От ноември предписването на антибиотици и у нас ще става само с електронни рецепти - по препоръка на Световната здравна организация (СЗО), като част от мерките за ограничаване на антибиотичната резистентност.

По прогнозни данни на СЗО към 2050 г. около десет милиона души годишно ще умират от бактериални инфекции, които няма да се повлияват от познатите ни антибиотици.

Резистентността е едната страна на проблема. Все още няма точна статистика колко души умират от страничните ефекти на лечението с антибиотици или се инвалидизират от тях. Повечето хора си мислят, че антибиотиците са безобидни и най-голямата вреда, която могат да причинят, е стомашно неразположение.

И аз бях една от тях. Допреди 3 години в трудовия си стаж нямах периоди на отпуск по болест. Когато не се чувствах добре, си купувах антибиотик, с някоя стара рецепта или примолвайки се в аптеката, и изкарвах болестта на крак. В края на май 2019 г. пак ме повали нещо като грип. Нямаше как да отсъствам от работа, нямах и никакво време да ходя по лекари.

Точно тогава на работното ми място бяха организирали за служителите профилактични медицински прегледи. Възползвах се, минах и при кардиолога - ЕКГ, кръвно налягане, както винаги, всичко ми беше наред. Преди да изляза от стаята за прегледи, се примолих на кардиолога:

Усещам, че се разболявам, от няколко дни кашлям и съм с температура, синузитът ми се възпали. Не ми се чака пред кабинета на личния лекар. Може ли да ми предпишете някакъв антибиотик. За всеки случай, да го имам, ако се влоша. Моля Ви.

„Не е редно така - каза лекарят, но аз настоях, той извади рецептурна бланка и попита: Имате ли проблем със сухожилията?“ Отрекох да имам – за мен сухожилия означаваше единствено сухожилия на крайниците. Така се сдобих с рецепта за ципрофлоксацин.

Месец след като изпих предписаната доза, без кашлицата да се повлияе, пулмолог откри шум от сърцето ми, а ехокардиография при кардиолог показа руптура (скъсване) на сноп от сухожилни хорди към едно от платната на митралната клапа, и в резултат на това - високостепенна митрална регургитация.

Митралната регургитация (инсуфициенция) е обратно движение на кръвта през митралния клапан, в резултат на отпускането на платната на клапата. В резултат се повишава натоварването на сърцето. За да компенсират обратния поток на кръвта, мускулните стени на сърцето се удебеляват, камерите се разширяват и се развива сърдечна недостатъчност.

Така буквално за месец-два се превърнах в инвалид. В средата на май изкачвах с приятели с лекота на бърз ход планински върхове, през юли едва успявах да направя няколко крачки по стръмна пътека. В опита да разбера какво точно ми се случи и да приема неизбежността на това, което ще последва, потънах в четене на медицински публикации.

През есента на 2019 г. попаднах на статия за изследване на учени от Университета на Британска Колумбия, които са установили, че приемащите антибиотици от групата на флуорохинолоните – синтетични антибиотици, често използвани за лечение на бактериални инфекции (най-често изписваният от тях е ципрофлоксацинът), са с висок риск от развитие на аортна и митрална регургитация - с 2.4 пъти по-висок риск в сравнение с пациентите, които при аналогични заболявания приемат антибиотик от друг тип.

Учените са установили, че сърдечните усложнения най-често се развиват в рамките на месец след използване на флуорохинолони. В изследването се припомнят и резултати от по-ранно проучване, което също е показало, че приемът на антибиотици от групата на флуорохинолоните увеличава риска от аортна болест, включително дисекция на аортата.

"Един от факторите, участващи в развитието на аортна болест, е повишената активност в ензимите, разграждащи тъканите. Флуорохинолоните индуцират активността на тези ензими, което се смята, че е в основата на разкъсването на сухожилията", обясняват учените.

Накратко: флуорохинолоните разграждат колагена в съединителната тъкан и предизвикват руптури на сухожилията: от ахилесовите до сърдечните хорди. Увреждат също ставите и мускулните влакна.

Резултатите от друго проучване, публикувано още през 2009 г. в списание Ophthalmology са показали, че антибиотиците от групата на флуорохинолоните могат да причинят странични ефекти като двойно виждане (диплопия). Това е потвърдено от анализ на случаи на диплопия при пациенти, лекувани с флуорохинолони от 1989 до 2009 г., с продължителност средно до 10 дни. Тъй като този тип антибиотици може да причини и тендинит, авторите на изследването предполагат, че и орбиталната болка и сковаността на очните мускули може да са свързани със страничните ефекти на лечението с флуорохинолони.

