години. На 14 декември 1989 г. във все още тоталитарната комунистическа държава се събират десетки хиляди, основно студенти които искат смяна на политическата система. Лозунгът, който издигат е „Долу член 1!” Става дума за чл.1 от старата Живковска конституция в който се казва, че "Народна република България e социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с Работническата класа" и "Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия".

Балсамираното тяло на "вожда и учител" Георги Димитров бе изнесено от мавзолея през лятото на 1990 г. Монументална сграда е взривена и заличената.

С проекта си наречен „Мавзолей“ Врабчев кандидатства в конкурса „Навън“ на Столичната община – но журито класира друг Венелин Шурелов. Той обаче не може вече десети месец да преодолее спънки от различно естество, за да издигне електронния си колос - „Един човек“.

Още в 11 часа обаче пристигнаха представители на Столична община, които връчиха на Врабчев констативен протокол в който се казва, че трябва незабавно да бъде премахната, защото няма разрешение от общината, което е наистина така. Полицията също издаде протокол, тъй като бил получен сигнал на тел.112. Скулпторът свали на земята "преместваемия обект" и извика приятел с кола да я откарат в ателието му.

„Уви, близо 30 години след смъртта си комунизмът и неговите изкривявания не се разложиха, а тъканта им не беше разградена от обществото" – гласеше анонсът на инсталацията в социалните мрежи.

"Промяната настъпи по неестествен начин – режимът умря, но всичките му страхове, деформации, деморализирането на обществото и неговото дехуманизиране останаха. Провалите ни днес не са бич на „демокрацията“, а плодовете на комунистическия режим – общество, затънало в духовна нищета, страх и човеконенавист. Свидетели сме на това как стереотипите на управление, на граждански отношения и отношението на институциите не само не се промениха, а отново все по-силно заприличват на тези от онова време, разказва за проекта си Андрей Врабчев пред “Площад Славейков”.

“Време е да се отърсим от този човеконенавистен култ и да си дадем сметка за мумията в нас. Какъв по-добър начин и по-добро място за това от разрушения мавзолей, където днес няма нито мумия, нито мавзолей. След бутането на мавзолея и паметника „1300 години България“, не остана нищо, което отвън да ни напомня за зловещите времена и нрави, освен тачения като „шедьовър“ паметник на окупационните съветски войски. Така, грижовно балсамиран от политическата ни класа, комунизмът се мумифицира в нас, а ние се превърнахме в мавзолей на собственото си падение", казва Врабчев.

Врабчев разбуни духовете с предишните си две - говорещият паметник на премиера Бойко Борисов, поставен за няколко часа на столичния площад „Гарибалди“, и боядисването на езерцето в Докторската градина в червено на 9 септември.