Какъв въздух дишат хората в София и как се отразява на здравето им той? Времето на печките с въглища и дърва и облаците дим от комините на Топлофикация наближава, а в комбинация с мъглите и непрестанно бълващите ауспуси от старите коли по улиците поставят въпроса в дневния ред на обществото отново с особена сила. Дори на празника на София днес. 

Европейската сметна палата пусна доклад преди няколко дни, констатациите в който бяха, че от 2009 г. София почти нищо не е направила за намаляването на замърсяването от битото отопление. Столична община има пълна готовност да кандидатства с проекти за еврофинансирате от оперативната програма "Околна среда" за подмяна на печките на въглища с по-екологично отопление. В оперативната програма, действаща до края на 2013 г. нямаше предвиден бюджет за финансиране на мерки за намаляване на замърсяването от битовото отопление, но тогава общината работи за подмяната на старите превозни средства в градския транспорт и за повишаване енергийната ефективност на общинските сгради, обясниха от "Московска" 33.  

В доклада всъщност са разгледани показателите на 6 европейски града - София, Брюксел (1,1 млн. души), Милано (1,3 млн. души), Краков (760 хил. души), Щутгарт (600 хил., жители,) и Острава (300 хил. души).

По отношение на 4-те изведени показателя данните на София от 2009 до 2016 г. се подобряват чувствително.

По показателя азотни оксиди данните на София са най-добри от тези на всички останали оценявани градове и са в норма. По отношение на всички замърсители, които се следят – азотни оксиди, въглеродни оксиди и озон – показателите на София са под заложените норми от Европейската директива за качество на въздуха. При норма 40 микро грама на куб. м. София има 33, като от 2009 до 2016 г. тенденцията е за устойчив спад от 42% (57,51 през 2009 на 33,15 през 2016 г.

Фините прахови частици - ФПЧ: данните от Европейския портал за качество на въздуха показват, че от 2009 г. до 2016 г. София е намалила както концентрацията, така и броя дни с превишения. През 2009 г. дните с превишения в София са били 161, през 2016 г. дните са 71. Това е все още далеч над нормата (35 дни), но тенденцията е на спад. Всъщност София е с по-добри добри показатели от Краков, Милано и Острава.

От доклада на Европейската сметна палата се вижда, че данните за ФПЧ 2,5 са в норма. (Средногодишна стойност- 25 мкргр/м3 – през 2009 г. - 23.8, през 2016 г. – 22,1). Изпреварваме три от другите оценявани града - Краков, Милано и Острава

От 2009 до 2016 г. София е намалила стойността на ФПЧ 10 с повече от 30%. (при норма 40 микрограма на куб. м на година, през 2009 г. София има 65,4, а през 2016 г. – 40).

Факт, който се подчертава от Европейската сметна палата е, че София е постигнала много по отношение на обновяването на градския транспорт. 

Още по темата

11/09/2018

Общество

Мръсният въздух ни разболява 2,5 години по-рано, според евродоклад

02/05/2018

Здраве

9 от 10 души в света дишат мръсен въздух, най-чистият е в САЩ и Канада