Правосъдният министър Данаил Кирилов се разсърди много на сатирика Тони Филипов, д-р, но великодушно няма да го съди за обида. Това се разбра от негова публикация във фейсбук. 

"Аз няма да се защитавам! Тези не са ми равни, защото нямат достойнство и чест! Те не калят мен, калят собствените си противни и алчни мутри. Ще чакам мъдрото действие на Провидението!", пише Кирилов по повод публикацията на д-р Филипов  "От страх човек побягва, от срам не може" в сайта "Редута".

А текстът си струва да се прочете в цялост, а не само следния подбрания от нас цитат:

"Ако глупостта беше стока, Кирилов можеше да завърти търговия на едро.

„9-ти септември“ 2009 г. завари Кирилов сред общинските съветници на БСП. Но с няколко чевръсти движения той се оказа в първата редица на ГЕРБ. Едно от големите му достойнства са очите. Има страшни очи и умее добре да си служи с тях. Никога не съм виждал човек, който така да докарва кучешкия поглед. Когато Кирилов стана министър, Борисов го поздрави и му стисна ръката. И той направи ясно изразен опит да целуне ръка на Кръсника. Пред камерите! Но, за щастие и на двамата, Кръстника издърпа ръката си."

Та, ето какво е написал правосъдният ни министър по повод сатиричния коментар:

Не знаех...пропуснал съм надменните патетични оплаквания на автор с псевдоним д-р Тони Филипов, натрапващ себе си като неоспорим анализатор от най-висш ред, единствен обективен познавач и изследовател на политическата и правната ни реалност. Признавам, не ми е бил интересен с арогантно презрителното пристрастно и деформирано крещене за възхищение, или заради усърдието да припечели нещо от омраза и празни спекулации. Не съм разбрал цели 12 дни за неговото ревностно озлобление ....

Дори, когато преди 3 дни Капитал Капитално го е цитирал, пак не съм разбрал.

Преди малко в Южния парк ме пресрещна колега и ми даде сгънат, омачкан, скъсан лист от това капитално издание и ми каза: защити се, моля те! не оставяй калтаците да пируват!

Аз няма да се защитавам! Тези не са ми равни, защото нямат достойнство и чест! Те не калят мен, калят собствените си противни и алчни мутри. Ще чакам мъдрото действие на Провидението!

Няма да ги съдя за обезщетение, нито за обида и клевета! Няма да диря парите им или да искам да им се приложи наказание .... те искат Вашето възхищение, нека да им дадем ПРЕЗРЕНИЕ !

А съденето би било много лесно при тази безразборна маса от измислици и “грешки” , защото протоколът от цитираното заседание е публичен и всеки от Вас може да го свери: “синтактичният анализ на морфемите” е изказване на .... г-жа Марчева и не е адресирано към любимата им Дишева, а думите ми за тайминга са “да запълнят тайминга на протестите”. Друго е нали, да запълниш и да заплатиш!?

Няма да разоръжавам тяхното озлобление, нека се опиянят достатъчно и добре от него. А като им дойде махмурлукът, да не посягат към шкембе чорбата, защото ще се окажат с измамни очаквания и желания за черпака и за карантията.