На Преображение през 1903 година тракиецът въстана, за да изпълни своя дълг като човек и българин пред своя род и към себе си. Това каза президентът Румен Радев по време на Националния възпоменателен събор по повод 116-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание в местността Петрова нива, предава Фокус.

„Така години след тези паметни събития Михаил Герджиков описа една от най-трагичните, но и славни страници от нашата история. Страница, написана с кръвта на шепа юнаци, изправили гордо вдигнати глави в една отчаяна, но достойна битка за справедливост. Едно народно въстание, един подвиг, за който с готовност и дори с нескрито удоволствие бедният селянин от странджанските и родопските усои и полският работник от одринските степи заделяха от оскъдния свой и на децата си залък, за да си набавят оръжие“, отбеляза президентът Румен Радев.

Той припомни, че след конгресите в Смилево и Солун, делегатите от Одринския революционен окръг решават да застанат рамо до рамо със своите братя от Македония и да принесат и своя дан към олтара на революцията.

"От Илинден, през Преображение, до Кръстовден македонските и тракийските българки водят епична битка за свобода, избирайки достойната смърт пред скотския живот. Въстанието е потопено в кръв – в Тракия избитите са хиляди, а селата – опожарени. Безкраен човешки керван поема по своя поход към земята на спасението, към свободна България. Неговата съдба обаче остава неразбрана. Това е несретничеството на тракиеца – такова бе то през 1903 година и през 1916 година. И свои, и чужди търгуват за негова сметка, докато той с цената на живота си защитава общонационална кауза, ще напише по-късно Михаил Герджиков“, каза още държавният глава.

„И ако никой през годините не изпълни дълга си пред тракийци, то нека днес, от това свято място, да заявим категорично, че е въпрос на отговорност на всеки български държавник да бъде редом до наследниците на пострадалите. Нека да е ясно, че не търсим отмъщение, но няма да забравим и пепелищата, които погълнаха не само домове и имане, но и хиляди човешки съдби. Нека не се крием зад дълбока политика на благоразумие, защото е въпрос на национално достойнство да не позволим да бъде преиначавана историята, да не допуснем и да направим така, че да не бъдат забравени справедливите искания и да бъдат отлагани за някой следващ ден. Това е единственият европейски начин да постигнем завета на Георги Кондолов. Поклон пред паметта на героите и хилядите невинни жертви. Да живее България!“, посочи още Румен Радев.

Годишнината от събитието, свързана с национално-освободителната борба на македонските и тракийските българи, за пореден път събра сънародници от всички краища на страната. Освен военнослужещите от Въоръжените, Военноморските сили и Националната гвардейска част, да отдадат почит на героите са дошли и стотици тракийски наследници.

Заупокойна молитва в памет на жертвите от Илинденско-Преображенското въстание бе отслужена от Сливенския митрополит Йоаникий.

Случилото се на Петрова нива е най-значимото събитие в цялата история на Странджа. Това каза кметът на Малко Търново Илиян Янчев.

Според него в историята на България има много значими дати, но за Странджа днешната е най-важна. „Тук преди 116 години на Петрова нива се е взело решението и се е направила първата крачка към свободата. Тук е започнал дългият път, който по-късно е посипан с много кръв и с много жертви, но в крайна сметка, благодарение на илинденци, днес сме свободни.

Изключително много тачим този ден и мисля, че всички българи днес трябва да са тук – пред костницата на Георги Кондолов, да запалят свещ в църквата на Света Петка и да се поклонят пред паметника на героите преображенци. Те заслужават нашето уважение!“, отбеляза кметът Илиян Янчев

По-рано се проведе научна конференция, чиято тема тази година бе „Капитан Петко Войвода и борбата на тракийските българи за свобода и справедливост“. След нея д-р Ваня Стоянова даде урок по история на открито, чиято тема бе „Капитан Петко Войвода – 175 години безсмъртие“.