Църквата почита преп. Пимен Зографски

OFFNews
03 ноември 2019 в 07:24 | 649 |0

Църквата почита днес знаменития иконописец преподобни Пимен Зографски.

Той се родил в София в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел, а при св. Кръщение бил наречен Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и Свещ. Писание при техния духовник, зографския йеромонах Тома, който служел тогава в древната градска църква "Св. великомъченик Георги". След неговата смърт Павел раздал на бедните останалото от родителите му имущество и се отправил в българския атонски манастир „Зограф”. Там скоро го постригали в монашество с името Пимен. 

Когато навършил 30 години, монах Пимен – против волята му – бил ръкоположен за йеромонах от македонския Воденски епископ Памфилий, който бил по народност българин. Преподобни Пимен служел облян в сълзи и получил от Бога дара на чудотворната молитва: излекувал един бесноват брат и спасил живота на друг брат, ухапан от отровна змия.
За да не се възгордее от голямата почит, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да излезе от манастира и да се предаде на уединен живот. Построил си в гората най-простичка колиба, хранел се с кестени и различни треви, а в манастира ходел само за да се причасти.

Веднъж избухнал пожар в гората и дошъл до колибата на преподобния. Присъстващите там е двама манастирски братя свидетелствали, че щом той се помолил, паднал пороен дъжд и загасил пламъците.

Когато бил на 55-годишна възраст, явил му се във време на молитва небесният покровител на Зографската обител, св. великомъченик Георги Победоносец, и му съобщил Божията воля - да бъде пастир на своя еднокръвен народ, който е останал без пастири. Поради страх да не бъде измамен, преподобни Пимен се посъветвал с един прозорлив старец и след като получил неговото съгласие, се отправил за България, по това време страдаща под османско иго. Със себе си взел своя ученик Памфилий, който по-късно написал житието му. Плачещи, манастирските братя ги изпратили до границите на Зографския манастир. 

В продължение на много години той обиколил почти цяла България. Най-напред бил в родния си град София и нейните околности, след това в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, посетил много градове като Видин, Силистра и др. Навсякъде проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата православния народ, с молитвата си вършел много чудеса, строил и ремонтирал храмове. В Доростолската епархия с молитвата си дарил зрение на един слепороден, когото впоследствие по негово желание постригал в монашество.

Построил и обновил около 300 църкви и 15 манастира, като собственоръчно ги украсявал със стенопис. Между тях са Черепишкият манастир във Врачанска епархия и Суходолският манастир (тогава) във Видинската епархия.

Към края на живота си преп. Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, за да предаде тялото си там на земята. Скоро заболял тежко, предал на манастирските братя своето последно отческо благословение, причастил се със светите Тайни Христови и починал на 3 ноември 1620 година. Преди смъртта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса. 

Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир открили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където трябва да почиват и досега. 

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !