Все по-често ставаме свидетели на насилието в или около училище и от ученици над ученици. Четем за тях, виждаме ги, но достатъчно ли са мерките, които се вземат?

Наскоро образователен синдикат предложи една позабравена мярка от "соца" - оценка "Дисциплина". Според предложението тя трябва да влияе на формирането на бал при кандидатстване. Друго предложение беше и на родителите да бъдат налагани финансови и административни санкции за неспазване на училищния правилник от децата им. 

Би ли било ефективно това, какви мерки са нужни за превенция на насилието, какво трябва да се промени и кое да остане, кои санкции по-скоро вредят, отколкото пречат и как би могъл да се защити ученикът? На тези и други въпроси отговори потърсихме от гражданския сектор - хората, които се сблъскват с проблемите ежедневно и търсят решение от години. 

"Налагащи санкции мерки са просто дъвки за обществото, трябва да развием нетърпимост към насилието"

За това приложими ли са мерките, какво е нужно да се направи, за да се намали мащаба на насилието сред децата и в училище, попитахме Пламена Николова, директор "Политики за деца" в Националната мрежа за децата.

Пламена е категорична, че подобни механизми са абсолютно неработещи и неадекватни. "Ако в едно дете причината за агресия е, защото то е жертва на някакво насилие вкъщи или не се чувства добре, защото е със специални потребности, каква точно полза ще има родителите му да бъдат наказани?", пита тя. Колкото до оценката на самото дете - това означава за ученика да бъде наложена абсолютно несмислена за него санкция.

Пламена Николова е завършила „Културология“ в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Между 2008 г. и 2012 г. е работила като асистент в Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа и е била координатор на проекти в НДФ „13 века България“. Координирала е ученическите и студентски доброволчески клубове на Фондация TimeHeroes/Герои на времето в периода 2017-2018 г. Има петгодишен преподавателски опит в гимназиална степен. От 2012 до 2014 г. е част от програмата за учители на Фондация Заедно в час. Присъединява се към Национална мрежа за децата през септември 2014 г. В Мрежата отговаря за формирането на приоритети в политиките за деца и активното застъпничество пред институциите, за годишния мониторингов доклад „Бележник“, различни проекти и кампании.

"Няма единен отговор за това къде е проблемът с насилието и тормоза в училище", казва още Николова.

Според нея проблемът по-скоро е комплексен и по-точно - доколко учителите са подготвени да работят с децата и с динамиката в един клас; с деца с по-проблематично поведение; преодоляващи някаква променя в живота си; със специфични потребности, които могат да доведат до прояви на агресия и насилие. "От друга страна, училището би могло да се справи до едно ниво. Има моменти, в които детето има нужна от подкрепа от външни услуги, или от психолог, от работа със социалната система, работа с родителите", добавя експертът. 

Понякога дете проявява насилие, защото самото то е жертва или свидетел в семейството. Тогава няма причина нещо в средата, училището или подхода на учителите да бъде обвинявано, а да се потърси причината защо поведението на детето е такова и да му се помогне. 

Пламена Николова е на мнение, че в голяма степен причината е и в това, че механизмите, които имаме в момента, са практически неработещи - те констатират един проблем, но мерките, които се взимат, са реактивни - по никакъв начин не създават среда, която да направи така, че да не се стига до насилие и до фрапиращи случаи на проява на тормоз и агресия.

Според Николова дори организацията на училищната среда би могла да предизвика насилие. Пример за това е прекомерната натовареност за децата. "Това прекарване на дълги часове без възможност за адекватна почивка, за лично пространство... ако щете, дори препълнените училища са предпоставка за насилие". 

До насилие води и това, че се смесват деца с огромен възрастов диапазон, тъй като много от училищата имат едновременно деца в предучилищна група, първи и в дванадесети клас.

По думите ѝ съществуващите механизми за борба с насилието в училище към момента не винаги работят: "Това разбираме и от учителите, и от родителите, и от специалистите и директорите, и най-вече от самите деца. Децата казват, че средата е много агресивна."

Според Пламена Николова средата може да провокира насилието и едновременно не успява да помогне нито на жертвите, нито на тези, които всъщност причиняват насилието.

Кои са добрите практики?

Ако има санкции и ограничения, то те трябва да са насочени към това детето да промени поведението си, да се чувства прието и най-вече - да има кой да му помогне в този момент, защото "става дума и как се развиват социалните и емоционални умения" и трябва да се минава през подкрепата на децата, на учителите и на родителите, казва Пламена Николова. Понякога насилието може да е реакция - провокация, уплаха или страх, защото децата нямат механизмите, които възрастните притежават, да се справят с емоциите.

"Предложените санкции са абсолютно формални. Имат смисъл единствено като дъвка, за да се разнообразяват новините и да се обсъжда колко по-строга дисциплина е имало преди, което, за съжаление, дори не е вярно", категорична е тя. 

