Шок, ужас и семейни драми: Карат и най-дребните чиновници да декларират с кого живеят

OFFNews | 16 май 2018 в 16:51 | 24822 |1

Стотици хиляди държавни чиновници от втория и третия ешелон на администрацията са в паника от това, че трябва да подават декларации, в които да изнесат данни за любовните си партньори, с които съжителстват.

Професионалното обединение на държавните служители излезе с гневно становище по повод декларациите по чл. 35 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/, които следва да попълнят почти всички служители в държавната администрация. 

Според организацията е напълно ненормално и служителите на най-ниските експертни нива, които нямат контролни функции, да попълват документи "със смущаващо съдържание". Те смятат разкриването на данни за висшите административни позиции за напълно необходимо, но за дребните служители в държавната администрация за напълно неоправдано - предпоставка за много семейни скандали, които биха били избегнати, ако чувствителната информация за партньора в сянка я няма черно на бяло.

От Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество обясниха пред OFFNews, че съдържанието на декларациите е определено от Народното събрание и не е приумица на ведомството на Пламен Георгиев. 

Странно е, че сега се появява недоволство по обхвата на документа, при положение, че законът бе гласуван още през януари, казаха оттам.

Ето и цялото становище на Професионалното обединение на държавните служители:

След като се запозна с утвърдените Декларации по чл. 35 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/, които следва да попълнят почти всички служители в държавната администрация /без незначителен брой технически и изпълнителски длъжности/ и след получени запитвания и коментари от свои членове, Професионалното обединение на държавните служители (ПОДС) изказва тревога и недоумение относно съдържанието и целите на този документ.

Още с публикуването на ЗПКОНПИ, бяхме изненадани от обхвата на това задължение стигащо до най-ниските експертни нива без никакви контролни функции, но очаквахме, че това обстоятелство ще бъде отчетено и документът ще е по-опростен с оглед различните възможностите за корупционни практики на различните нива в администрацията. Това не се случи – и днес, а и в следващите дни, служителите в администрацията ще се занимават с попълването на данни, които не винаги са разбираеми, свързани са със затруднения при набавянето на информация и са смущаващи по своето съдържание. Сложният процес на попълването им, независимо от указанията, също няма логично обяснение.

Декларациите будят много и разнообразни въпроси, на които няма еднозначни отговори:

- Декларирането на голям обем лични данни и обстоятелства, свързани със съпрузи или лица с фактическо съжителство, вероятно ще създадат семейни проблеми. Ако това е оправдано за висшите публични длъжности, за редовите служители е необяснимо.

- Изискването да се декларират имуществени и други подробни сведения за лицата около държавния служител би следвало да е съобразено със Закона за защита на личните данни т.е. да е налично изрично съгласие, още повече няколко дни преди да влезе в сила Общия регламент за защита на личните данни. Декларацията допуска деклариране на чужда лична информация – за съпруг, деца и лица с които служителите са в съжителство на семейни начала – имена, ЕГН, имоти, моторни превозни средства, депозити и влогове в банки и финансови институции, акции, дялове и т.н. чувствителна информация от гледна точна на защитата на личните данни.

- В графите за попълване на имуществата има година на придобиване, която в много случаи ще е не само преди съответното лице да е добило качеството на държавен служител, но и не е съществувала държавна служба. Трудно може и да се намери и тогавашната им цена.

- Собствеността върху ниви, гори и пр. не е удостоверена с нотариални актове и често е с неясно разпределение на дялове между наследниците. Ще има и случаи, в които дори служителят да е в незнание, че е наследил имот/имущество/пари, но ще носи административно наказателна отговорност.

- Необяснимо е защо се декларират и средствата в пенсионните фондове, които не могат да се разходват, а и няма човек който да е наясно колко точно средства има в неговата партида. Подобна ще е ситуацията и със застраховките „Живот“ и други подобни които са със спестовен характер според декларацията и също подлежат на деклариране.

- Не е ясно как да си сигурен в точността на декларираната сума „налични средства“ на 31.12.2017 г., колко средства ще трябва да се платят на банки, финансови институции, лизингови компании и др. за да удостоверят кой какво има по партиди, сметки и т.н.

- На първа страница на Декларацията стои надписът „Вх.№ в КПКОНПИ“, което се оказа грешка. В противен случай би означавало близо 130000 служители в държавната администрация да я подават лично пред този орган.

- При напускане на администрацията /въпреки, че са подавани ежегодно данните/ служителят трябва да попълни отново декларацията, а след една година от напускането – още веднъж да я подаде. Интересно как ще се залавят напусналите служители, особено ако не са в страната вече.

- Събраните колосални масиви от чувствителни данни за служителите и техните семейства, подадени на хартиен и електронен носител ще изискват специални мерки за защита, които категорично не са осигурени и ще е трудно да се съхраняват в досиетата, тъй като едва ли всяка администрация има възможности за осигуряване на висока степен на защита. В министерствата вероятно – да, но в малките общини и кметствата?!

Изброените въпроси съвсем не изчерпват всички поводи за тревога, които изпитват „деклараторите“, взирайки се с недоумение в графите.

