Софийският университет отнема почетното звание "доктор хонорис кауза" на четирима души, участвали в нацистки престъпления.

Решението е взел снощи Академичният съвет на Софийския университет, съобщи отделът му за връзки с обществеността, след като в края на януари председателят на Асоциацията на оцелелите от Холокоста в България и техните деца Леа Коен пише писмо до ръководстото на СУ. В него тя посочва имената на четирима почетни доктори на СУ и членове на Националсоциалистическата германска работническа партия и настоява званието да им бъде отнето.

По повод писмото на г-жа Коен е възложена проверка, в резултат на която е взето днешното решение на СУ.

"Авторитетът на Университета не позволява негови почетни доктори да бъдат лица, свързани с идеология на омразата или извършили престъпления", се казва в позиция на СУ.

Четиримата са Ханс Франк, Бернхард Руст, Едвалд Роберт Валентин фон Масов и Едуард Колрауш.

Получавайки званието, им е отдадена същата почит като на Иван Вазов, Дмитрий Лихачов, Сергей Аверинцев, Пол Рикьор, Жак Дерида, Умберто Еко, Харолд Пинтър, Марио Варгас Льоса, Иън Макюън, нобелови лауреати като Ирен и Фредерик Жолио-Кюри, Лео Есаки, Бари Бариш, Орхан Памук, Мо Йен, Жерар Муру, а също и на политически лидери като Индира Ганди, Рихард фон Вайцзекер, Франсоа Митеран, Хелмут Кол, Романо Проди, Михаил Горбачов и Шимон Перес. Почетен доктор на СУ е и роденият в София израелски историк и политик Михаел Бар-Зоар - автор на книга за спасяването на българските евреи, издадена на родния ни език под заглавието "Извън хватката на Хитлер: героичното спасяване на българските евреи".

Ханс Франк е личен юридически съветник на Хитлер, а от 1933 г. - министър на правосъдието на Бавария и е начело на националсоциалистическата асоциация на юристите. Няколко месеца след като през май 1933 г. му е присъдено званието „доктор хонорис кауза на правните науки“, през октомври 1939 г. е назначен за генерален губернатор на окупирана Полша, където е отговорен за убийството на стотици хиляди поляци и за депортацията на полските евреи. Франк отговаря за Варшавското гето, което първо въвежда еврейската звезда, под негова юрисдикция са четири концентрационни лагера. По време на Нюрнбергския процес той е признат за виновен във военни престъпления и престъпления срещу човечеството и е осъден на смърт чрез обесване.

През октомври 1940 г. почетното звание „доктор хонорис кауза на философските науки“ е присъдено на Бернхард Руст, който от 1934 г. е министър на науката, възпитанието и народното образование. Като министър Руст уволнява 1000 университетски преподаватели (евреи, социалдемократи и др.), ограничава академичното самоуправление и въвежда националсоциалистически дух и нацисткия поздрав в училищата. Руст, който от 1925 г. е гаулайтер, а от 1940 г. групенфюрер на СА, се самоубива в навечерието на капитулацията на Германия.

Едвалд Роберт Валентин фон Масов получава званието „доктор хонорис кауза на правните науки“ през май 1939 г. Той е генерал-майор от пруската армия, а по време на Балканските войни е изпратен в българския генерален щаб. През 1929 г. се запознава с Хитлер и по-късно става член на НСГРП. От 1933 г. е президент на Германската служба за академичен обмен и на Германо-българското дружество. Като президент на Националния клуб приветства през 1937 г. Хитлер, който произнася реч по случай 15-годишнината от първото си слово пред клуба. От 1932 г. започва кариера в СС и се изкачва по всички стъпала на йерархията, докато през 1939 г. достига до СС групенфюрер и генерал-лейтенант. След смъртта му е погребан с почести от СС и е почетен с венец от Хайнрих Химлер.

Едуард Колрауш получава званието „доктор хонорис кауза на правните науки“ през май 1939 г. Колрауш е юрист, ректор на Хумболд университет (по това време Фридрих-Вилхелм университет) от 1932 до 1933 г. Той е един от създателите на Нюрнбергските закони, които полагат юридическата основа на антисемитската и расистката идеология на националсоциалистическата държава.

"Случаят с Колрауш не е толкова безспорен - отбелязват от Софийския университет - защото той не е съден, а след войната през 1946 г. е назначен за декан на Юридическия факултет и заема катедрата по наказателно право в отворения отново Хумболд университет. Започналото срещу него разследване през 1947 г. на комисия на университета за участието му в съставянето на Нюрнбергските закони не завършва със заключение, защото Колрауш умира преди приключването на работата на комисията. Оставката му като ректор през 1933 г. идва малко след като влиза в конфликт със студенти от Националсоциалистическия студентски съюз заради техен плакат „Срещу ненемския дух“ във фоайето на университета."

В същото време конфликтът му със студентите – националсоциалисти не е поради несъгласие с расистката насоченост на плаката, а защото смята, че пресилените антиеврейски формулировки в него ще дискредитират борбата срещу ненемския дух, с която той очевидно е съгласен. Поне от 1934 г. нататък Колрауш е член на Съюза на националсоциалистическите германски юристи и е сред основателите на Академията за германско право на Ханс Франк. На 4 февруари 1944 г. Адолф Хитлер му връчва Гьоте медал за изкуство и наука.

Историята

Почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет води началото си от 1902 г., когато на Екзарх Йосиф І е присъдено званието „почетен магистър на правото“. През 1920 г. Иван Вазов първи получава званието „доктор хонорис кауза“. За първите 20 г. след Вазов са го получили само още 6 души. През 1939 г. обаче във връзка с пищните тържества по случай 50-годишния юбилей на СУ Академичният съвет решава да присъди званието на 99 души наведнъж.

"Между тях са достойни личности като първия му ректор Александър Теодоров-Балан, прочутият математик Годфри Харди, електроинженерът и изобретател Никола Тесла, световно известните филолози Паул Кречмер и Франц Дьолгер, ректори на европейски университети и много други. И между тези нови почетни доктори има политически лица, много от които – достойни държавници.

За съжаление сред удостоените през 1939 г. по политически причини лица попадат и такива, които са свързани с Националсоциалистическата германска работническа партия или скоро след това участват в нацистките престъпления.

Очевидно е, че почетното звание на Софийския университет е присъдено на посочените четири лица, членове на НСГРБ, един от които е извършил сериозни престъпления, за които е осъден, по политически причини и че те нямат място между споменатите заслужили личности от областта на науката, културата и политиката. Мисията на Университета да бъде основният национален висш образователен, научно-изследователски и културен център с високо международно признание е несъвместима с търпимост към идеология на омразата, расизъм и престъпления срещу хуманността", се казва в позиция на Университета.

Не можем и не бива да заличаваме историята, но сме убедени, че един такъв морален акт ще бъде сигнал за обществото, че грешките от тежките исторически моменти могат да бъдат посочени и осъдени, за да не бъдат допускани отново, допълват от СУ.