Друго проучване, публикувано през 2015 г. в Journal of Clinical Psychiatry, установява, че колкото повече курсове на антибиотично лечение с флуорохинолони получава човек през живота си, толкова по-вероятно е той да развие депресия и хронична тревожност. Учените предполагат, че антибиотиците променят състава на човешкия микробиом и митохондриите (клетъчните енергийни фабрики). Това се отразява негативно на неврологичния статус, нервните пътища, обмяната на веществата и имунната система, и като цяло върху психическото здраве на човек.

Случаите на пациенти, пострадали от страничните ефекти на приема на флуорохинолони се увеличава толкова, че на 13 юни 2018 г. Европейската агенция по лекарствата (EMA) провежда обществено обсъждане за флуорохинолоновите (и хинолоновите) антибиотици, за да изслуша гледните точки на пациенти, съобщаващи за тежки реакции, вследствие на тази група лекарства. В доклада за това обсъждане EMA припомня, че хинолоните и флуорохинолоните са синтетични антибиотици, налични в Европейския съюз от 1962 г. Прилагани са в ЕС за лечение на милиони пациенти с бактериални инфекции, при над 120 показания, включително различни видове инфекции на отделителните пътища, дихателната, половата и стомашночревната системи, на кожата, костите и ставите. Най-често изписваните медикаменти от този клас са ципрофлоксацин, левофлоксацин, моксифлоксацин, норфлоксацин и офлоксацин.

Комисията за управление на риска за лекарствена безопасност на EMA (PRAC) посочва, че е започнала преглед на този клас медикаменти след доклади за тежки, продължително или трайно протичащи при пациенти нежелани реакции, засягащи главно мускулите, сухожилията, ставите и нервната система. Поради тежестта на нежеланите реакции, Мелани Кар, ръководител на отдел „Заинтересовани страни и комуникации“ на ЕМА, отбеляза, че това обществено обсъждане е „особено важно, тъй като позволява да се обърне внимание на риска, свързан с тези лекарства, и да се разгледат възможности за законодателни действия в полза на общественото здраве в по-широк контекст“.

В доклада на ЕМА се казва, че „след лечение с хинолонови и флуорохинолонови антибиотици някои пациенти не могат повече да работят и да участват в активни занимания, някои дори не са в състояние да извършват обичайни битови дейности като завръзване на връзки на обувки и закопчаване на копчета на риза, а други са с постоянни болки и симптоми, засягащи широк спектър от мускули и сухожилия.

Проблемите със сухожилията обикновено засягат множество сухожилия, за разлика от много други заболявания на сухожилията, които обикновено засягат само едно от тях. Останалите симптоми включват нарушения на настроението и други последици за психическото здраве, както и изключително неблагоприятни ефекти върху работата на сърцето. Тези нежелани реакции се съобщават от пациенти, които са приемали лекарствата през устата или инжекционно, като се смята, че медикаментите, дадени под формата на капки за уши или очи, също могат да ги причинят.“

Докладът посочва, че „много пациенти съобщават, че не са информирани за рисковете и че не са били изслушвани, когато впоследствие са съобщавали за възможна връзка с лечението им. Докато някои лекари са запознати със симптомите, засягащи ахилесовото сухожилие, мнозина не знаят, не разпознават или не съобщават за други нежелани реакции, които е възможно да са свързани с хинолоните и флуорохинолоните. При отсъствие на отговори от здравните специалисти, пациентите трябва да разчитат на информация от интернет, за да разберат симптомите, които изпитват.“

В доклада на EMA е отбелязано също, че някои пациенти описват влошаване на симптомите след приемане на определени храни, включително месо и риба. Поставен е въпросът за вероятността хората да бъдат изложени индиректно на флуорохинолони и хинолони, използвани за лечение на животни, отглеждани в стопанства.

Темата за необходимостта от контрол на използването на този вид синтетични антибиотици в животновъдните ферми става все по-актуална. Някои учени апелират за забрана на хинолоните и флуорохинолоните в животновъдството.

Най-остра обществена реакция срещу антибиотиците от групата на флуорохинолоните и хинолоните има във Франция. Проблемите, свързани с тях от години са тема на документални и игрални филми.

В социалните мрежи съществуват разноезични групи за взаимопомощ на пострадали от Fluoroquinolones. В някои от тях се задава въпросът дали зачестилите в цял свят сърдечни операции на увредени клапи не са резултат и на употребата на флуорохинолоните.

