За близо 47% от седмокласниците значението в стиховете на Ботевата творба "На прощаване в 1868" като брата си ще станат - силно да любят и мразят... е напълно непонятно. Всички те са получили 0 (нула) точки на задача №25 от тазгодишния тест по български език и литература на националното външно оценяване, която изисква от тях да напишат в три, четири изречения какво внушават стиховете.

"Резултатите никак не са успокояващи. Над 46, близо 47% имат нула точки, тоест не са успели да разчетат внушенията в цитат от изучавана творба. Творба, която са изучавали по време на присъственото си обучение. Това е още едно доказателство, че учениците малко четат, малко четат и художествени творби, и научни текстове, и научно-популярни, затрудняват се да разберат какво им казват текстовете, вероятно и малко разговарят."

Заключението направи Евгения Костадинова - директор на дирекция "Съдържание на предучилищното и училищното образование" в Министерството на образованието и науката (МОН). Днес тя представи резултатите националното външно оценяване по български език и литература и по математика, заедно с министъра на образованието Красимир Вълчев и заместничката му Таня Михайлова на пресконференция в МОН.

Резултатите са сравними с миналогодишните, няма значително подобрение. Тревожно ниски остават те по математика, коментира министър Вълчев.

По български средният брой точки е с две надолу - 51.06 при миналогодишен 53.06. По-математика те са близо три повече: 36.33 при 33.62 от изпита през 2019 г. И на двата изпита максималният брой е 100.

Няма значими размествания в подреждането на областите по резултати. В челото остават София, Смолян и Варна, а на дъното - Сливен и Монтана. Не говорим за сериозни разлики между регионите, линията на резултатите е почти права, обърна внимание Костадинова.

Училища във Варна оглавяват класацията по училища и по български и по математика.

Български език и литература

Отново по-добри са резултатите на задачите, при които се иска ученикът да избере от предварително зададени възможни отговори, отколкото при така наречените въпроси с отворени отговори, които изискват формулиране на изречения.

8 ученици имат 100 точки по български. Трима от тях имат 100 точки и по математика. 20 са с нула и по двата предмета.

Най-малко ученици са се справили с въпрос №4. Най-високата постижимост е при следващия пети въпрос:

"Формално погледнато, и двата въпроса са свързани с извличане и обработване на информация от текст, но са зададени по различен начин. Когато информацията се търси пряко, учениците се справят твърдо успешно, но когато трябва да направят косвен извод, това ги затруднява" - коментира Костадинова.

Въпрос №16 също предполага извличане на информация от текст и също затруднява немалка част от учениците, което експертът коментира с думите, че резултатите им през годините потвърждават, че се ориентират и са уверени, когато става въпрос за изучавани творби - за техния автор, герои, теми, проблеми, но не и когато им е представен неизучаван текст.

Сериозен проблем остават правописът и пунктуацията. Преобладаващата част от учениците не показват, че владеят книжовноезиковата норма на българския език, констатират в МОН не само по отношение на седми клас. Същото те наблюдават и в работите на зрелостниците на матурите. Тази година излязъл и още един пропуск при седмокласниците. Оказва се, че мнозина от тях се затрудняват да разпознаят частите на речта и частите на изречението, знания, които започват да се усвояват от началния етап на училищното образование.

Справянето с преразказа допълва картината за нивото на завършилите 7. клас през 2020 г.

"Учениците успяват да преразкажат текст, изграждат цялостен, свързан текст, но не винаги фактологично вярно и подробно, което е същностна характеристика на дидактическата задача - посочи Костадинова. - Съществена част от тях срещат затруднения, когато трябва да предадат известните на героя елементи от текста в последователност, която зависи от гледната точка на самия герой."

В същото време - подчерта експертът - "преразказът с дидактическа задача не се свежда само до това учениците да повторят разказа максимално близо до текста, а се изисква да направят трансформации в съответствие със задачата и това е умение, по което учениците все още има какво да работят". 

Тук също се открояват сериозните затруднения на учениците в справянето с книжовноезиковите норми.

Математика

Малко повечето точки тази година се дължат както на резултатите при затворените, така и при тези на отворените задачи, посочи Костадинова. По този предмет с максималните 100 точки са значително повече - 349 ученици. С максимален резултат на отворените задачи по математика са близо два и половина пъти повече ученици в сравнение с 2019-а. Намалява броят на получилите нула на тях.

Тук отново има две последователни задачи в теста с много висок и много нисък резултат - шеста и седма.

Успеваемостта на първата е 70 и над 70%, докато на втората е изключително ниска - посочи Костадинова. Шестата е нагледен пример как в една задача може да се вплетат компетентности от повече от една област, вметна тя по повод готвената промяна от МОН и въвеждането на интегрални тестове, които съдържат въпроси от повече области, на изпитите след 7. клас от догодина.

Задача №7 изисква от учениците да покажат умение за работа с процент, което ще им трябва и след като завършат училище. С нея обаче са се справили само 15%.

Изпитът по математика откроява още два проблема. Превръщането на десетична дроба в обикновена препъва седмокласниците, нищо, че е учено в пети клас. Намирането на координати на точка симетрична на друга спрямо координатната ос също се оказва проблемно.

Може ли литрите бензин да са равни на изминатите километри? Първосигналният отговор на мнозина би бил "не", но не така стои въпросът при седмокласниците, е видно от работата им по задача №22.

