Мълчанието е вик за помощ

Ина Зарева | 14 февруари 2017 в 16:57 | 5677 |2

Петя е на 12. Не е много висока, не е много красива, не е много „феймъс“, не е много от нищо.

Момичетата от класа й се разделят на отделни групи. Тя не е приета в нито една от тях. Подиграват се за дрехите, за косата, за отличните оценки. Подиграват се, че няма фейсбук, скайп и вайбър, че телефонът й е модел от преди две години. Подиграват й се, че съществува. Колкото повече мълчи Петя, толкова повече се сипят подигравките.

Все така тихо Петя си прави профил в социална мрежа. Качва снимки, избира любимите си филми и певци. Открива приятели от училище, от квартала, дори от детската градина. Става й все по-забавно и уютно. Чувства се защитена и предпазена от екрана срещу себе си. До деня, в който най-отявлените й хейтърки не откриват профила й. Пишат на стената й обиди и ругатни. Коментират злобно снимките й. Най-добрата й доскоро приятелка е написала:

„Ще се радвам да умреш!“.

Майката на въпросното момиче е прочела това, но не е реагирала. Нито родителите на останалите. Никой. Тишина. Петя крещи в тази тишина, но никой не я чува. Или не иска да чуе. Собствените й родители разбират последни, едва когато една сутрин Петя категорично отказва да отиде на училище. Момичето е в нервен и емоционален срив.

Всяко трето българско дете е било жертва на онлайн тормоз, според данни от изследване на Националния център за безопасен интернет, цитирани от „Монитор“. Изследователите категорично са установили пряка връзка между онлайн тормоза и агресията в училище. 7279 са случаите на агресия в училище, свързани с физическо посегателство и психически тормоз през миналата учебна година. Близо 1500 от тях са случаите на тормоз и кибертормоз.

По света ситуацията е още по-жестока: десетки са самоубийствата на тийнейджъри след кибер тормоз. Само за две години BuzzFeed докладва за девет случая, в които деца между 12 и 17 години се самоубиват, след като са получили обиди в платформата Ask.fm.

Психологът Иван Игов коментира шокиращите данни:

„Аз искам да цитирам едно друго проучване от миналата година, според което само 15% от случаите на агресия в училище стават публично достояние. Така че представете си за какво говорим. Между 25%-27% от децата са подложени на тормоз. Много е важно да отбележим и че този тормоз не е просто еднократен акт, а означава, че поне два пъти в седмицата конкретното дете е обект на някаква форма на насилие. Не става дума само за физическо насилие, може да е и социална изолация. Тогава детето няма приятели и остава само. Като включим към това и онлайн тормоза, статистиката е страшна. В практиката си всъщност почти не съм срещал дете, което да не сподели, че е било обект на подигравки, обиди, заплахи. В същото време не повече от 20% от родителите и около 15% от учителите знаят какво се случва с децата. Най-страшен за децата е тормозът. Едно дете може да промени живота си, без да може да го сподели с някого. Само ¼ от децата споделят с родителите си, че ги тормозят в училище.

Родителите не са научени на родителство. Те си мислят, че ако детето им е в къщи и не излиза навън, всичко е наред. Само че като е пред таблета и компютъра, могат да му се случат толкова страшни неща, колкото и по улиците. Предупреждаваме ги навън да не говорят с непознати, но не и за опасностите, които крие интернет. Повечето родители нямат никаква представа какво се случва с децата им.“ (цялото интервю може да се прочете тук.)

Говорете повече с децата си, а не на тях! Слушайте ги, чувайте онова, което не ви казват, питайте, споделяйте деня си, за да ви отвърнат със същото. Те нямат нашата граница за реално и виртуално, защото се родиха с и в Интернет. Не са в състояние да разберат, че е точно толкова опасно да общуваш с непознат в мрежата, колкото да го поканиш вкъщи. По-лошото е, че дори някои родители не го осъзнават. Още по-лошото е, че детето ви може да е и жертва, и насилник. Не оставяйте децата си без надзор във виртуалния свят, така както не ги оставяте и в реалния.

Филми, които може да изгледате заедно, преди детето ви да си създаде профил в интернет: Trust, Cyberbully

Какви форми има кибертормозът може да прочетете отново заедно тук:

http://cyberbullying.safenet.bg

С “Българската линия за онлайн безопасност” може да се свържете на телефон: 124 123 или


След случилото се, родителите на Петя инициират среща в училището със съучениците й, родители им, класния ръководител, училищния психолог. Предприемат се редица бързи и адекватни действия и тормозът – реален и виртуален е прекратен.

Две години по-късно няма и помен от „сдуханата“ Петя. Тя вече е „феймъс“ в друга платформа – ask.fm. Там си в пълна анонимност; можеш да пишеш каквото и до когото решиш; да имаш каквато искаш самоличност; да „роулплейваш“ с непознати, което преведено на родителски език е чист виртуален секс.

Профилът на Петя във Фейсбук също вече е много атрактивен. Тя поства предизвикателни снимки и статуси. Лайковете са стотици, приятелите й – също. Родителите й попреглеждат стената й, доколкото фейсбук познанията им позволяват, и се радват, че детето им вече не е в социална изолация. Докато един ден не откриват папка с актови снимки на дъщеря си, които тя изпраща в скайп до непознати мъже.

Още за рисковете на интернет можете да прочетете в "Двойната Дарина и бардаците".

Статията на Ина Зарева препечатваме от блога на Мария Пеева "Мама Нинджа".

SC

Рейтинг : 5173

14.02 2017 в 22:52 2
+ 0
- 0
„Фейсбук“ има много полезни и рестриктивни настройки, но потребителят трябва да отдели десетина минути от ценното си време, за да ги разгледа и нагоди по свой вкус. И най-вече, въпросният потребител не бива да е изнежено, свръх-емоционално човече. При който случай съветът на Балкански е точно на място.

А относно думичката „роулплей“, тя има съвсем друго значение. Това че я ползват жаргонно в някой си порнографски сайт е изключение. Хубаво е авторката да прави тази разлика, иначе обижда милиони хора, който ежедневно „роулплейват“ без никакъв сексуален помисъл.
Професор Балкански

Рейтинг : 88708

14.02 2017 в 20:03 1
+ 9
- 0
Много е просто - родителите пращат Петя да тренира някакъв спорт, фитнес, бойни изкуства, танци, и така да балансира и неутрализира стреса. По-малко учене и компютри, повече движение.

След около 3 години по тази програма детето се препрограмира, става психически устойчиво, и дори започва (благородно) да си отмъщава на предишните си тормозчийки.

Никак не толкова сложно, колкото изглежда от публикацията. Морално-волевите качества най-лесно се възпитават със спорт. Това важи и за родителите. Съветите на Професор Балкански са безплатни. СКО нещо не разбрахте, питайте!