Един типично китайски аспект от борбата с коронавируса остава непознат за повечето хора по света - лозунгите и плакатите. Те са навсякъде и са различни по съдържание и тон - от банални, като: “Спазвайте карантината, носете маски и си мийте ръцете”, до направо стряскащи: “Заключете възрастните си родители вкъщи!” и “Имате четири избора къда да лежите: вкъщи, в затвора, в болницата или в гроба!" и “Днес хапни дивеч - утре ще си в ада!”.

За тях от Шанхай пише адвокат Асен Велинов в текст за OFFNews.

Специфичен за Китай тип комуникация е с лозунги - често бели йероглифи върху червен плат, окачени на стени и огради или опънати между пътни знаци. Те имат дълга история, все още се срещат често, а тази година имаха и роля в борбата с COVID-19. Споменатите в заглавието “препоръки” са малка част от примерите.

Тук представям една малка част от препоръките, описани в лозунгите.

Трудно е да разбере и обясни съществуването им без няколко думи за езика, на който са написани. Особеностите на китайския език трудно могат да бъдат обяснени накратко: той е тонален, писмеността е йероглифна и връзката между значение, произношение и изписване на йероглифите е по-малко “естествена”, отколкото познатите ни европейски езици.

Един йероглиф е винаги сричка - понякога и едносрична дума, а броят на сричките е ограничен - те могат да завършват само на гласен звук или на “н”, или на носово “н”. Общият брой възможни срички е само 410 - за сравнение с английския се смята, че те са около 15 831.

Йероглифите, думите и фразите имат дълга и многопластова история, културно съдържание и често кратки изрази “разказват” дълги традиционни истории. Поради тези особености са възможни най-различни “игри” и шеги с езика - думи, които звучат подобно или йероглифи, които изглеждат подобно могат да имат напълно различни значения. Много думи се римуват и много изрази и словосъчетания са силно “визуални”.

Това въведение е нужно, защото показаните по-долу лозунги изглеждат като част от отминали епохи. Те често се срещат, но са от различен тип в големите градове и в по-малките населени места. В Пекин и Шанхай, например, те са често информативни и звучат по-сухо. В малките градове и населени места те са по-директни и имат по-драматичен ефект. Сред по-долните примери има и лозунги от Малайзия, където има значимо етнически китайско население.

Лозунгите по-долу в превод не предават истинската идея на тази практикта все още да се използват лозунги за комуникация между властите и “народа”. Преведени, те често са тромави или твърде буквални. В китайския си вариант много от тях са остроумни, шеговити, имат рима и ритъм и се запомнят лесно - за тях също важи принципът, че “поезията” е това, което се губи при превода. Не всички обаче са такива, рабира се - много са и клиширани, тромави, банални или неподходящо заплашителни.

Почти три месеца след началото на мерките за ограничаване на епидемията в Китай тези лозунги вече не са толкова актуални тук - повечето от тях привлякоха внимание в началото на февруари, когато мерките бяха най-стриктни.

За съжаление, те придобиха известна актуалност извън Китай - по света изрази като "социално изолиране" и думи като "карантина", "изолация" и "командно дишане" навлязоха във всекидневния речник на много от нас. Тези лозунги напомнят какви мерки предприеха китайските власти и предупреждават за опасността от неспазването им. Макар че са изключително специфични за Китай, те все пак очертават параметрите на агресивна инициатива за справяне с епидемията, която за момента е от най-успешните в света.

Ето и част от тях:

“Всеки, който сега е на улицата е призрак, който иска да те убие!"

“Докато не сте използвали и последното парче лук, не ходете до магазина!"

“Ако се разхождате навън днес, догодина трева ще е покрила гроба ви!"

“Излизащите без маски, тези копелета, не са хора!”

“Стойте си вътре и не се събирайте безпричинно навън - имате си трима приятели вкъщи: климатикът, телевизорът и интернет!"

“Докладвайте нелегалните събирания за игра на карти на родителите си така, както те някога докладваха нелегалните интернет кафенета!”

“Останете вкъщи, за да спрете инфекциите - не отваряйте вратата на роднините ви, ако дойдат!"

“Спестете левчета от маски, похарчете хиляди за лечение!”

"Криещият температура човек е скрит сред народа класов враг.”

“Маска или командно дишане - решението е твое!"

“Да излизате е самоубийство, стойте си вкъщи!"

“Маската е по-добра опция от командно дишане, да си лежиш вкъщи е по-добре, отколкото да лежиш в инфекциозно отделение!"

“Целта ни през 2020 - да останем живи!”

“Под карантина не са нашите приятели от Хубей, а вирусът!"

“Имате четири избора къда да лежите: вкъщи, в затвора, в болницата или в гроба!"

“Открийте отрано, докладвайте отрано, лекувайте отрано - това е хубаво и за вас, и за нас!"

“Ако днес приятели почукат на вратата, утре и вирусът ще почука на нея!"

"Опитай да не носиш маска и утре ще умреш!"

“Не се събирайте на маса сега, за да ядете и в бъдеще. Не излизайте днес, за да имате роднини утре!”

“Срещите с роднините и приятели са взаимно убийство, ако ходите на партита, значи желаете смъртта си!”

“Днес хапни дивеч - утре ще си в ада!”

“Как да покажете обич и уважение към родителите си? Заключете ги вкъщи!"

"Ако излизаш, ще ти счупим краката, ако се съпротивиш, ще ти избием зъбите."

Др. Нора Чилева-Сяо, специалист по древнокитайска литература към Пекинския университет за езици и култура (BLCU) напомня, че от историческа гледна точка лозунгите са типични както за българския, така и за китайския народ.

В България те са пропаганда, останала от времето на тоталитарния период, когато червените, метални табели „крещяха“: "Без труд животът не е нито красив, нито достоен!" или "Културният човек наред поддържа чистота и ред!". В България днес те отново оживяват, особено по време на протести, но вече не "съветват", "не препоръчват" и не спасяват човешки живот.

За повечето китайци препоръчителните лозунги са като пътните знаци или билбордовете по магистралите. Те съществуват, за да напомнят, че раждаемостта трябва да се контролира или, напротив, когато условията го позволиха, лозунгите се смениха с тези да се окуражават - "Едно дете е добре, но две са още по-добре!". Посланието винаги е ясно и запомнящо се. Вчера беше: "Дръж се, Ухан! Дръж се Хубей! Китай, не се давай!", а днес в китайските сайтове ще прочетем слогани, насочени към целият свят: "Не се давайте!" и даже към България: "Дръж се, България!".

Др. Чилева-Сяо намира изследването на лозунгите и слоганите за много интересна задача от литературна гледна точка. Те са кратка форма за изразяване на социалните вълнения в обществото, а когато стилът е по-изискан, имат и достойно място като литературата.

Трудно може да бъде измерена директната ефективност на такъв тип комуникация – но интересните, смешни или агресивни лозунги се споделят многократно в социалните мрежи и стават обект на обсъждане или подигравки. В този смисъл, те са много ефективни – поддържат диалога за реалността на епидемията и карантината и напомнят за социалната отговорност и мерките, с които всеки трябва да се съобразява.