Трафични данни и достъп до информация по време на криза (видео)

OFFNews
09 май 2020 в 11:06 | 617 |0

#ПраваПоВремеНаКриза e доброволно начинание на група юристи, чиято цел е откритото споделяне на мнения и становища по предприетите мерки в рамките на извънредното положение.

Сред инициаторите на инициативата са съдия Нели Куцкова, адв. Михаил Екимджиев, съдия Калин Калпакчиев, адв. Мария Шаркова, съдия Владислава Цариградска, Надя Шабани, Екатерина Баксанова, Пролет Велкова, д-р Анелия Авджиева.

Как ни засягат промените в Закона за електронните съобщения, касаещи достъпа до трафични данни? Темата коментира адвокат Александър Кашъмов, който работи в областта на човешките права и по-специално правото на достъп до информация от 1997 г. Ръководи правния екип на Програма Достъп до Информация (ПДИ).

Адвокат Кашъмов уточни за гражданите, че има два основни способа за по-дълбок достъп до нашата кореспонденция. Единият е чрез Закона за специални разузнавателни средства (ЗСРС), като тук се включват наблюдение, подслушване, проследяване и др.; а вторият — по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) чрез достъп до т.нар. данни за трафик на електронни съобщения.

Те не разкриват пряко съдържанието на нашите комуникации, а метаданни с друга важна информация: кога и с кого сте разговаряли, продължителност на разговора, дата и час на получавани и изпращани съобщения, телефонни номера; данни за интернет сесии. Тази информация се пази за срок от 6 месеца за абсолютно всички хора, които ползват устройства, чиито комуникации минават през доставчиците в България — мобилни оператори, интернет доставчици. Т.е. запазват се „следи“ за нашите комуникационни и поведенчески навици за период от 6 месеца.

Най-общо, този тип данни се съхраняват за нуждите на националната сигурност и предотвратяване, разследване и разкриване на тежки престъпления. С „извънредните“ промени в ЗЕС данните за установяване на идентификатор на ползваните клетки се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение. Право да искат извършване на справка за тези данни ( чл. 251б, ал. 1, т. 6 ЗЕС), когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат ГД „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР.

Не може да се позволи на държавата в XXI век да бъде държава на Оруел

„Как обаче се случва този достъп? Служител на съответната структура отправя искане до доставчик на мобилни услуги Х, който е задължен незабавно да предостави достъп. След като бъде осъществен, преписката се изпраща на съдията, който да прецени дали достъпът е бил законосъобразен. Иначе казано, контролът е post factum. В същото време няма механизъм, по който решението на съдията до достигне до засегнатия гражданин”, разясни адвокат Кашъмов.
Според него несъмнено трябва да бъдат извършени законодателни изменения, които да разширят правото на гражданите на достъп до информация, така щото да могат да узнаят дали са били обект на подобно „тайно следене“, както и да се направи специален отчет пред обществото за всички такива случаи по време на извънредното положение и какви са резултатите от разширения достъп до трафични данни.

Всички засегнати теми чуйте във видеото:

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !