Пълноценно ли живее българинът? Кои са факторите, които той определя за важни, за да води пълноценен живот? Как се променят те в условия на криза? На тези и още много други въпроси отговор са потърсили в национално проучване "Прогрес консулт". Сондажът е възложен от Лидл България. И резултатите са впечатляващи - българинът не е затворен и дистанциран, а сърцат и социален; отношенията му със семейството и приятелите са по-важни от целите и осъзнава, че за пълноценен живот здравето е най-важно, а липсата на сън спира развитието. 

За пета поредна година Лидл България измери индекса на пълноценен живот в България. Резултатите бяха представени от главния изпълнителен директор на компанията Милена Драгийска и управителя на "Прогрес консулт" Росен Кутелов.

"Лидл България не може да не се интересува какво е важно за българина, за да се насочи към тези неща. Още през 2017 г. искахме да установим кои са елементите на пълноценния живот. Считаме, че Лидл успява да даде демократичен модел на пазаруване, показвайки, че качеството не само може, но и трябва да бъде масово достъпно", каза в началото Милена Драгийска. 

Къде и какъв е приносът на Лидл 

Във всички проучвания досега здравето е много високо поставена ценност, отношенията в семейството, пълноценното общуване и финансовата обезпеченост - също. Забелязва се постоянство в отговорите. 

"Казахме си, че трябва да надградим работата в две направления - инициативи, които подкрепят семействата с деца, и инициативи с добавена стойност", каза Драгийска и припомни част от тях: през 2018 г. кампания с Българската педиатрична асоциация за подкрепа на семействата - създаден е специален наръчник за грижата за децата; с УНИЦЕФ - фондонабирателна кампания за ранното детско развитие; Лидл Неделя в Музейко и Малки рецепти от големи готвачи. 

В полза на обществото са започнати редица други инициативи - "Ти и Лидл за по-добър живот", автобус за изкачване на Витоша, "Дай шанс на балканката" и редица други, добави Драгийска. 

Проучването 

Управителят на "Прогрес консулт" Росен Кутелов представи резултатите от националното проучване. Въпросите в него обхващат 7 ключови групи фактори, а общият брой на индивидуалните фактори към групите е 82. Основните групи са цели, отдих, здраве, образование, пари, професия и отношения. 

Индексът на пълноценен живот е почти еднакъв с този през пандемичната 2020 г., обясни Кутелов. Това показва, че българинът е адаптивен и в тежки условия може да се адаптира към тях и да се съхрани. Впечатление прави, че в семействата, в които има деца под 18 г. - макар разходите да са повече, те се чувстват по-пълноценни. 

Кутелов представи резултатите, според които желаното и реалното за пълноценен живот се разминават. Ако българинът поставя на първо място като желание парите, то при реалността този фактор е на последно място. При отношенията обаче - поставени на второ място по желание, българинът смята, че се е справил най-добре. При реалното освен отношенията, отдихът също е постигнат. 

На трето място той поставя целите, следвани от здравето, образованието, професията и отдихът. Разликата в стойностите на последните три обаче е толкова малка, че те биха могли да са на едно и също място по значение. 

Според проучването в по-голямата си част българите не си поставят прекомерни изисквания, знаят кога да искат повече и кога да се свият, както и че успява да балансира между рационалното и емоционалното. 

Кутелов посочи, че при здравето се забелязва рязък скок в сравнение с проучванията в последните 5 години. По думите му това не се дължи на кризите и пандемията, а на осъзнатостта, че превантивните грижи помагат в професионалното и личностното развитие, както и че без здраве финансовата независимост и пълноценният живот биха били много трудно постижими. "Българинът казва:"Трябва да съм здрав", допълни той. 

Парите при желанията на българина винаги са били на първо място. Това, че целите са на трето място, показва, че българите са мислещи същества, които гледат напред, а не само какво да сложат на трапезата днес, каза още управителят на "Прогрес консулт". Все повече са хората с ясни цели, които ги постигат. 

Макар отдихът да е последен по желание, той е един от факторите за пълноценен живот, който е постигнат от голяма част от българите. От проучването става ясно, че предпочитаната почивка е пасивната. Според българина образованието е постигната и важна цел. 

"Еднократен, но най-фрапиращ, е ръстът на отношенията. Такава стойност не е имало никога досега и те никога не са представлявали такава ценност за българина, както сега. Това показва, че според българите добруването им е свързано със социалните контакти. Трябва да се избягват изказванията, че българинът е сам, егоист и т.н. Реалността е съвсем различна. Буквално българинът казва: "Важно е аз и моето семейство да се чувстваме добре, за да бъда щастлив", посочи Кутелов. 

Въпреки COVID кризата, войната, високите цени - за българина три желания, определящи пълноценния живот, са в постоянен възход - да има деца, да има приятели и социални контакти и да изпитва любов. 

От резултатите става ясно, че все повече хора казват, че са удовлетворени от работата си и получават достатъчно средства. Очертава се и друго тенденция - увеличаващ се стрес в обществото. Все повече българи посочват, че е важно да имат здрав, пълноценен сън. 

При индивидуалните фактори за пълноценен живот българите поставят финансовата обезпеченост едва на осмо място. Преди това са фактори като здраве - лично и на близките (като двете позиции през всички години са на първите две места), добро семейство, деца, пълноценно общуване с децата. 

Милена Драгийска обясни, че Лидл България много внимателно следи тези проучвания и обръща специално внимание на всяка група. Тя даде пример с политики на Лидл, които на пръв поглед са незабележими, но в същото време са важни: "Нашите паркоместа са по-широки с 20-30 см от заложените изисквания и това е така, за да не се притесняват шофьорите и пътниците дали ще ударят с вратата си друг автомобил и да не започва пазаруването по този начин. Настилките ни също са съобразени с метеорологичните условия". 

Ако искаме да сме здрави, трябва да има качествената храна. Затова от Лидл правят изследвания на плодовете и зеленчуците за над 700 остатъци от пестициди - три пъти по-строги изисквания от законовите. "И затова не се чувстваме удовлетворени, когато през "Капитан Андреево" преминават непроверени храни с пестициди и вместо качествена, конкуренцията става само ценова", каза още Драгийска. 

По думите й в магазините на компанията няма изобилие от марки, защото се залага именно на качеството. Защо са ни 16 вида кетчуп, когато може да има 4, но всички да са проверени и да са качествени, посочи тя. 

Драгийска обърна внимание и на качеството като работодател. "Преди да стъпим на българския пазар, магазините работеха 365 дни в годината. Наша е идеята да се почива на 1 януари, на 25 декември, а впоследствие и на великденската неделя. Много от колегите в сектора все още не предприемат подобни стъпки", обясни още  изпълнителният директор на Лидл България.