Ректорът на Софийския университет предлага директорът на бившата Правителствена болница (сега "Лозенец") проф. д-р Любомир Спасов за национален консултант по трансплантология и през 2019 година. Докладът на проф. Анастас Герджиков е включен в дневния ред на предстоящото заседание на Академичния съвет. Ако съветът го одобри, последната дума ще има министърът на здравеопазването - финансистът Кирил Ананиев.

В доклада ректорът посочва и мотивите си:

"Професор д-р Спасов успешно е реализирал изключително значими постижения в областта на чернодробната трансплантология, като е извършил:

- първата трансплантация на черен дроб в България;

- първата чернодробна трансплантация от жив донор в България;

- първата чернодробна трансплантация на дете;

- първата успешна чернодробна трансплантация от трупен донор;

- първата "split liver" трансплантация.

Други изключителни достижения и нововъведения на проф. д-р Спасов в развитието на медицинската наука и по-конкретно в областта на кардиохирургията са:

- първата операция в България с изцяло имплатируемо изкуствено сърце;

- проф. Спасов за първи път в България успешно е реализирал аортно-коронарен байпас на "биещо сърце";

- за първи път в България е извършил видеоасистирана митрална клапна реконструкция и подмяна на сърдечна клапа през 10 см отвор на гръдния кош.

Изключителният принос, новаторството и уникалните за Република България достижения на проф. Спасов в развитието на медицинската наука и по-конкретно в областта на трансплантирането на органи са основание да направим предложение на Министъра на здравеопазването за национален консултант по трансплантология за бъде включен проф. д-р Любомир Спасов, директор на Университетска болница "Лозенец" и декан на Медицинския факултет при Софийския университет".

Ректорът Герджиков изтъква чернодробните трансплантации под ръководството на д-р Спасов, но не споменава най-важният показател, по който се съди за качеството им - колко време след операцията пациентът остава жив. (Една трансплантация се води за успешна, ако органът заработи след операцията и функционира поне няколко минути. Ако пациентът почине например час по-късно – операцията също се отчита като успешна, ако органът преди това е заработил. Затова много по-важен критерий е преживяемостта.)

Ръководеният от Спасов екип извършва детски чернодробни трансплантации от 2004 г. насам. Първите три години оперира заедно с френски екип и преживяемостта тогава е отлична. Но от 2008 г. спада чувствително. Според официалните данни, които изпълнителната агенция по трансплантация предостави на OFFNews, от 2008 г. до 2017 г. у нас са извършени 22 чернодробни трансплантации на деца на възраст от 0 до 18 години. Само две от тях са във ВМА, останалите са при проф. Спасов - в Университетска болница "Лозенец". В същия период ретрансплантирани са две деца. От всички 22 деца към момента живи са 13. Това прави преживяемост от 59%. 

Притеснително ниският процент е проблем, който, наред с други фактори, е причинен от факта, че у нас трансплантациите не са много на брой, следователно специалистите няма как да натрупат нужния опит. Но той се усложнява от факта, че и сега проф. Спасов е националният консултант по трансплантология и като такъв дава становище дали едно дете да бъде трансплантирано у нас (тоест много вероятно от него и екипа му), или да бъде изпратено в чужбина.

Горе-долу по същото време миналата година - на 28 септември 2017-а, Академичният съвет на Софийския университет отново обсъждаше предложението на ректора проф. Спасов - който е и декан на Медицинския факултет на СУ - да бъде предложен на здравния министър за включване в списъка с националните консултанти. Тогава гост на заседанието бе Пенка Георгиева като член на обществения съвет на Фонда за лечение на деца и председател на пациентски организации "Заедно с теб".

"Моля Академичният съвет да гласува "против" предложението проф. Любомир Спасов да бъде предложен за национален консултант и през 2018 година! Това е конфликт на интереси. Има огромно напрежение и сред родителите, и във Фонда - това ще е по-добре и за проф. Спасов", призова тогава тя.

Вопълът ѝ остана глас в пустиня. Ректорът попита някъде регламентирано ли е, че това е конфликт на интереси и чу контра въпроса: "Вие бихте ли оставили 5-месечно бебе да бъде оперирано тук, при положение, че има 1 трансплантация годишно?". Герджиков не отговори. Намеси се бившият министър на образованието и преподавател в Юридическия факултет проф. Даниел Вълчев. "Какъв конфликт на интереси - попита той. - Ние предлагаме, те, ако искат, да го изберат."

Тогава Съветът гласува "за". Какво ще решат този път членовете му? Дали ще чуят родителите на болните деца, или ще надделеят други интереси? Отговора вижте ТУК.

Още по темата

11/09/2018

Политика

Забавянето на белодробни трансплантации е по вина на здравното министерство

10/09/2018

Здраве

Директорът на агенцията по трансплантации пак подаде оставка, този път я приемат