Общото усещане е, че назначавани на ниски и средни експертни позиции те влизат автоматично в числото на заподозрени в тежка корупция лица, тъй като се декларират данни за притежавани сухопътни, плавателни и летателни превозни средства. Целият документ има излъчване на „виновен до доказване на противното“.

Не е ясно дали е направена оценка на въздействието на този закон, и ако е направена какво е съотношението между необходимите средства, време и усилия и очакваните резултати, или по-популярно съотношението „разходи – ползи“ от това мащабно упражнение. През май тази година и ежегодно над 120 000 служители ще губят време и нерви да попълнят тази всеобхватна информация, разположена на 10-на страници. Интересно е и какъв брой контролни органи ще е нужен, за да се провери надеждно всичко това. Ако данните ще се проверяват само при наличие на сигнал, то в разрез със всички правила за събиране и обработка на лични данни – принципа „прекомерност“ се събират толкова мащабно и подборно данни за имуществото, дълговете, приходите, живота и семейните връзки на всеки държавен служител.

Декларацията в този си обем е прекомерна и единствено е приложима за висшите публични служители (които я и попълваха до сега), за висшите държавни служители и всички контролни органи, но за редовите служители е излишна и плашеща административна тежест.

Дали вместо борба с корупцията, не се обяви война на брака и всички негови проявления!? Младите високо компетентни експерти, ще се запитат дали си заслужава срещу невисоките си възнаграждения да са длъжни да предоставят толкова голяма част от личния си живот и ежегодно да попълват безумни по обем и съдържание документи. Интересен би било проучване колко служители ще напуснат администрацията в периода 09.05.2018 г. до 09.06.2018 г., за да не декларират имуществото на хората на които държат и обичат. Подобен анализ трябваше, а не се направи, през 2009 г. когато беше приет първия закон за борба с корупцията и по същия начин претърпя неуспех при влизането си в сила. Беше преработен, включително и по отношение съдържанието на декларацията. През януари и февруари 2009 г. ключови експертни от администрацията напуснаха, заради влизащата в сила рестриктивни разпоредби.

Законът предвижда проверката на декларациите, както и производството по установяване на конфликт на интереси да се извършват от комисия от служители (там където няма обособени Инспекторати по Закона за администрацията), изрично овластени от органа по назначаването да осъществяват тези функции. Това предполага ангажиране на допълнителен ресурс за обезпечаване на тези дейности, за които не съществува реален механизъм и възможност за осъществяване. Съгласно чл.44, ал.1 от закона проверката на декларациите се извършва чрез пряк достъп до електронните регистри, бази данни и информационни масиви, поддържани от държавните органи, какъвто достъп служителите нямат. Дори и да се осигури такъв достъп, то се създава една огромна група от овластени служители, които ще имат привелигирован достъп до чувствителна информация не само за служителите, но и за целите им семейства. Кой ще контролира тях?! Тепърва трябва се мисли и по създаването на организация за извършване на проверките, а и независимо по какъв начин ще се реши – чрез сключване на споразумения между институциите, чрез размяна на писмена кореспонденция или по друг начин, това безспорно ще натовари служители от администрацията с несвойствени за изпълняваната от тях държавна служба функции.

ПОДС смята корупцията за едно от най-отвратителните явления в държавната администрация. Нейната хранителна среда са политически и роднински назначения на недостатъчно компетентни служители, на достатъчно високи и/или ключови постове. Корупцията не е само искане и получаване на подкуп. Тя е влияние, търговия с това влияние, получаване без законово основание, похвали и отличия, награди, сплашване, смачкване на достойнство, на кариери, на надежди и очаквания. Корупцията изтрива постепенно моралните устои на нашето общество. Действия и поведение неприемани и осъждани преди 10-15 години, сега са напълно допустими и търпими от гражданското ни общество, те вече не са изключения – те са практика, добра управленска практика. Корупция е и недостойните назначения, налагани от водената политика и преди и сега в държавната администрация и в сферите от държавно управление.

Така подхранвана корупцията едва ли ще се пребори по този начин и с тези средства. Тя се разпространява отгоре на долу и така трябва да се преследва. Корупционни нагласи сред служителите са формират от примера на техните началници и от създадената система и наложени практики, в която ги насилват понякога да се впишат, с компромисите, които трябва да направят, за да не си загубят работата. Тези компромиси едва ли ще произведат средства за такова всеобхватно „разбогатяване“ на ниските длъжностни нива, а за високите – системата е създала достатъчно възможности за избягване на справедливи наказания.

Обръщаме се към законодателите и органите, създадени да борят уродливите корупционни практики да преосмислят тези декларации, техния обем и съдържание, които са несъразмерни с отговорностите на огромния брой почтени държавни служители с надеждата да създадат документи съответни на техните функции и задължения.

Препоръчани материали
aviatora

Рейтинг : 4413

17.05 2018 в 08:26 1
+ 4
- 0
Я не си измивайте ръчичките мръсни с дребните либи бе, поставено джудженце.