Какво знаете за нерешените проблеми в медицинската експертиза? Становището на омбудсмана е, че липсата на адекватни и навременни действия за реформа довежда до нарушаване на правата на хиляди хора с увреждания и техните семейства. На 10 януари един зам.-министър каза каквото каза пред събралите се в дъжда потърпевши, а сетне полицията препречи вратата му за „народната любов”. И двата последни кратки парламента успяха да поправят някои недомислици: с обявения край „на епидемичната обстановка”, с бавната експертиза и обжалването ѝ (плюс връщането на съпътстващите заболявания и пожизнения ТЕЛК).

Но мнозина (особено в държавната администрация) нямат представа какво точно ни се случва, когато потънем в механизма на освидетелстване и преосвидетелстване там. И не вярвам, че окончателно е правилно урегулиран.
Най-важното: за всички, намислили да оспорват поредното си решение в поредния ТЕЛК, т.е. да го обжалват – забравете, недейте! Ще останете без нерви, без никакви средства, без достойнство. Ако няма кой да ви гледа и да ви купува лекарствата, тъй и ще си умрете. А може и да не получите справедливост; колкото и смешни или очевидни да са несъответствията, които са ви принудили. Може би вече ще получавате пари, докато ходите по мъките, но вероятно, те ще са в размера на социалните за старост. Тъй е тук: приема се закон, започват тутакси да редят „правила” и „приложения”. Скоро от него остава само целофанът.

Ще ви разкажа моята история. Няма как да е кратко; продължи около 10 месеца (за други трае още повече). Новите решения на НС и МС ще оправят ли нещата? Не съм сигурен.

Помислете колко са категоризираните с ТЕЛК хора с увреждания, колко решения се обжалват, колко се връщат от НЕЛК в ТЕЛК, колко се обжалват отново. И колко време (през последните години) се проточва от получаването на писмото за явяване за преосвидетелстване, насрочването му в комисиите, още – при евентуално обжалване, за жалбата в НЕЛК и решаването ѝ там, за връщането по същите процедури обратно в дадения ТЕЛК…

Ето пример за придвижването на документ в столицата на цифровизираща се европейска България – между специализирани в една сфера ведомства: подадено обжалване на 2 юни (в РКМЕ), получено писмо-уведомление от НЕЛК (края на август), че ще се разглежда на 30 септември, формулирано решение на 3.Х. – което обаче е изпратено към ТЕЛК на 27 октомври. Новото ми явяване беше пък на 6 декември („невъобразимо” кратък срок).

Вероятно аз съм от „късметлиите”. И защо, когато си добавил/приложил изследвания, документи, обстоятелства, касаещи жалбата ти, не вземат самостоятелно решение по нея (имат право на това), а те връщат отново в ТЕЛК? За да минат още 3-4 месеца ли? И да правиш нови изследвания? Които, в моя случай, се оказаха излишни (едни за майското ми „редовно” преосвидетелстване, втори – платени от мен – 2-3 дни след решението, което обжалвах; и трети преди декември – едва „уредени” от свестните ми лична лекарка и кардиолог, понеже вече нямах право на такива „през Касата”).

За да се добереш до някаква информация трябва да си „извадиш” всякакви ПИК-ове за всички ведомства, „предоставящи” я. Но не това е най-важното в държава, където има закони, но се управлява с подзаконови решения, нареждания, заповеди, правилници, приложения. И държавните ведомства (в които заплатите са от нашите данъци) си ги създават, за да им удобно – не на „обслужваните”, а на самите „обслужващи”. Сигурно и в Европа е така?

Обреченост те обзема щом попаднеш в омагьосания кръг. Признали са те за „човек с увреждания” (в моя случай още от 08.08.2009 г.)…, ами ако си немощен, сакат, сляп (не, не се извинявам), ако нямаш семейство или близки край теб, ако не се оправяш с компютър и ПИК-ове, ама си инат да си търсиш правдата? При мен аневризма, описвана 9 г., „изчезна” на последното преосвидетелстване – вероятно при недоглеждане в изследванията; и пак се „върна” в новите, ала НЕЛК – които, вместо да ме „решат” – ме върнаха, знаейки, че това ще е период, в който ставаш „изключен пенсионер” и не получаваш нищичко? Ако въобще си физически жив все още – при ковид, ценовата инфлация и увреждането ти.

Така първо инвалидната ти пенсия е орязана жестоко (няколко месеца не получаваш нищо, докато се придвижат документите), сетне – мислиш, че нещата ще се оправят, но въпреки закон и параграф, даже не ти плащат за „групата”, която обжалваш (защото в НОИ са решили, че ще изплащат социалната пенсия за старост). И накрая, когато поне знаеш, че от НЕЛК са върнали казуса ти в ТЕЛК – което означава повторение на целия алгоритъм с изследвания за явяване там – се оказва, че си ИЗПАДНАЛ ОТ СИСТЕМАТА, „изключен” си.

