Папа Франциск отговори на въпроси на журналисти в самолета на връщане към Ватикана след тридневното апостолическо пътуване в България и Северна Македония, пише изданието "Ватикан нюз", цитирано от БТА. Той говори за отношенията с православната църква и за тайната на собствената му сила и енергия.

На въпрос какви са най-силните му впечатления от двете страни, които току що е посетил, той отвръща: "Те са две напълно различни страни. България е държава с вековни традиции, а Северна Македония има вековни традиции, но е млада държава и има "млад народ".

Той допълва, че и в България, и в Северна Македония православни християни, католици и мюсюлмани живеят заедно. И изразява задоволство от добрите отношения между хората от различните вероизповедания в двете страни, възхищавайки се от проявяваното уважение към разнообразието и зачитането на човешките права.

Запитан откъде черпи енергията и силата, необходими за пътуванията и работата му, той отговаря, че това е "дар от Бога", но признава, че след това се чувства изморен. "Не се изморявам от пътуването. Но след това се чувствам изморен. Мисля, че Бог ми дава сила. Моля Господ да вярвам, да му служа, моля го тези пътувания да не са туризъм. И освен това... работата ми не е толкова тежка!"

На въпрос за отношенията с православната църква папа Франциск подчертава, че като цяло те са добри и че има добра воля. Той нарече православните патриарси братя и божии хора. "Мога да кажа, че сме братя, защото не можем да се прекланяме пред Светата троица, ако не си подадем ръце като братя", казва папата.

"Искрено мога да кажа, че патриарсите, с които се срещнах, наистина са глас Божий. Те са Божии чеда. Патриарх Неофит е Божи човек, а и патриархът на Грузия Илия II е Божии човек. Такива са и Вартоломей, и Кирил. Понякога хората казват: „Този има недостатък, онзи има недостатък!”. Ние всички имаме, не сме безгрешни”, каза той.

Папа Франциск споделя и за вълнението си от първото причастие у нас, което даде на близо 250 деца в град Раковски:

„Спомних си 8 октомври 1944 г. – моето първо причастие. Пеехме „О, Свети олтаре, пазен от ангелите!”. Сигурно и някои от вас го помнят. Видях децата, които се отварят към живота, наясно с избора за това тайнство. Църквата пази децата. Те са граница, те са обещание. Силно преживяване за мен. Почувствах, че тези 249 деца са бъдещето на църквата, че са бъдещето на България. Много силно усетих тези моменти. Благодаря много! Молете се за мен."