У нас информационна кампания, свързана с вредата от приема на флуорохинолони и хинолони липсва. Фармацевти са ми казвали, че ежедневно продават от тези синтетични антибиотици, предписвани са масово от лекари с различни специалности. Използват се много и в болниците, често са включвани в комбинация с други антибиотици при лечението на COVID-19. Досега не съм срещала лекар, който да прояви интерес, когато се опитвам да свържа хронологично неочакваната поява на болестта си с предшестващия прием на ципрофлоксацин. Не съм срещала и лекар, който да ме предупреди, че прием на антибиотици от групата на флуорохинолоните за хора в моето състояние вече би бил фатален.

А още през октомври 2020 г. Изпълнителната агенция по лекарствата в България публикува пряко съобщение до медицинските специалисти, в което предупреждава, че системните и инхалаторни флуорохинолони водят до риск от регургитация/недостатъчност на сърдечните клапи. „Скорошно епидемиологично проучване отчете около двукратно увеличение на риска от митрална и аортна регургитация при пациенти, приемащи системни флуорохинолони“, се казва в съобщението.

В него се посочва, че притежателите на разрешения за употреба на флуорохинолонови антибиотици, в съгласие с Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) и Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), предупреждават за риска от регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа, свързан с флуорохинолони за системна и инхалационна употреба.

Системните и инхалаторни флуорохинолони могат да увеличат риска от регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа.

Условия, предразполагащи към регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа, включват вродено или предшестващо заболяване на сърдечна клапа, нарушения на съединителната тъкан (например синдром на Марфан или синдром на Ehlers-Danlos), синдром на Търнър, болест на Бехчет, артериална хипертония, ревматоиден артрит и инфекциозен ендокардит.

При пациенти с риск от регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа системните и инхалаторни флуорохинолони трябва да се използват само след внимателна оценка на съотношението полза-риск и след обмисляне на други терапевтични възможности.

Пациентите трябва да бъдат съветвани да потърсят незабавна медицинска помощ в случай на остра диспнея, новопоявило се сърцебиене или развитие на оток на корема или долните крайници.

Флуорохинолоните са антибиотици, одобрени в Европейския съюз за лечение на някои бактериални инфекции, включително животозастрашаващи. Тъй като те могат да имат сериозни и дълготрайни странични ефекти, тяхната употреба обикновено е ограничена до инфекции, при които се счита за неподходящо да се използват други антибиотици, често препоръчвани за тези инфекции (риск, обект на ПСМС, разпространено през април 2019 г.).

Флуорохинолоните трябва да се използват само след внимателна оценка на вероятните им ползи и рискове, включително риска от аортна аневризма и дисекация (риск, обект на ПСМС, разпространено през октомври 2018 г.).

Скорошно епидемиологично проучване отчете около 2-кратно увеличение на риска от митрална и аортна регургитация при пациенти, приемащи системни флуорохинолони, в сравнение с пациенти, приемащи други антибиотици (амоксицилин или азитромицин).

Съобщени са няколко медицински потвърдени случаи на регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа, засягащи която и да е сърдечна клапа, при пациенти, получаващи флуорохинолони с вероятна или възможна причинно-следствена връзка. Тези данни показват, че флуорохинолоните могат да причинят регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа.

В допълнение, лабораторно проучване съобщава, че излагането на ципрофлоксацин е довело до разграждане на колагена в аортни миофибробластни клетки, дарени от пациенти с аортопатия, включително аортна регургитация. Това откритие дава представа за това как свързаното с флуорохинолони разграждане на съединителната тъкан може да бъде свързано с регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа. Разграждане на колагена също се предполага при свързаните с флуорохинолоните нарушения на сухожилията и аортата.

Факторите, които повишават риска от регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа, включват вродено или предшестващо заболяване на сърдечна клапа, нарушения на съединителната тъкан (например синдром на Марфан или синдром на Ehlers-Danlos), синдром на Търнър, болест на Бехчет, артериална хипертония, ревматоиден артрит и инфекциозен ендокардит.

При пациенти с риск от регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа системните и инхалаторните флуорохинолони трябва да се използват само след внимателна оценка на съотношението полза-риск и след обмисляне на други терапевтични възможности.

Пациентите трябва да бъдат съветвани да потърсят незабавна медицинска помощ в случай на остра диспнея, новопоявило се сърцебиене или развитие на оток на корема или долните крайници.

От ИАЛ се обръщат с към медицинските специалисти за съобщаване на нежелани реакции.