Ограничаване на извънредния труд при учителите поиска днес синдикат "Образование" към Конфедерацията на труда "Подкрепа".

За огромно съжаление системата на образованието в Република България е сектор с повишено използване на извънредния труд от педагогическите специалисти - посочва председателят му д-р Юлиян Петров в позиция, изпратена до медиите. По синдикални изчисления учителите и директорите работят "много над установената кодексна норма от 40 часа". Някои от тях преминават психологическата бариера от 60 часа, предупреждава д-р Петров.

Той цитира и данни от образователни институции, според които директорите работят всекидневно не по-малко от 2 часа над официалните 8 в работния ден, но това не се заплаща или компенсира. Причината е "брутално увеличените административни процеси", пише д-р Петров. Той посочва още, че учителите работят "твърде често" над законовата норма и това е "утвърден негативен ефект", който отблъсква младите в професията.

Като примери за извънреден и в повечето случаи незаплатен, нито компенсиран труд той посочва олимпиадите и състезанията, които се провеждат в съботни и неделни дни от декември до март, а също външните оценявания и матури, при които учителите - квестори и длъжностни лица - отиват в училищата в 5 ч. сутринта. Срещите с родителите също са извънреден труд. Те се осъществяват между 17 и 20 ч.

"Българските родители, за разлика от практиките в европейските образователни системи, далеч не са готови да дойдат в училище в рамките на работното време на учителя, а го правят във време, което те самите си определят. Много родители дори отказват контакта с педагогическите специалисти, а новият образователен закон не е предоставил механизъм на педагогическите специалисти да задължат недобросъвестните родители. Често учители и директори разговарят с родители през нощните часове", пише д-р Петров.

Друг извънреден труд, полаган от учителите, е по време на дежурство в коридора и училищните дворове. Този труд, освен че е несвойствен, лишава педагога от основни физически нужди и прави учителската професия непривлекателна за огромна част от дипломираните специалисти - пише председателят на образователния синдикат.

Според него най-вредната последица от извънредния труд при учителите е синдромът на "прегаряне". Именно него ще изследва екип с участието на синдиката. Проучването ще обхване още влиянието на демографските фактори, факторите на професионалната, семейната и социалната среда върху появата на синдром. Резултатите ще се използват от българските синдикати и МОН за създаване на липсващата образователна политика за компенсиране на труда на учителя, посочват от "Подкрепа".