Всяка година около 200 младежи напускат центровете за настаняване от семеен тип и специализираните институции, в които са отглеждани и в които, за по-голямата част от тях, е минало цялото им детство. За тези младежи започваме по-активно да говорим около абитуриентските балове, организирани от президентската институция и обикновено фокус на дискусиите е дали и доколко те са подготвени за живота, който им предстои след напускане на държавната грижа. И всяка година отговорът е един и същ -не, не са подготвени. Срещаме ги и в почти всички аналитични доклади, свързани с насилие, зависимости, проституция, трафик на хора като една от високо рисковите групи. Те са високо рискова група и по отношение на отпадане от училище, реализация на пазара на труда, личностна реализация и още редица социално - значими проблеми.

Проблемите на младежите би трябвало да са сериозна част от политиката по деинституционализация и когато анализираме постиженията в тази политика, не бива да спираме до смяна на стария модел на институционални грижи с нова система от услуги в общността, която България изгради, а да обърнем внимание на нагласите и отношението към децата и младежите, настанени в тези услуги, на качеството на грижата в тях. И това се оказа ключов проблем, защото качеството на грижата е в голяма степен зависимо от качеството и професионалните компетенции на хората, които се грижат за децата и младежите. А фактите показват, че в процеса на провеждане на деинституционализацията, инвестицията в хората остана на заден план и институционалната култура в голяма степен се прехвърли в новите услуги - децата продължават да се приемат като аутсайдери, да нямат социални умения и да не се подготвят за живота след напускане на държавната грижа.

Да погледнем отвъд констатациите и да видим кои са тези рискови младежи, как живеят, с какво се занимават, какви са мечтите им – това беше фокусът на изследователския интерес на екипът на Ноу-хау център към НБУ, и основен мотив да направим съвместен проект с Фондация „Проджекта“, който да помогне на децата и младежите да излязат от образа на аутсайдери, да започнат да мечтаят и да вярват, че мечтите могат да станат реалност с упорит труд и целенасоченост. Насочихме усилията си и към повишаване на знанията и уменията на професионалистите, които се грижат за децата и младежите, да променят отношението и нагласите си и да повярват в тях.

Съчетахме академичното знание с практиката и създадохме модел на работа, който включва: (1) нови методи и подходи в работата на екипите на услугите, свързани с подкрепа за създаване на личен проект за живота след напускане на държавната грижа на всеки младеж и (2) изграждане на подкрепяща мрежа от различни специалисти и хора, които да помогнат на младежа да започне да изпълнява целите ни своя личен проект за живота. Основен инструмент за промяна на качеството в работата на услугите са методологиите, които екипът ни създаде:

Методология за обучение на специалисти за подпомагане на младежите в процеса на създаване на Личен проект за живота след напускане на държавната грижа - дава познания, свързани с изграждане на идентичност; придобиване на самостоятелност и необходима подкрепа в периода на преход към възрастност; познания, свързани с това какво представлява личния проект и как да го постигнем с децата и младежите; помага за трениране на умения и прилагане на подход, основан на силните страни и подход на личностно центрирано планиране;

Методология за обучение на специалисти за прилагане на методи за справяне с враждебна или рискова среда за младежите, напускащи държавната грижа. Тя е организирана около четири въпроса, по които децата мислят, докато създават своите лични проекти за живота: Кои са видовете среди? Кои са рисковете, които тези среди крият и какви са стратегиите за справяне с тях? Кои са възможностите на тези среди и как да ги използвам? Кои са възможностите и рисковете в мен при реализирането на моя проект?

За да постигнем целите си беше нужна мотивацията на екипите на услугите за приемане на новите подходи и методи на работа, което се оказа сериозно предизвикателство пред нас. Сблъскахме се със системни проблеми – недостатъчен на брой, нискоквалифициран персонал, който първоначално прие прилагането на новите методики като допълнителна работа, а не като възможност за усъвършенстване и придобиване на професионални компетенции, които да направят по-ефективни отношенията и общуването им с младежите. В процеса на съвместна работа и постоянна супервизия, тези първоначални съпротиви се преодоляха и се създаде екип от 65 лични наставници, който започна по-интензивно общуване с младежите. Създадоха се по-силни доверителни връзки между тях, промениха се отношенията. Заедно с младежите преживяваха емоциите, свързани с мечти за бъдещето и трудностите да повярват, че има смисъл да планират живота си. И като резултат - 132 младежи на възраст 14-18 г. направиха своите Лични проекти за живота след напускане на държавната грижа.