На 21 февруари Националната мрежа за децата започна и кампания срещу тормоза в училище. Директорът на "Политики за децата" добавя, че трябва да се промени цялата обществена нагласа, да стане неприемливо и да развием нетърпимост към насилието. "Въпросът е не само да учим децата на емоционална интелигентност, но и самите ние да я притежаваме", посочва тя.

Децата са симптом на нашето поведение: Или как родителите виждат решението на проблема

"Вярвам, че всеки учител може да ви сподели, че санкциите, с които разполага в момента (наказания по правилник), не носят особен ефект, когато говорим за по-сериозен проблем, носят само напрежение във всяка замесена страна", сподели изпълнителният директор на Асоциация "Родители" Яна Алексиева. Според нея децата са симптом на поведението на възрастните. 

Яна Алексиева е част от екипа на "Асоциация Родители" от 2009 г. Магистър е по Детско-юношенска и училищна психология. Била е част от екипа на френския лицей "Виктор Юго", а впоследствие работи като училищен психолог в 22 СОУ "Г. С. Раковски". През целия й трудов път е работила с деца, родители и професионалисти, занимаващи се с деца и образование.

"Интересно явление на нашето образование е, че темата за санкциите и за дисциплината се връща регулярно по няколко пъти в годината. За нас като организация това е симптом на несправящата се образователна система, която не предприема сериозна реформа и подобряване на качеството, подкрепа на децата, учителите и родителите", коментира тя.

Според експерта, преди да се говори за оценка за дисциплина, трябва да се осигури различен подход за изграждане на социално-емоционални умения, грижа за психичното здраве, ресурси и специалисти, с които училището да разполага.

"Към момента системата ни не се променя изцяло, а само на парче и то от мотивирани училищни екипи, и се позволява да се допускат едни и същи грешки, които рефлектират върху децата", посочи Алексиева.

Световните практики показват, че между проблемната ситуация и каквато и да е санкция има редица мерки и подкрепа за родителите и децата, при нас зее една голяма пропаст. И решението на тези проблеми не може да се вменява единствено на училището или на семейството, разрешаването им зависи от действията на различни институции и работата им заедно и системно, посочи Алексиева.

Според нея, ако искаме да говорим за човешко и качествено образование, близо до нуждите на децата, трябва да спрем да говорим за санкции и да съсредоточим внимание и сили в изграждането на училищната среда като развиваща и уважаваща емоциите и уменията, защитаваща и разбираща децата. "В една такава мечтана среда учителите следва да са подкрепяни, за да се справят в различни ситуации, както и да се работи за изграждане на силна училищна общност, включваща родителите. Ако може да се започне от премахване на табелите “Родителите дотук” или “Забранено за външни лица и родители” - има много други начини, по които могат да се сложат граници и да се регламентират отношения", категорична е тя.

"Когато децата ни виждат модели за справяне, свързани с насилствено поведение, не може да очакваме друго, когато често ги възпитаваме с чувство на вина, без липса на разбиране кое е нормално за възрастта им, без време да разговаряме с тях, да посочваме желаното поведение, а това, което ни притеснява, да има време и пространство за изговаряне, няма как да очакваме децата ни да реагират по различен начин", заяви Алексиева.

И според нея децата са потопени в токсична среда, която е изнервена и в която възрастните често не само не си говорят, а дори "просто се застрелват" (както скоро се случи с психолога Иван Владимиров).

Отвъд темата за насилието ни, децата в България често не са приоритет и са жертвани заради всичко останало - бизнес, интереси, политики, остарели разбирания, липсва на градска среда, която да е помислена за тях, рекламно съдържание, което е вредно (както е примера с хазартните реклами).

По думите на директора на "Асоциация "Родители" основният пропуск е, че системата не поема отговорност да се промени изцяло и смело. "Често всички сме готови да се съгласим с малките промени. Възхищавам се на директорите и учителите, които въпреки всяко са смели и променят своята среда и общност и се вижда как децата веднага реагират и са благодарни", каза тя.

Образованието ни има нужда от свобода и човешки облик, през начин на преподаване близък до децата сега, и това няма да стане през санкции и наказания, обобщава тя.

"Има толкова събран опит и наистина работещи програми, но все пак ако искаме истинска промяна, тя не може да е проект, кампания, инициатива. Една промяна следва да е искана и интегрирана от всеки в училището - като започнем от материалната среда и как е изградена за децата, да има простор и да не са наблъскани много деца на едно място, през интегриране на социално-емоционални програми, през изграждане на училищна политика за системно взаимодействие с родители, през система от услуги, които подкрепят училището и семейството, когато са в трудност", казва Яна Алексиева.

Според нея има голяма нужда от преосмисляне на темата за приобщаващото образование и училището да има подход към всяко дете спрямо неговите специфични нужди.