1/3 от тях са започнали да работят по първите две подусловия и само 4,5% са стигнали до верния отговор. По другите две подусловия са работили 6,5%.

Най-честата им грешка била да смятат литрите на горивото за равни на изминатия път и просто да заменят едното с другото.

Следващи стъпки

Изпълнението на четири задачи стои пред МОН, регионалните му управления и училищата.

Първата е извършването на ефективна диагностика на училищно ниво на индивидуалните пропуски на учениците.

Тя ще бъде направена на входа на 8. клас, каза Костадинова и обясни: "Каквото и да кажем, когато се опираме на анонимна статистика в МОН, не можем да обхванем конкретните причини за несправяне с една или друга задача или изпит. Това може да се каже на ниво училище. Много ученици сменят училищата си след 7. клас, затова може да се направи ефективна диагностика на входното ниво в 8. клас. Така веднага може да прецени кои са областите, на които трябва да се обърне специално внимание и какво е усвояването на материала от онази част от 7. клас, която отпадна от изпитите, но без която не могат да продължат в 8. клас".

Втората е получаване на обратна връзка през регионалните управления на образованието доколко училищата са успели да постигнат целите, които си поставиха в началото на този година, въз основа на резултатите от предходвата. Това ще се случи след началото на септември.

Третата задача пред МОН е да продължи да увеличава дела на въпросите, свързани с практически ситуации, в изпитните материали. Те са подобни на включваните в международни сравнителни изследвания като PISA.

"Близо една трета от въпросите с избираем отговор по математика бяха представени под формата на житейски ситуации. Учениците не са решавали толкова много задачи от такъв характер, но ги приеха добре и видяха смисъла от тях", каза Костадинова.

Четвъртата задача, възникнала в условията на извънредно положение и извънредна епидемична обстановка заради коронавирусната криза, е осигуряване на условия за максимално присъствено обучение в училищата.

Анализ на МОН показва, че обучението в електронна среда, особено за по-малките класове - от първи до четвърти включително, а и за седми, може да е само допълващо и компенсиращо присъственото. То не може и не е достатъчно ефективно по всички предмети - подчерта експертът и допълни, че без подкрепата и присъствието на учител, не всичко може да бъде научено ефективно.

Министърът

Последния въпрос коментира и министър Красимир Вълчев, според когото резултатите не са показали значима разлика в броя точки спрямо годините с изцяло присъствено обучение, следователно не може да се твърди, че дистанционното обучение се е отразило много по-добре или много по-лошо от присъственото. Но - подчерта той - нищо не може да замени присъственото като ефективност.

"Образователният резултат е функция на множество фактори, включително на подкрепата, на учебните програми, на методите на преподаване, на оценяването като мотивация за учене. Те са функция на години работа", каза Вълчев и обясни, че затова и не могат да се откроят разликите при няколкомесечното електронно обучение.

Резултатите от изпитите не са удовлетворяващи за него, бе видно от коментара му:

"Като цяло може да кажем, че резултатите са сходни с тези от предходните години. Няма значително подобрение. Остават много ниските резултати по математика. Дори след повишаването на броя часове не можем да подобрим значително, видимо, трайно резултатите по математематика. Голям процент от учениците натрупват трудности, демотивират се, затова актуализираме програмата, увеличаваме часовете по математика, ще стимулираме дейностите по интереси по математика и природни науки. На първо време ще бъдат отделени 20 милиона лева за стартирането на програма за STEM центрове в училищата. Те няма да стигнат за голям брой училища, но през следващите години трябва да бъде приоритетна политика изграждането на модерни кабинети по математика и природни науки - това силно повишава ученето и разбирането на математиката. Помагат също и различните софтуерни инструменти". 

От МОН са анализирали и дали се увеличават различията между училищата и резултатите показват, че тези с по-слаби резултати на изпитите са ги влошили. Малка част от тях са успели да ги подобрят, но повечето са ги понижили. Положителните разлики спрямо предишните години са при учебните заведения със средни и високи резултати.

Резултатите си подобряват учениците с отношение към образованието и с родители, които са ангажирани с подобряването му. Най-големите трудности са при тези, за които и без извънредно положение се полагат големи усилия само за да ходят на училище.

Като цяло целите, които са били поставени пред училищата, не са изпълнени, за което, за съжаление, те имат оправдание - извънредната ситуация, посочи министърът.

От министерството са възложили и извършването на по-задълбочен анализ, който ще бъде готов до два месеца.

Министърът коментира и съдържанието на интегралните тестове, които предстои да заменят сегашните на националните външни оценявания по български и математика след 7. клас. Ако вземем за пример математиката, една трета от задачите ще бъде по природни науки, останалите две трети - по математика, посочи той.

"По-важното е по-голямата част от въпросите да мерят функционалната грамотност, да създават умения за решаване на проблеми. Чрез оценяването трябва да дадем сигнала към децата и родителите им, които ги насочват, че важното е да четат много, да развиват множествена интелигентност във всички области, не да заучават, да четат безразборно, което в крайна сметка ще им помогне в живота. Разбира се без знания не могат да се еформират умения, но, както казва Айнщайн, образованието е това, което остава, след като забравим всичко, което сме учили в училище. Искаме комплексни умения, а това става с учене по всички дисциплини. Предизвикателство е с традиционните предмети, които имаме, учениците да придобият и така наречените свързващи, хоризонтални компетентности, като творчески умения и критично мислене", каза Вълчев.