39% от българите казват, че понякога са щастливи. 52% обаче заявяват, че почти винаги или често преживяват щастливи моменти. Данните са от проучване, което проследява състоянията, влияещите върху психичното здраве на българите: щастие – оптимизъм – песимизъм – тревожност – удовлетвореност.

Изследването е проведено от Института за политика и Института за изучаване на човека и населението към БАН сред 1200 души в 44 населени места в периода 10 - 21 април 2017 г.

Нивото на оптимизъм е сравнително високо – 3,42 по 5-степенна скала. При подобно изследване преди близо 25 г. (през 1993 г.) оптимистите са били 2,67 по същата 5-степена скала. Дяловете на жените и мъжете оптимисти са равни.

Според данните на Института за политика, хората, които по-често изпитват щастие, се самоопределят като привърженици на център-дясното. Това са по-млади хора с висше образование и по-високи нива на доходите.

На другия полюс са тези, които се идентифицират в център-лявото. Те са основно над 60-годишна възраст, с по-нисък доход и по-ниско образование. Тоест факторите възраст, образование и доходи влияят върху личната интерпретация на състоянието на щастие.

Средната стойност на тревожността на българите е малко по-висока от средната – 2,3 по 4-степенна скала.

Участниците в изследването заявяват, че понякога и често преживяват в състояние на тревожност. Хората с по-високо образование са по-малко тревожни и отбелязват по-ниски резултати по скалата. По-тревожни са хората, преживели развод, раздяла, загуба на съпруг или съпруга.

Макар и по-малка в сравнение с нивата на оптимизъм, удовлетвореността от живота също отбелязва умерени резултати – 2,89 по 5-степенна скала. Пикът на житейската удовлетвореност е при 46-55-годишните.

Самотата е един от факторите, които понижават усещането за удовлетворение. Тя обаче не е свързана с наличието или липсата на деца. Отново върху това състояние влияят степента на образование и сигурността – например броят източниците на доход в домакинството.

Като цяло щастието, удовлетвореността, тревожността и оптимизмът се движат в положителния дял на скалите. Ясно се очертават по-негативни нагласи у хората с леви политически предпочитания, което може да се обясни с поколенческото различие (по-възрастни, с по-ниско образование и по-ниски доходи), коментират от Института за политика.