Т.е. в дадения момент нямаш никакво валидно експертно решение („ЕР”) и изобщо спираш да получаваш каквото и да било (пенсия, социално подпомагане, здравни осигуровки). Извън столицата, там където ТЕЛК-овете не са много, колко ли трае целия „процес”?

Затова питам всички в системата: Вие възрастни, или увредени близки нямате ли? А чували ли сте за такива, които си нямат никого? Знаете ли цената на живота днес? Наистина ли си мислите, че ви избираме (или ви назначават „избраните”) за да се гаврите с „обикновените” хора под вас? Или е станало съвсем зле; на вас не ви пука, но и ние не вярваме в „обгрижването”, което ни предоставяте. И какво последно решихте? Поправихте недомислици отпреди няколко години, с които уж трябваше да спрат далаверите в ТЕЛК-овете. Ама покрай сухото изгоряха много не-далавераджии. Мен 10 месеца от живота ми ме направиха по-болен, по-беден, по ядовит (напразно), напълно обезверен в „системата” и „специалистите” ѝ.

Някои не доживяват „облекчаването” на административните „болки”. Съгласен съм, когато кампанийно се говори за недобросъвестни лекари или псевдо-инвалиди, че пороци има и хора има всякакви (знаем и кои най-често са „хората”). Обаче май „Онзи, който е твърде зает с правене на добро, няма време да бъде добър” (Рабиндранат Тагор) и това се отнася за всички вас – които се хулите в Парламента, ала ни омагьосвате с мантрата, че сме „в Европа”, а просто чакате парите от нея за собственото си живуркане. А ние, „електоратът", научаваме по трудния начин, че държавата нехае за нас. И ти остава – в предвидено безсилие – да преведеш на няколко езика тегобите си и да ги разпратиш на евроинституциите; да опиташ да им обясниш „правата на човека” в нашата територия. Май няма да разберат това, което се случва у нас. Пък и аз в момента пиша „след дъжд – качулка”; нали уж оправихте батаците…

„Моята” история се умножава в стотици и в хиляди съдби. Поредният ми "инвалиден" 3-годишен период изтече на 1 април 2022-а. Съвпадна с прекратяването на епидемичната обстановка от НС от края на м. март, когато близо 11 хиляди с инвалидни пенсии бяха ощетени. Тогава се обърнах към омбудсмана, медии и написах писма до комисии в парламента. Впоследствие поправиха поне тази грешка.

Но документите за поредно преосвидетелстване не подаваш когато си искаш, а след получаването на писмо-подкана. Подадох ги по-скоро рано. Назначиха ми комисия на 26 май. Оказа се, че един кардиолог (в прегледите, които си събираш) не е видял 9-годишна сърдечна аневризма. Тя "струва" 30% – тъй ми рекоха в комисията, дадоха ми вместо 80 (от 12 години) – само 50%. Обжалвах пред НЕЛК – платено си направих ново изследване и го представих. Не знаех какво ме чака.

Пенсия бях взел на 7 март. Чак в края на юли накуп получих някакви пари. После ги увеличиха и трябваше да взимам поне 396 лв. (с 50%). Въпреки че (чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето: обжалването на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им) смятах едно, излезе друго – НОИ си определят в такива случаи даване на "социалната пенсия за инвалидност": сега 247 лв. Разбрах го по-късно от екипа на Омбудсмана и преди да получа писмото от НОИ. А пари – на 22 юли.

Обжалвах ЕР още на 2 юни. НЕЛК се произнесоха на 3 октомври, ала подписано в бланка решението им е от 27-и: спират ЕР и го връщат в ТЕЛК за ново. Надявах се, че те ще ме „решат”; просто е, представих и ново образно изследване – от 2009-а имам каквото си имам, от 2013-а и аневризмата, не съм влизал в болница, чат-пат сме викали Бърза помощ. (Не си представях, че за следващия ТЕЛК, за пореден път без кардиолог в екипа си, понеже не съм влизал в болница – съм значително оздравял.)

С този ход на НЕЛК, изпаднах въобще от "инвалидната система": нямам валидно решение и вече не получавам даже тези 247 лв. Нищичко!!! Новият ТЕЛК можеше да поиска изцяло нови изследвания и явяването ми там да стане след Нова година. Но ме „вместиха” за декември и ми дадоха 20-тина дена за трета ехокардиография. Сметнах: чакаш месец за печат, решението отива в НОИ, те пък са си гласували и срок от 4 месеца, докато ти изчислят изплащаното. През всичкото това време не взимам нищо.

Теоретично, ако съм жив, до април 2023-а можеше и да не получа нито лев. На кого да кажеш, че „законотворците” в НС ми гарантират, че ми се полагат. Или пък, че които трябва са оправили каквото трябва, ама ние сме „заварено-отминало” положение, т.е. жертви на старата система. Оо, стигнах до хепиенда…, в петъка (3.02.2023) пристигна писмото, че съм „обработен” и по-късно получих моите си „насъбрали” се пари.

