Бъдещето на теснолинейката отново е под въпрос

Ивайло Механджиев | 12 юли 2019 в 15:05 | 5549 |1

С настъпване на лятото и най-силния туристически сезон, от миналата седмица БДЖ започна редовно да отменя най-използвания влак по теснолинейката Септември-Добринище и да го обслужва с автобуси.

Мнозина се отказват от пътуването, защото искат да се возят именно с влака. Местни хора и служители на жп превозвача разказват, че не помнят такава ситуация…

С какви локомотиви се обслужва линията?

Жп линията Септември-Добринище, която след от 2002 година остана единствената теснопътна у нас, се обслужва с дизелови локомотиви, произведени и доставени през 1965 и 1988 година. 54-годишните ветерани серия 75-000 са най-старите локомотиви на БДЖ в редовна експлоатация. Тяхната поддръжка е ангажимент на държавния жп превозвач и се извършва в Локомотивно депо Септември. Работниците в депото сами произвеждат голяма част от частите, понеже нови се доставят рядко – само в краен случай. Колкото по-голяма е възрастта на дадена техника обаче, толкова повече внимание иска тя, за да работи още и още.

Какво се случи в началото на лятото?

Още на 2-и юли – в разгара на туристическия сезон, в ранните часове на нощта от БДЖ обявиха, че влакът в 08:45 от Септември за Добринище е отменен и пътниците ще се извозват с нает от частна фирма автобус – все по-честа практика на държавния превозвач в цялата страна.

Подаденият 50-местен автобус е крайно недостатъчен да побере всички около 100 желаещи да пътуват. Голяма част от тях са тотално разочаровани, защото са тръгнали да пътуват с БДЖ не заради прекрасните условия, а заради самата теснолинейка. Но уви! Други са взели велосипеда си под ръка и също приемат лошата новина с разочарование. Някои се отказват от пътуването. След няколко мъчителни часа в автобуса с неработещ климатик и неотваряеми прозорци, пленниците (пътниците) са обслужени и транспортирани.

На трети и четвърти юли ситуацията се повтаря – мнозина разочаровани, някои се отказват от пътуването и се прибират вкъщи, защото няма теснолинейка, а рейс. От БДЖ обясняват, че няма локомотиви, затова влакът е отменен.

След трите кошмарни дни, в петък и събота композицията се движи. Пътниците са значително по-малко, въпреки празника на Велинград в събота и обявеното в социалните мрежи пускане на бюфет-вагона по линията. Вероятно хората не смеят да тръгнат към Септември, защото отново може да няма влак и това няма откъде да се разбере навреме.

След по-малко от седмица, на 11.07.19 г. БДЖ отново отменя сутрешния влак по теснолинейката в последния момент поради липса на достатъчно изправни локомотиви. Изпратен е автобус.

Какви са причините?

Само допреди около половин година БДЖ разполагаше с 6 технически изправни локомотива за теснолинейката, но изведнъж – поради повреди, броят им е намалял наполовина и днес те са само 3. Миналата седмица един от работещите на последни издихания се разваля и така с оставащите два локомотива е невъзможно обслужването на 8-те влака. Затова на помощ идват автобусите. Въпреки това, запознати твърдят, че работещите в депото правят невъзможното да съживяват старите машини след всяка авария. Но липсват нови части, а кърпенето със стари не е надеждно.

Какви са последиците?

След като за последните 10 дни БДЖ 4 пъти отменя най-пълния влак по теснолинейката и успява да откаже множество туристи от желанието им да пътуват по линията, интересът към уникалното жп съоръжение започва да намалява в разгара на лятото, когато иначе броят пътници значително нараства и това е видно от пълните вагончета и увеличения им брой.

Освен туристите, местното население от селата, които обслужва гара Цветино, остават напълно откъснати от света.

Населените места, където живеят, се намират на 10 км черен планински път от най-близкото шосе и се обслужват само с влака. Когато няма влак – автобусите не ходят до там, защото пътят е лош. Тези хора остават на произвола.

Какви са изводите?

Държавата, в лицето на БДЖ и Министерство на транспорта, не взема абсолютно никакви мерки за удължаване живота на теснолинейката. Защото няма ли изправни локомотиви – няма да има влакове, няма да я има и теснолинейката. Дали обаче именно това не е целта?

Преди 5 години поради подмяна на мост два месеца през лятото нямаше влакове по теснолинейката. Всеки ден десетки туристи се отказваха от пътуването, разбирайки че трябва да пътуват с автобуси. Хората си искат влака – и местните, и туристите. Но тогава причината не беше на БДЖ, а на стопанина на инфраструктурата – ДП НК“ЖИ“.

За първи път в новата, а може би и в цялата ѝ история, теснолинейката се обслужва с 2-3 от минимум 3 необходими локомотива и БДЖ отменя най-пълния влак няколко дни, при това точно в разгара на активния сезон, когато хората масово пътуват. Цели ли някой висшестоящ да откаже хората от линията, след което да отчете спад в броя пътници и приходите и отново да се заговори за закриване на губещи направления, а теснолинейката да стане отново редовен пример?

Опасения и надежди

В момента пред теснолинейката Септември-Добринище стои опасността до няколко месеца или години тя да спре да функционира поради липса на здрави и работещи локомотиви. Ще вземе ли държавата адекватни мерки – да закупи нови части, да модернизира локомотивите и да даде бъдеще на тази уникална атракция, посещавана от целия свят?

През 2002 година държавата преустановява движението на влакове по другите две теснолинейки – Червен бряг-Оряхово и Пазарджик-Варвара. Скоро след това линиите са закрити, частично демонтирани и масово разграбени. Мотивите за тези действия са „нерентабилност” и „загуби”, но неофициално се знае, че чужди интереси са причина да се затрият тези и много други железници. А ползата за държавата остава неясна до днес не само за откъснатите и убити селища по изчезналите маршрути, но и за повечето здраво мислещи хора у нас.

Едва ли има обикновен човек, докоснал се до това национално богатство, който да не мечтае един ден линията да привлича туристи от целия свят с целенасочени действия и политики на държавата.

… И да не забравяме, че през това време сходни теснолинейки „се пукат по шевовете” от туристи в съседните ни Румъния и Сърбия с далеч по-малко впечатляващи трасе, природа и съоръжения…

Препоръчани материали
ivankristov

Рейтинг : 1181

12.07 2019 в 15:36 1
+ 1
- 3
За бай хой не е важна железницата, а лифтчето на Цеко.