Ролята на журналистите: Между сензацията и решаването на проблема 

Все повече са случаите, при които медиите търсят сензацията, без да зачитат правата на пострадалите деца от насилие или дори на насилниците. В тази връзка през 2019 г. Асоциацията на европейските журналисти и УНИЦЕФ създадоха наръчник за етичното отразяване на децата. Потърсихме един от създателите на наръчника - журналистът Иван Радев, за да разкаже повече за идеята на АЕЖ и какво прави асоциацията за подобряването на медийната среда. 

Иван Радев е член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти-България и ръководител на проекта „Медийна грамотност в класната стая“. Той има над 10-годишна журналистическа практика. Иван е завършил Балканистика в СУ и следи внимателно развитието на обществата в Югоизточна Европа. Знае румънски и в продължение на пет години е бил кореспондент за България на румънската национална информационна агенция "Аджерпрес".

"Проблемът с отразяването на насилието в училище не е спирал да съществува. Медиите често отразяват самоцелно и има случаи, в които вреди медийното отразяване. Винаги сме настоявали медийното отразяване да е етично, да се взимат предвид и да се спазват интересите на децата, а не да бъде сензационно с цел по-висок рейтинг и висока гледаемост. За съжаление, има и лоши примери", казва Радев. 

По думите му част от решението на проблема е медийната грамотност да бъде широко застъпена. С УНИЦЕФ разработват наръчник за етично отразяване на деца и обучават журналисти, за да може все повече отразяването да е по начин, който решава проблема, а не с цел повече кликания. 

АЕЖ съветва журналистите в такива случаи да си задават въпроса "защо": "Защо изобщо го отразявам, защо го правим", като така ще подходят по-етично. "Разбира се, че има и институции, които могат да налагат санкции, а да показваме как трябва да се прави. Когато има груби нарушавания на Етичния кодекс, АЕЖ излиза със становище и позиция", добавя той. 

"Всички знаем, че има сайтове, които не спазват етичните правила и дори разпространяват дезинформация за повече кликове. Но пък има и много добри примери с медии, с които не веднъж сме работили. Има много професионалисти, които си вършат работата отговорно. Важно е да опитваме да вдигаме стандарта на големите медии, в които работят професионалисти и имат аудитория. Не само телевизиите, но тези, които работят от години. Онези, другите сайтове, нямат аудитория и било загуба на време да се хвърля ресурс там", е неговото заключение. 

Всяко второ дете е преживяло някакъв вид насилие, показва изследване на УНИЦЕФ през 2021 г. Най-често то е в училище - 38,3%. Национално представително изследване по поръчка на УНИЦЕФ за насилието над деца в България, изготвено от Coram International и проведено в периода 2019-2020 година, сочи, че едно от всеки 6 (16,5%) деца и млади хора съобщава, че е било подложено на физическо насилие в училище. Най-честите извършители са други ученици, следвани от „други възрастни“ на и около територията на училището, но които не работят в училището.

Над една трета (35%) от децата и младите хора съобщават, че са били подложени на унижение или обиди в училище. 90,2% от съобщените случаи на преживяно емоционално насилие са извършени от други ученици. 

Ден на розовата фланелка

За 11-а поредна година България отбеляза "Деня на розовата фланелка" срещу тормоза в училище всяка последна сряда от февруари. 

От фондация "Асоциация Анимус" обясниха, че фланелката и цветът символизират неприемането на тормоз и насилие в училище: "Тази инициатива започва през 2007 г., когато две момчета в Канада застават зад гърба на свой приятел и съученик, който бил тормозен, защото дошъл на училище с розово поло. Дейвид Шепърд и Травис Прайс решават да подкрепят приятеля си, като купуват розови тениски и на следващия ден раздават на всички в училище, които дръзват да се включат. А те се оказали много".

Отбелязването на този ден напомня, че тормоз в училище съществува и ни подканя да помислим как да се постъпваме, ако разберем, че някой ученик е тормозен от друг. Защото има как и можем да се противопоставяме на тормоза всеки ден. "Анимус" представят кратко занимание за началните училища въз основа на нашите програми „Умения за цял живот“. Това занимание може да се адаптира към различни възрастови групи.

Проблемът с насилието в училище засяга цялото общество, защото биещите се днес ученици утре може да станат агресивни възрастни. Примерите за насилие в училище са много, като в повечето случаи те просто са отразени, но не и решени. Все още съществуват санкции като "предупреждение за изключване", "преминаване в самостоятелна форма" и др. Нередки са и случаите, при които последствията са отпадане от системата. Редица неправителствени организации имаха кампании през годините за това как да разпознаем тормоза и агресията в училище и как да го предотвратим. 

Фондация "Бъдеще перфектно" създаде и БОТкрепа - чат бот за превенция и борба с насилието в училище. Ботът съдържа кратки текстове с препратки и връзки, снимки и видеа. Секциите са няколко - за родители, за ученици, за учители, речник на насилието, контакти за помощ.