Ако първата част на модела на работа, който екипът на Ноу-хау център към НБУ разви по проекта, включваше да помогнем на младежите да започнат да мечтаят и да създадат своите лични проекти, то втората част е свързана със създаване на условия за изпълнение на проектите и увереност у младежите, че личният проект не е просто лист хартия и че може да стане реалност. Тази увереност се постигна с работата на създадената подкрепяща мрежа, включваща консултанти на младежите в сферата на образованието, социалните услуги и заетостта. В това усилие бяхме сериозно подкрепени от общините, дирекциите за социално подпомагане към АСП и Бюрата по труда.

Освен с индивидуални консултации, свързани с възможности за продължаване на образованието и кариерно развитие, със започване на работа и получаване на доходи, консултантите провеждаха групови дискусии по теми, които младежите са заявили като актуални; проведоха се срещи с работодатели в реална работна среда, организира се участие на младежите в трудови борси; срещи с ключови хора от общината и различни социални услуги. Мечтите, заложени като цели в личните проекти, започнаха стъпка по стъпка да стават реалност –повече от 20 младежи бяха подкрепени от консултантите и започнаха работа, бяха подкрепени и в предоставяне на общински жилища; получават допълнителна подготовка за да продължат образованието си в средното училище, а някои и в университет.

Освен на младежите, проектът помогна и на консултантите – представители на различни институции да заработят в мрежа, като екип и да видят смисъла от това взаимодействие.

В процеса на работа се видяха сериозни системни грешки и грешки в политиката като: хроничен недостиг на квалифициран персонал в услугите, ангажирани с грижата към децата и младежите/ ниско заплащане, липса на желаещи да започнат работа в услугите, голямо текучеството на специалисти/, което се отразява на качеството на грижата и отношението към децата; подготовката на младежите за живота след напускане на държавната грижа не е приоритет и почти липсва в практиката на услугите; липсва стратегия за квалификация и кариерно развитие на екипите на услугите/ голяма част от работещите в услугите не са посещавали никакви обучения за повишаване на квалификацията и уменията за работа с децата/; липсва взаимодействие между различните институции, които имат отношение към децата и тяхната подготовка за живота след напускане на държавната грижа; услугите се чувстват не подкрепени и оставени сами да се справят с всички проблеми на децата; все още не е въведена практиката на супервизия като професионална подкрепа от външни специалисти, която помага на хората в услугите да преодоляват по-лесно кризите и проблемите и да са по-полезни и на себе си и на децата.

Проектът създаде модел на работа, който показа на практика как голяма част от тези проблеми могат да бъдат преодолени или поне ограничени и затова е необходимо:

-МТСП, АСП, ДАЗД и общините да въведат изискване за качество в работата и да инвестират в повишаване квалификацията на специалистите – да въведат в практиката на всички услуги разработените по проекта методологии, чието апробиране даде много добри резултати.

- да се направи добър анализ на натовареността на екипите в услугите и да се осигури допълнителен човешки ресурс за да се започва активна подготовка на младежите за живота след напускане на държавната грижа, още от 14 годишна възраст. Това би трябвало да са работещи с младежите специалисти, които да се асоциират предимно с тази задача и които да поддържат връзки и да работят с представители на подкрепящите мрежи.

- да се регламентира функционирането на постоянно действаща подкрепяща мрежа от държавните институции и услуги, базирани в общността, които имат професионалното задължение да работят с младежите по тяхната подготовка за живота след напускане на грижата. Мрежата да работи почти ясно разписани правила и структурирана програма в координация с резидентните услуги.

Длъжни сме да направим промени в политиката и практиката, след като сме допуснали тези деца и младежи да не живеят в семейна среда. Длъжни сме да правим всичко възможно за да ги извадим от образа на аутсайдери и бройки от статистиката на най-различни рискови и уязвими групи. И тези инвестиции са стократно по-малки от разходите, които ще направим, ако превърнем тези деца и младежи в неуспешни възрастни, неконкурентноспособни на пазара на труда и трайно зависими от социални помощи.

Тези промени са крайно наложителни и спешни и тяхното приемане не изисква много – моделът е създаден, просто трябва да се въведе на практика.

Повече за „Цената на мечтата“ и разговор с трудови и образователни консултанти на младежи без родителска подкрепа можете да научите на един от организираните и проведени по проект „Да изпълним невъзможните мечти“ уебинари – тук.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Програма „Права, равенство и гражданство (2014-2020)” на Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието се носи от партньорите по проект „Да изпълним невъзможните мечти“ - Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца към НБУ и Фондация „Проджекта“. Европейската комисия не носи отговорност за употребата на информацията, която документът съдържа