Награда за ученическа рисунка помогна на дете от училището в село Красен, Добричка област, да проговори. 

Историята на Димо* бе изпратена до OFFNews от Районния съд в Генерал Тошево. Публикуваме я без редакторска намеса:

"Нашата история започна в един слънчев пролетен ден, когато в училището, дето учил малкият Димо, дошъл един представителен мъж. Той разказал на него и на всички други за съда, в който работел. Разказал им какво представлява работата там, защо децата биха отишли в съда и много други важни и интересни неща. Но най-интересното било, че високият гост поискал децата да му нарисуват рисунки, как те си представяли съда и хората, които работят там. Срещата завършила с обещанието, че за учениците, нарисували най-добрите рисунки, щяло да има награди.

Димчо много обичал да рисува и много, много искал да спечели награда. Той помолил своята учителката да му покаже на снимка как изглежда съдът, за който им разказал високият гост, за да може рисунката да стане наистина хубава. Заедно намерили в интернет и разгледали различни снимки на съдебна зала, на синята стая и на различните хора, които работят в съда.

И така се започнало. Всеки ден през обедната почивка Димчо не отивал да си играе с другите деца, а взимал от учителката боички, бели листи и сядал да рисува. Когато дошъл денят в, който трябвало да се изпратят рисунките, малкият избрал своята най-добра рисунка.

Не след дълго в училището се получило писмо от съда, в което пишело, че Димчо и още няколко деца, заедно с тяхната учителка са поканени на специално тържество, за да бъдат наградени за своето старание.

В големия ден малкият Димо най-после видял мястото, за което им разказвал високият гост, видял и сериозните хора, които работели там. Всичко било интересно, вълнуващо и дори малко плашещо за него. Димчо познавал само сградата на училището и никога не бил влизал в друга толкова голяма сграда. Служителите на съда подготвили вкусни лакомства за децата, но малкият Димо бил така притеснен, че дъх не можел да си поеме, камо ли да хапне от сладкишите. Само силно стискал ръката на учителката и не смеел да се отдели от нея.

Почти неусетно дошъл големият миг, в който Димо чул своето име и трябвало да излезе пред всички, за да получи наградата си. Заедно със своята учителка, двамата пристъпили напред. Малкият продължавал да държи здраво ръката на учителката си, а сърчицето му щяло да изскочи от вълнение. Всички други деца излизали сами да получат наградите си, но не и малкият Димо. Никой от присъстващите на тържеството, освен неговата учителка, не знаел, че той има своите проблеми. Димчо общувал трудно със своите връстници, имал затруднения в училище и не умеел да изразява емоциите си. Никой от сериозните хора, които оценили и отличили рисунката му, не знаели това.

Тържеството свършило, децата се сбогували със своите домакини от съда, а учителката завела всички малки художници в сладкарница, за да ги почерпи за наградите.

И тогава се случило чудото. За всеобща изненада, малкият Димо с грейнали от гордост очи и с радост започнал да говори. Той разказвал без дори да си поеме дъх какво е видял, какво е почувствал, как се радвал на наградата и ако пак трябвало да рисува, как щял да нарисува още по-хубава рисунка. Учителката и децата го слушали и не можели да повярват, че това е същото малко момче, което не говори, все още не може да чете, да пише и да смята. А малкият Димо не спирал да говори, при това съвсем правилно. Емоцията извирала от сърцето му и той я обличал в думи.

Вниманието, което Димчо получил в този специален ден, и това, че усилията и трудът му били оценени, му дали силата да превъзмогне своя проблем.

Тази историята ни разказа г-жа Биляна Тонева, директор на училището в с. Красен. Тя е учителката, която в онзи пролетен ден доведе Димчо и неговите съученици в Районен съд – Генерал Тошево. Днес всеки един от нас, които работим в този съд, знаем, че дори и ако само това чудо сме успели да постигнем с Образователната инициатива „Децата и съда", пак си е струвало всяко усилие. 

Споделяме с вълнение и с гордост тази невероятна история в навечерието на светлите коледни и новогодишни празници, за да Ви заредим с духа на Доброто. Доброто, което има своя малък извор в сърцето на един български съд."

*Името на детето е променено.