Св. Никита бил един от прославените мъже сред готите

OFFNews
15 септември 2019 в 05:56 | 962 |1

Църквата почита днес свети великомъченик Никита.

Той живял през IV в., когато християнската религия се разпространявала бързо по бреговете на р. Дунав. Там живеели вестготите, какъвто бил и Никита.

Вестготите били разделени тогава на две държави. В едната владетел бил Анатарих, езичник, гонител на християнството, а в другата – Фритигерн, християнин и закрилник на християнстовото. Между двете страни избухнала война, след която Анатарих бил победен и той избягал с група войници.

Тъй се открила широка възможност за разпространение на християнството в просторната готска земя. Победата на Фритигерн била призната като победа на светия и животворящ Господен кръст, под знамето на който той воювал.

Приемникът на готския епископ Теофил, епископ Вулфила, изнамерил готската азбука и превел на готски език Свещеното Писание и много богослужебни книги. В резултат на това християнството се затвърдило още повече.

Особено допринесъл за неговото укрепване св. Никита, който бил един от прославените мъже сред готите. Със своите вдъхновени слова той обърнал мнозина към вярата в Божия Син Исус Христос.

По-късно обаче Атанарих се върнал отново в родината, сформирал войска, насочил се срещу войските на Фритигерн, разбил ги и взел в ръцете си властта над цялата готска земя отвъд Дунава. Езичник–фанатик, Атанарих започнал страшно гонение против Църквата. 

Св. Никита излязъл в защита на християнската вяра. Все по-усилено и по-безстрашно проповядвал словото Божие, подготвял вярващите за мъченически подвизи и открито изобличавал тиранина Атанарих в безбожие и безчовечие.

Всички мъчения, с които Атанарих искал да принуди Никита да се отрече от Христа, останали без резултат. Нито многото рани, нито изтезанията на плътта могли да го заставят да се откаже от Господ. Тогава мъчителят заповядал да изгорят мъченика на клада. Твърд и непоклатен стоял светия великомъченик сред пламъците. Душата му отминала във вечността, тялото му обаче останало невредимо сред пламъците.

По заповед на властта, незасегнатото от огъня тяло било оставено без погребение.

В това време живял в готската земя един благочестив християнин, на име Мариан. Той бил родом от Мопсует – град в малоазийската област Киликия. Мариан се бил сближил с Никита и щом узнал, какво се е случило с неговия приятел, решил да намери тялото му и да го отнесе в своята родина.

Той тръгнал нощем да го търси. Бог му изпратил светлина във вид на звезда, която озарила пътя му и се спряла над самото тяло на мъченика. Мариан го взел, загънал го в чисто платно и го отнесъл в отечеството си – Киликия. Погребал го в своя дом.

По-късно тук християни изградили храм, в който били поставени светите мощи на великомъченика. Край тях започнали да се извършват чудеса. Мнозина получавали изцеление както на телесни, така и на душевни недъзи.

Препоръчани материали
OtSofia

Рейтинг : 915

28.09 2019 в 21:44 1
+ 0
- 0
Не знам откъде вадите тези материали, но най-малкото, което трябва да знаете е, че няма Вестготи. Името е Визиготи - Wisigoths. Това са готите, които живеят "на изток". Готите, които живеят на запад, са Остроготи - Ostrogoths. А пък името на прочутият епископ не е Вулфила, а Урфила (Urfila, Ulfila и др.под. - лат.ез.), както е засвидетелствано навсякъде в първостепенните източници. И още - трябва да си задавате вече въпросът защо основният историк на тези народи - Йордан от Мизия (6 век от Хр.), всъщност пише история на гетите - „Getica“ / De origine actibusque Getarum. А същото правят и останалите европейски историци от Средновековието – Gothi, qui et Getae (Готи, сиреч Гети).