Култовота хард рок банда Uriah Heep първа пробива "желязната завеса" през 1988 г. и прави турне в 25 български града. Връзката на рок легендите с България винаги е била изключително силна и емоционална. 

Помолихме ви да разкажете спомените си от първото идване на групата в България, а двама от вас ще спечелят покани за предстоящия концерт на 6 февруари 2019 г. в зала "Универсиада".

Публикуваме част от незабравимите ви преживявания:

Да отраснеш в Каварна по времето на златните години, като провъзгласена за морска рок столица, беше невероятно.Точно тези концерти и гостуващите изпълнители оставиха трайна следа в музикалните ми вкусове включително и Uriah Heep. Превърна се в традиция и за мен да посрещaм магичното юлско утро на Камен бряг с вечните хитове на групата. Спомням си през 2008, когато заедно с John Lawton беше пристигнал и Ken Hensley. Едва 13 годишен тогава, почувствах как настръхвам при звука на песента July morning, която си остава сантиментална за мен и до днес.Ken свиреше на любимия си hammond орган, който прави музиката на Heep толкова специфична и уникална. Въпреки честите визити на Lawton, винги се радвах, защото усещах духа на 70-те.На Нова година през 2011 свиреше на площада в Каварна и Mick Box заедо с Lawton и Сигнал. Стахотен китарист. Направи ми впечатление, как на солата си все едно омагьосваще струните с едната си ръка, а с другата

продължаваше да свири на чернaта си сигначър Carparelli китара. След концерта Мик ми подари перце, което пазя и е скъп
спомен за мен за срещата ми с този тозлкова земен човек. Отново много зареждащ концерт, както и този през 2016,
този път на цялата банда в Каварна.Изключителни музиканти ,доказали се през годините и повлияли много други групи.

***

Бях на концерта на URIAH HEEP в Сливен на стадион Хаджи Димитър , август 1988година. Спомням си кошмарното влизане в стадиона и огромната блъсканица, тъй като бяха отворили само два входа. След това чакахме близо два часа до началото на концерта. Изобщо организацията беше под всякаква критика, но всички несгоди бяха бързо забравени, когато рок идолите забиха своите легендарни хитове! Като засвириха July morning изпаднах в екстаз, не усетих как сълзите ми се стичат по лицето! Беше нещо нереалистично, рок идолите ми се намираха на двадесет метра от мен, нещо нереалистично, рок идолите ми се намираха на двадесет метра.

***

Бяхме на археологическа бригада на Яйлата за през лятото на 88-ма. Тръгваме да се прибираме обратно, автобусът ни оставя на гарата в Добрич и там виждам плакат за концерт на Uriah Heep. В Добрич, нали. И си казвам: - Е...и тъпото, що не
беше в София тоя концерт, просто няма как да дойда пак в Добрич след две седмици. Не ми и хрумва, че може да има концерт и в София, примерно. А тогава - никакви телефони, да не говорим за интернет, няма как да разбереш нищо. Прибрах се вкъщи и се оплаквам на нашите - ще има концерт на една любима група (на тях Uriah Heep нищо не им говори),
ама то в Добрич, много ме е яд. И те викат: - А бе, ще има концерт и в София, даже имаш и билет. - И направо откачих! А той приятелят ми Стефчо Лазаров, знаейки, че съм на бригада, дошъл вкъщи и казал - ще има страхотен концерт, да
взема ли билет и за Георги, ще му хареса със сигурност? И взел. За самия концерт си спомням, че си накупувах пирамидки, наслагах ги къде ли не, имах кожена ръкавица без пръсти - все неща, които са ми малко забавни сега. Тениските с
групи бяха много скъпи тогава, поне и за нас, бедните ученици. А Стефчо се беше изтупал с една ризка в лилав цвят и някакви диско надписи отпред - бяха модерни тогава. Изобщо не съобразил, че отива на рок-концерт, а може и майка му
така да го е облякла. И се заговаряме вече на стадиона, в очакване на концерта, с едни по-стари рокери, които седят зад нас. Питат ни какви групи слушаме, ние почваме да изброяваме, после те споделят как слушат Motorhead, Metallica, Judas, Maiden и какво ли не още. И посочват най-тихия от тях: - А тоя тука слуша Pink Floyd, можете ли да си представите! - При споменаването на Pink Floyd цялата група избухва в зверски смях, а момчето, което според приятелите му не знае какво да слуша, навежда виновно глава и продумва: - Ми харесват ми, какво да направя! - И после се заядоха със
Стефчо заради ризката - какви били тия смешни пагончета на раменете, тоя цвят, тия надписи. И почнаха кротко да му късат ризката от двете страни. А той, милия, за да излезе от положение, в един момент им влезе в тона: - Да, бе, супер тъпа е тая риза! - и си я докъса самичък. След малко почна самия концерт и беше сууупер!

Билет от концерта на Uriah Heep  в София, автор: Rock Thrashler.

Следва продължение...