Впрочем, за 3 ваксини време изкарах 2 ковида, „отключиха” се болки и трудна подвижност в двете ми ръце над лактите. Установиха „начална дискова болест”. „Вдигнах” холестерола и захарта. От 2013 г. насам (това са 4 преосвидетелствания) заедно с байпасите, стенокардията, инфаркт, стеноза, коронарна болест, ИБС, имам и аневризма, но не съм влизал в болница. Бях все с 80% (още от 2009-а). Изписаното от НЕЛК, като ме връщат на ТЕЛК, е доста повече от онова тяхното, с което те си ми препотвърдиха обжалваните 50%. За какво ги ручах жабетата?

Бях си включил записвачката и възпитано попитах: защо? Отговориха ми: Знаете ли колко са се променили наредбите през това време?! И като не съм влизал в болница, значи доста съм пооздравял. Не мога и да помисля за ново обжалване – към сегашните евентуално да се добавят още 10 месеца без пенсията. Събрал съм 8 експертни решения. От тях е видно, а и помня, само веднъж в поредна ТЕЛК-комисия здравето ми се обследваше от наличен в екипа кардиолог.

Имам се за упорит – по време на ковида взех докторат във ФЖМК (никога не е късно, не е като с обжалваните инвалидни пенсии) и през тия десет месеца не спрях да пиша и да питам – това кога?, защо?, ама в член 112 пише, че… Мой си беше казусът, но го правех и заради всички, които минават или им предстои да минат през такава битка.

Освен от екипа на омбудсмана (и „социалните” в моя район „Илинден” помагаха с каквото могат), смислена информация през цялото време, получавах от обявения номер на сайта на столичната РКМЕ. (Бъдете здрави всички, благодаря ви.) Описвам това за да си знаят пътя потърпевшите. (При запознаване със ситуацията, юристи казват, че няма действия/бездействия, нарушаващи закон. Да, измислено е: тук „едни 3 месеца”, там – още 4, сетне нямаш валидно ЕР, но някой ден ще си го получиш…)

Звънях на инфо-центровете на МТСП, МЗ и НОИ (с „горещ телефон” по въпроси тъкмо за пенсиите разни). Не се изненадах, че учтивите служителки знаеха добре за какво иде реч. От „социалното министерство” уточниха, че проблемът не е за тях. От „здравното” – изпускайки удобно да отворят дума за НЕЛК, която, макар със самостоятелност, е под тяхната „шапка” – ме „насочваха” все към НОИ; нали те плащат парите. За срокове, разтакаване и лоши (или несъздадени въобще) разпоредби не споменаха.

А в НОИ законосъобразно ми напомниха – когато за мен имат ЕР, ще разпоредят плащане; когато няма ЕР, няма как да дават каквото и да било. Пратиха ми и писмо, че спират пенсията до ново ЕР. Тъй не си изясних, ако пукнех междувременно, някой наследява ли пенсии и разлики, които трябваше да взимам, докато жив се ожалвах. И ето грижовните (служебни) държавни органи поправиха предишните поправки и ние – телкаджиите – вече ще си пеем, докато ни преосвидетелстват. Имам предвид живите.

Не съм съвсем немощен, имам семейство и дом, компютър, ПИК-ове отвсякъде, инатих се да се жалвам... Не всички хора с увреждания са в моите условия. А гладна кокошка сметки прави. Дължат ми над две хиляди лева (и то с намаления процент). Това са „събралите се” за изплащане мои пари. Които 10 месеца не съм получил (дори и с отпускания за някое време социален минимум). Всички „съпотърпевши” в подобен телкаджийски порочен кръг трябва да са могли да оживеят, да се хранят, да си плащат сметките и да си купуват лекарствата.

Затова питам: дали в Европа знаят какво законово/подзаконово безхаберие цари тук; не само в полето на социалното подпомагане. Вие, дето казвате, че работите денонощно за благосъстоянието на съгражданите си, вие какво сторихте? Щом майките на увредени деца стоят пред дверите на административните ви дворци с години (а повечето инвалиди просто не могат да долазят до вас), болката е огромна, а неразбориите – също. И дали „знаете”/„не знаете” за всички нас – в „неравностойното положение”, еднакво престъпление вършите.

Пак поправихте нещата? Като с „епидемичната обстановка” и сега едни хора ще се окажат извън постановените времеви рамки. Щяло да може, ако някой се чувства ощетен, да се примоли за преосвидетелстване с новите наредби. И ще има наплив, затова ще става – когато стане. На последното ми явяване се запознах с вдовица, дошла за документи; съпругът ѝ бил с ТЕЛК и обжалвали, ала той починал.

И лично аз съжалявам, че няма кой да ви накаже – вас, калпавите законотворци, поправячи и слуги на народа. Защото приказките „историята”, „времето”, „грижите” са за литературата или телевизионните Ви участия. А са реален оксиморон в действителния ни живот. В който някои се чудим колко струва „ЛК аневризма на МПП”, а някои и не доживяват ТЕЛК-овете си.